Съветът на министрите на икономиката и финансите на ЕС взе днес още едно решение за България (освен одобрението за влизане в еврозоната), съгласно което активира поискана гъвкавост във фискалните правила на ЕС. Това се отнася за още 14 държави членки, за да могат да увеличат разходите си за отбрана.

Става дума за задействане на националната клауза за изключение по Пакта за стабилност и растеж (ПСР) за срок до 4 години. В този срок те могат да направят по-високи разходи за отбрана на национално ниво, докато се гарантира устойчивост на дълговете им.

Държавите, на които е дадено одобрение, са Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.

Клаузата за гъвкавост, предложена от Европейската комисия, обхваща период от четири години и максимум 1.5% от БВП. Тя засяга допълнителния пакет от общо €800 млрд. за отбрана и сигурност в следващите 4 години, от който €650 млрд. е частта на националните правителства, а €150 млрд. са евтини кредити, които може да бъдат взети, ако всяка страна поиска да участва в такъв колективен механизъм.

На практика това активиране означава, че комисията и съветът могат да решат да не откриват нова процедура при прекомерен дефицит за тези 15 държави членки дори ако те надвишават максималния нетен план за разходи, одобрен от съвета. Това е само при условие че това превишение се дължи на увеличени разходи за отбрана.

За всички останали разходи държавите членки остават обвързани от бюджетните правила и трябва да останат ангажирани с прилагането на ревизираната рамка за икономическо управление, независимо от активирането на клаузата.

Целта на механизма е ЕС бързо да навакса изоставането във въоръжаването и производството в сектора, докато Русия качи икономиката си почти на военни релси. Трябва да се помогне за:

Всички държави членки поеха ангажимент да изградят необходимите отбранителни способности в ЕС, както е припомнено в заключенията на Европейския съвет относно европейската отбрана от 6 март 2025 г. Сега вече се позволява позоваване на изключителни обстоятелства извън контрола на съответната държава членка, оказващи значително въздействие върху нейните публични финанси. Като такива обстоятелства изрично е посочена "агресивната война на Русия срещу Украйна и заплахата ѝ за европейската сигурност".

Специално внимание са отделя на Германия, която обяви стотици милиарди евро за целта, и последиците от влагането на толкова големи суми може да се усетят в целия ЕС и еврозоната. Искането на Германия може да бъде оценено, след като тя финализира своя средносрочен фискално-структурен план.

Европейската комисия предупреди, че внимателно ще следи за отклонения на страните членки извън наложителните инвестиции в отбрана, и призова парламентите на 27-те отговорно да изготвят балансирани бюджети.