По сръбските улици има по-малко протестиращи, отколкото полицаи, похвали се правителството преди дни, докато блокадите из страната, въпреки призивите на студентското движение, не прерастваха в мащабното гражданско неподчинение. Подкрепата им намалява всеки ден, а онези, които нападат противници на блокадите, свършват разплакани в полицията, изтъкна президентът Александър Вучич в интервю за "Пинк".

Кадрите по телевизии и в социалните мрежи поставят Вучич, който осем месеца не успя да усмири студентите, пред съвсем друг проблем.

Протестиращите намаляват, блокадите се премахват, но се появяват нови. Всяка нощ полицията проверява стотици документи, отвежда в полицията десетки хора, някои от тях задържа. Студентите ту призовават граждани да се събират в различни точки на градовете, ту им казват къде да отидат. И тази сутрин за Нови Сад са зададени две различни локации, с начален час 9 часа българско време.

Протестът (дори да не е подкрепян от всички) се променя пред очите на привърженици и противници на властта, а без диалог ситуацията може да излезе извън контрол. Както може да излезе извън контрол собствената му партия.

Дори не става дума за радикализацията на част от протестиращите (и от политиците: осъденият в Хага Воислав Шешел даде в понеделник ултиматум блокадите да спрат, защото щял да прати "четници да прочистят усташите от центъра на Земун"). Нито за изразите на националистически възгледи на Видовден сред друга част от тях. Има и структурни промени, започнали в седмиците преди недоволните от Вучич да излязат по улиците.

Барикадите започнаха, след като властта не прие ултиматума на студентите в блокада за свикване на предсрочни избори: тя имаше време да го направи до 21 ч. (22 ч. българско време) на Видовден, 28 юни, когато се проведе голям протест в Белград. Освен избори, студентите искаха премахване на лагера на "контрастудентите", които казват, че искат да учат, в центъра на Белград, наричан язвително "Чациленд". Тези студенти са против блокадите на университети, започнали след рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., отнело живота на 16 души.

Студентското движение, което набра сили седмица след инцидента, обвърза станалото с дълбоката корупция във властта, непрозрачното управление и други проблеми. Първоначално искаше промени в образованието, правосъдие за всички пострадали и замесени в инцидента.

След спор с държавата (довел до оставката на премиер) дали тези искания са изпълнени, но и след внушителен митинг в центъра на Белград, исканията станаха политически: предсрочни парламентарни избори, на които да се яви подкрепена от студентите независима листа.

През цялото време "класическата" опозиция стоеше встрани. А студентите започнаха да твърдят в последния месец, че листата им има сериозен шанс на бъдещ вот, затова Вучич не иска да насрочи такъв; следващият по календар не е преди есента на 2027 г.

Това е най-дългата протестна вълна в Сърбия от години, но още в края на миналото десетилетие демонстрациите станаха нещо обичайно: след вълна от недоволство заради спорен строителен проект, след побой на опозиционер през 2019 г., заради мерките против COVID-19, заради замърсяване и "Рио Тинто", против насилието (след масовата стрелба с убити деца през 2023 г.; месеци по-късно шефът на службите и вътрешният министър бяха сменени, както искаха протестиращите), отново срещу "Рио Тинто".

И други. Както гласи репортаж на сръбската "Нова", улицата стана продължение на политическата сцена.

Улицата засега не се изпълва, както се надяваха студентите (тъкмо обратното: насрочени за "07.07 в 7 ч. блокади в Белград на места приключиха предсрочно), въпреки че лятото е обичаен протестен сезон. Някои сърби дават знак, че не подкрепят ежедневните блокади и нарушаването на собствения житейски и професионален ритъм и посока - които, обратно, младите сърби често смятат за вече препречени.

Докато никоя от двете страни обаче не отстъпва, пейзажът се променя.

Наблюдатели коментират затихването на студентския протест след (според някои - закъснелите) заявки за влизане в политиката, а други виждат в утихването на една стихия завихрянето на друга - плавно, насред летните отпуски.

Съобщенията за репресии срещу студенти и демонстранти засега създават порочен кръг, за който разказва журналистът и колумнист Ненад Кулачин: всяка следваща поява на полицията води до блокиране на нова улица, вечерта, когато едва не бе нарушена автономията на Белградския университет, бързо бе свикана нова блокада в Белград и Нови Сад, довела до масови арести.

Някои блокади, продължава той, вече не са в ръцете на студентите, които дадоха "зелена светлина", а на граждански събрания.

Блокадите никнат като гъби след дъжд, въпреки всички усилия на властта, мобилизирала редовна полиция, жандармерия, спецчасти, и "лица, преоблечени в камуфлажни униформи и в полицейски със съмнителен дизайн", продължава Кулачин (пример за последното е появил се на едно от местата надпис "Попиция"). Повече полицаи съобщават, че са получили топлинен удар (или доброволно даряват кръв), за да получат почивни дни.

Дори не е на дневен ред въпросът дали протестът ще доведе до предсрочни избори, защото отговорът "не" е сигурен, отбелязва той. Но автоголовете на властта продължават - като помилването на четирима членове на управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС), счупили челюстта на студентка в Нови Сад с бейзболни бухалки, заради които премиер и кмет се разделиха с поста си.

Ще дадат ли студентите щафетата на други? Времето може да покаже, че отговорът е "не"; но това само би забавило недоволството до следващата протестна вълна, вместо да го потуши.

Докато полицията отговаря на протестиращите с репресии, реакцията на сърбите, подкрепящи гражданското неподчинение, оформя тенденция, все по-ярко видима в последните седмици и особено ясно - от началото на блокадите.

Задържани в понеделник бяха студентът Павле Цицварич, общинският съветник Владан Синджич от Зелено-левия фронт и колегаа му Радован Новакович от местната коалиция "Действие за Ужице", редом с други. В Ужице се състоя протест в тяхна защита.

Ужице, населено място край Златибор в Западна Сърбия и недалеч от Босна, е с население около 50 хил. души, бе сцената на най-масовия протест тази седмица - пример за общата, макар и бавна, промяна: по улиците на Белград множеството намалява, а разпръснатите, често осуетени блокади само бледо напомнят за големите протести тази година. Но недоволството не е само явление на големия град; блокади имаше и в по-малки. Студентите свикваха митингите си през годината в най-големите населени места - Белград, Нови Сад, Ниш, Крагуевац.

В неделя демонстранти в Ужице блокираха магистралния път към Златибор и поеха към полицията, силите на реда ги разпръснаха със сила. В предходно протестно шествие срещу употребата на сила на блокадите се включиха над 1000 души.

Имаше спречквания, когато стотици демонстранти пробиха полицейски кордон.

Само миналата сряда, 2 юли, бяха организирани 204 блокади в акт на гражданско неподчинение из цяла Сърбия по данни на полицията. В Белград бяха "едва" 68.

Седмици преди това, когато в градовете Зайчар и Косиерич местни избори станаха първият вот в Сърбия от началото на студентската блокада.Във втория от тези градове студенти за пръв път публично призоваха за обединяване на силите на местната опозиция срещу Вучич и работиха за победата ѝ, подкрепиха и листата ѝ. Така за пръв път на место ниво в това градче от 10 години насам СНС се оказа изправена пред сериозен съперник.

СНС спечели в Косиерич малко над половината гласове преди четири години делът ѝ бе две трети от вота. В Зайчар резултатът ѝ бе по-добър - 27 места за СНС, съответно 19 и 4 за други две формации. Но след Косиерич в поддръжници на опозицията и на студентите се появиха надежди, че успехът може да бъде повторен на национално ниво.

Дата за предсрочни парламентарни избори още няма. През 2027 г.. напролет обаче трябва да има президентски. Вучич изкара по-голямата част от последния си президентски мандат досега при силно недоволство - от опозицията, от активистите, сега - и от студентите. Неизвестно е дори колко от мандата си смята да довърши. На митинг през февруари в Сремска Митровица заяви: "Още година и половина съм президент, не повече."

Вучич, който даде заявка, че гради за бъдещите избори собствено национално движение, каза вчера, че управляващите ще спечелят следващия вот още по-убедително: "Хората не искат да гласуват за разрухата на страната си, не искат да гласуват за тези, които унищожиха факултети и университети."

Всъщност Вучич е в задънена улица, дори отново на надделее с огромния си политически опит; позициите му в партията, в която членува всеки девети сърбин и в която от 2023 г. формално не оглавява, вече не са железни. И след следващите избори протестите ще са неизбежни (и дори и те да отшумят, ще дойдат други), защото причините за тях не са изчезнали, а недоволството от тях назрява все по-видимо. По ирония на съдбата най-стегнато ги описа тази седмица шумно критикуваният ЕС.

Еврокомисарят за разширяване Марта Кос, критикувана за вяла реакция след студентската блокада, нарече ситуацията в Сърбия "много тежка": "Протестите, които наблюдаваме вече няколко месеца, са израз на това, че хората не са доволни от ситуацията, в която се намират. И всяко правителство трябва да обърне внимание какво му казват гражданите". А те, по думите ѝ, искат тъкмо каквото ЕС иска от Сърбия: борба с корупцията, върховенство на закона, свобода на медиите.

Когато и да са тези избори, както и да приключат блокадите, малко градче предложи модел, който противниците на Вучич най-малкото могат да опитат.

Още преди това, в понеделник, времето символично "изпълни" част от исканията им: силен вятър издуха няколко от шатрите на "Чациленд". Докато Вучич и противници изчисляват следващите си ходове, те винаги може да се сблъскат с недпредвидимото.