Израел призна, че палестинци са "пострадали" при раздаване на помощи в Газа от израелско-американската организация GHF и увери, че уроците били научени. Международна консултантска компания се извини, че изобщо е подкрепяла проекта. Наблюдатели сравниха сцените над хаос около пунктовете на GHF с относителното спокойствие около хуманитарни операции на групировки, които не са "Хамас" (и някои от които се подпомагат от еврейската държава).

За палестинците всички тези думи може да се окажат слаби. Признанието на армията, след преглед на смъртните случаи от водещи и влиятелни и в чужбина израелски издания, обаче поставя под въпрос опитите да се раздават помощи съгласно нуждите на сегашната израелска операция в момент, когато и армията поставя продължаването ѝ под въпрос, а САЩ засилват натиска за край на войната. Още една криза се натрупа върху всички останали пред палестинците в Газа, почти всички разселени и загубили близки за близо 21 месеца война.

Няма недвусмислени данни колко са убитите: 549 души са според правителствената медийна служба на Газа и това прави "ХамаС" (гласовит противник на GHF) един от малкото източници на информация - заедно с често нападаната от Израел ООН, която говори за 400 души. "Хамас" твърди и че 4000 души са ранени (колко от тях заради израелска стрелба, не е известно).

Неизвестните са много, но кадрите с хаос пред центровете се разпространяват из интернет, а след публикацията на "Аарец" темата завихри буря в части от израелското публично пространство: каква е ролята на армията в смъртта им, след като войната, водена от нея, вече отне живота (според здравните власти в Газа, контролирани от "Хамас") на над 56 хил. души. На тези числа Израел гледа с подозрение, но, все още разтърсен от 7 октомври, не предоставя свои.

Израелски политици се нахвърлиха на "Аарец" след публикацията, а въоръжените сили отрекоха да са получавали заповеди "отгоре" за стрелят и убиват цивилни. Появиха се обаче сведения, че в армията са образувани проверки за военни престъпления.

Самата Хуманитарна фондация за Газа (каквото име стои зад инициалите GHF - Gaza Humanitarian Foundation) реши да защити дейността си и напомни, че и нейни работници са убити от "Хамас", срещу която воюва Израел. Някои са и измъчвани. Силно безпокойният тон, с който и GHF призова за разследване обаче, насочи вниманието към въпроса може ли тя устойчиво да продължи работа, като изпълнява целта да се заобикаля "Хамас" в доставката на помощи, без това да коства още стотици жертви.

Фондацията с американско участие и (по непотвърдена информация) израелско финансиране, регистрирана в последните месеци, започна да доставя помощи след два месеца и половина затягане на потока към Газа. Израел спря помощите в началото на март, малко преди възобновяването на военните операции да сложи край на двумесечно примирие с "Хамас".

Идеята зад GHF бе помощи да се доставят в конкретни зони в различни точки, отвъд системите на хуманитарните организации и ООН, чрез които, според властта, помощи попадали и в "Хамас". Хуманитарният свят се отдръпна от организацията, чийто директор подаде оставка ден преди тя да започне работа, като даде знак, че се съмнява в неутралността и безпристрастността ѝ (нужни на всеки подобен участник на помощи).

GHF заработи в тежък хуманитарен момент в ивицата. Още в началото, в информационна брошура, сама потвърди обаче, че няма да може да обхване всички нуждаещи се. Появиха се и медийни публикации за нейни продукти, озовали се на пазара и продавани на космически цени, включително сред хора, част от които не са успели да стигнат до помощи.

Много жители на Газа казват, че трябва да ходят с часове, за да стигнат до местата, което означава, че трябва да започнат да пътуват много преди зазоряване, ако искат да имат някакъв шанс да получат храна. GHF говореше за промяна на модела на раздаване на помощи (като храна достига палестинците, а не обратното), но използването на този модел предстои.

Друга критика бе свързана с подаваната от GHF информация за раздадени милиони порции, докато, спорред тези коментари, продуктите стигат на малка част от семействата само за по няколко дни.

Израелските военни признаха в понеделник, че цивилни палестинци са пострадали (не се говори за убити или дори за загинали) и потвърдиха, че са извелечи "поуки".

Не се споменава генералният военен адвокат, за когото представители на армията съобщават пред "Аарец", че е разпоредил разследване на евентуални военни престъпления.

Не се коментира засега и друга публикация на "Таймс ъф Израел" от понеделник, според която военни съобщават, че артилерисйките обстрели, предназначени да възпрат палестинците, приближаващи определени зони край центрове за помощи, са били неточни в поне тир случая и това е довело до 30-40 жертви.

Високопоставен служител на ООН заяви обаче в неделя, че по-голямата част от убитите са се опитвали да достигнат до местата за разпределение на помощи на подкрепяната от САЩ Хуманитарна фондация за Газа.

Публкацията на "Аарец" почива на разкази от офицери и военни от армията:

Спорът за GHF се разгаря, докато армията дава сигнали, че задачите ѝ в тази кампания привършват. Началникът на армията Еял Замир каза в края на миналия месец, че целите на операциите са почти изпълнени, а следващите стъпки ще зависят от политическото ръководство.

Остава въпросът ще се превърне ли съдбата на GHF в барометър за бъдещето на войната, за чийто край настояват Западът (все повече - и САЩ) и много израелци. Анкета, публикувана от новинарския сайт Walla! сред 583-ма израелци със стохастична грешка 4.3%, соч, че две трети от респондентите подкрепят край на войната, ако това ще освободи заложниците.

Премиерът Бенямин Нетаняху намекна, че разбира това, като заяви скоро след края на конфликта с Иран, че приоритет номер 1 е освобождаване на заложниците. Критици го обвиняват, че той приоритизира собственото си освобождаване от процеса за корупция (нещо, което той отрича), след като американският президент Доналд Тръмп застана на негова страна и публично - два пъти - призова за отмяната.

Но във Вашингтон снощи бе довереникът на Нетаняху Рон Дермер, който по непотвърдена информация обсъжда както възможността за край на войната, така и тази за нормализиране на връзките със съседни на Израел арабски държави. В началото на разговорите се появи информация, че Нетаняху може да пристигне в Белия дом още другата седмица - за трети път тази година.

Но все пак има механизъм за помощи, с който другите държави не помагат, каза той.