Около 2300 души са починали от причини, свързани с жегата, в 12 европейски града по време на тежката гореща вълна, която приключи миналата седмица, според бърз научен анализ, публикуван в сряда.

Проучването е насочено към 10-те дни, завършващи на 2 юли, през които големи части от Западна Европа бяха засегнати от екстремни горещини с температури над 40 градуса по Целзий в Испания и горски пожари във Франция.

От 2300 души, за които се смята, че са починали през този период, 1500 смъртни случая са свързани с изменението на климата, което е направило горещата вълна по-тежка, според проучването, проведено от учени от Imperial College London и London School of Hygiene and Tropical Medicine.

Проучването обхвана 12 града, включително Барселона, Мадрид, Лондон и Милано, където според изследователите изменението на климата е увеличило температурите на горещите вълни с до 4 градуса по Целзий.

Изследователите са използвали установени епидемиологични модели и исторически данни за смъртността, за да оценят броя на смъртните случаи, който отразява смъртните случаи, при които топлината е била основната причина за смъртността, включително ако излагането на горещина е изострило предшестващи здравословни проблеми.

Учените заявиха, че са използвали рецензирани методи, за да изчислят бързо приблизителния брой на смъртните случаи, тъй като повечето смъртни случаи, свързани с топлината, не се докладват официално и някои правителства не публикуват тези данни.

Миналият месец беше третият най-горещ юни на планетата в историята след същия месец през 2024 г. и 2023 г., съобщи Службата за изменение на климата "Коперник" на ЕС в месечен бюлетин в сряда.

Западна Европа преживя най-топлия си юни в историята, като голяма част от региона изпитва "много силен топлинен стрес" - дефиниран от условия, които се усещат като температура от 38 градуса по Целзий или повече, каза "Коперник". "В един затоплящ се свят горещите вълни вероятно ще станат по-чести, по-интензивни и ще засегнат повече хора в цяла Европа", каза Саманта Бърджис, стратегически ръководител на Коперник за климата.

Изследователи от европейски здравни институти съобщиха през 2023 г., че до 61 хил. души може да са загинали в знойните топлинни вълни в Европа през 2022 г., според ново изследване, което предполага, че усилията на страните за подготовка за топлина са фатално недостатъчни.

Натрупването на емисии на парникови газове в атмосферата - които идват предимно от изгарянето на изкопаеми горива - означава, че средната температура на планетата се е увеличила с течение на времето. Това повишаване на базовите температури означава, че когато настъпи топлинна вълна, температурите могат да достигнат по-високи пикове.