ЕС и Китай по традиция имат комплексни взаимоотношения. Философията им е представена в стратегическия преглед на Еврокомисията от 2019 г., който едновременно разглежда Китай и като "стратегически партньор", и като "икономически конкурент", както и като системен конкурент, който промотира алтернативни модели на управление", пише в анализа си The Conversatrion.

На 2 юли ЕС и Китай започнаха своя 13-ти стратегически диалог. Срещата ще бъде председателствана от върховния представител на ЕС по външна политика Кая Калас и министъра на външните работи на Китай Уан И.

На този фон завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом потенциално променя правилата на играта. Продължаващата война на митата от Тръмп, която е насочена и към ЕС, и към Китай, може да ги доведе до точка на по-добра съпротива срещу атаките на Вашингтон. Много анализатори коментират, че е възможно "ново начало" за отношенията между ЕС и Китай, макар че ситуацията съвсем не е ясна.

Идеята за неочаквано "ново начало" в отношенията между ЕС и Китай е съмнителна, погледната поне от два ъгъла. На първо място, стремежът на ЕС за обновяване на отношенията с Китай не е само следствие от новите политики на американската администрация. Това се случваше през последните две години, с посещенията на Урсула фон дер Лайен и Еманюел Макрон, които бяха на визита в Китай през април 2023 г., с явната цел да "започнат начисто" отношенията.

На второ място, стратегията за ново балансиране към Китай спрямо САЩ вече беше обмисляно от Европейския съюз още през 2017 г., по време на първата администрация на Тръмп, въпреки че този тласък не успя да доведе до значителни резултати.

За да бъдат оценени правилно шансовете за промяна в отношенията между ЕС и Китай, трябва да бъдат зададени два въпроса: до каква степен това са реални шансове, а не просто реторика? И какви отстъпки двете страни трябва да направят, за да подобрят отношенията си?

По време на сесия за глобалната икономика на срещата на върха на Г-7 в Кананаскис, Канада, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен остро разкритикува Пекин за нарушаване на глобалната търговия чрез предоставяне на субсидии в подкрепа на собствените си компании, пише "Политико".

Фон дер Лайен обвини Китай, че "милитаризира" водещата си позиция в производството и рафинирането на критични суровини и че нарушава глобалните търговски правила, за да подбива конкурентите си.

Така Фон дер Лайен се опита да намери общ език с Доналд Тръмп, като разкритикува ограниченията, наложени от Китай върху износа на суровини, използвани в производството на автомобили, батерии и вятърни турбини.

От април насам Пекин значително ограничи износа на постоянни магнити и на минералите, необходими за производството им. Макар че мярката бе в отговор на митата, наложени от Тръмп върху китайски стоки, Китай прилага ограниченията глобално, което вреди и на Европа.

Брюксел се опитва от месеци да убеди Тръмп да не насочва търговската война към ЕС, като изтъква, че сътрудничеството по отношение на индустриалната политика на Китай е най-добрият начин да се осигури равнопоставена търговска среда. Фон дер Лайен се стреми чрез ласкателства и убеждаване да склони Тръмп да оттегли наказателните си мита.

Китай възприема ЕС като слаб и разделен, противно на заявките на ЕС, като продължава да не го взима насериозно. Като следствие, Китай смята, че няколко декларации и символични жестове, като вдигането на санкциите, наложени над евродепутати и техните семейства в отговор на санкциите на ЕС, наложени на Китай за нарушения на човешките права в Синцзян - ще бъде достатъчно, за да изпрати ЕС, отчаян от политиката на САЩ, в обятията на Китай.

Потвърждение за този подход може да бъде открито във връзка с неотдавнашното назначаване на Лу Шайе - известен със суровия си стил на дипломация "вълк воин", когато е бил посланик във Франция - за специален пратеник за отношенията с Европа.

Дипломатическото напрежение е осезаемо на най-високите нива в ЕС. Върховният комисар на ЕС по външна политика Кая Калас нееднозначно заяви, че "Китай е ключовият фактор за войната в Украйна".

В отношенията си с Китай Брюксел трябва да възприеме прагматичен и добре преценен подход, който да му позволи поне частично да компенсира проблемите, произтичащи от търговската политика на администрацията на Тръмп. Без обаче да се отказва от своите ценности и интереси.

Що се отнася до ЕС, е налице не радикална промяна, а тактическа корекция. Идеята е да има смегчаване на тона: Еврокомисията вече говори за "транзакционни отношения" и "конструктивно ангажиране" с Китай. Също така, да се изгради връзка, която да предостави на ЕС повече възможности и пространство за маневриране в отношенията със Съединените щати. Всичко това обаче трябва да се случва, без да се изоставя логиката на намаляване на рисковете в отношенията на Европа с Китай.