Турция блокира чатбота Grok заради обидно съдържание за Ердоган

Турски съд в сряда блокира достъпа до част от съдържанието на Grok - чатбот, разработен от компанията xAI, основана от Илон Мъск, предаде "Ройтерс". Според властите ботът е генерирал обидни отговори по адрес на президента Реджеп Тайип Ердоган, основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк и религиозни ценности.
Опасенията за политическа пристрастност, език на омразата и фактическа неточност в ИИ чатботове се увеличават след пускането на ChatGPT от OpenAI през 2022 г., като Grok също е критикуван за съдържание със семитски стереотипи и хвалебствия към Адолф Хитлер. |
Главната прокуратура в Анкара обяви, че е започнала разследване, отбелязвайки първия подобен случай на забрана за ИИ съдържание в Турция.
Властите се позоваха на закони, които криминализират подобни обиди и ги правят наказуеми с до четири години затвор.

Йоджалан лично обяви край на въоръжената борба с Турция, следва Ердоган
Нито компанията X, нито нейният собственик Илон Мъск бяха незабавно открити за коментар. Те не са се изказали публично по случая в платформата.
Миналия месец Мъск обяви, че ще направи подобрения на Grok, като заяви, че "има твърде много боклук във всяка система с ИИ, която е била обучавана с некоректни данни".
Според медийни информации, Grok, който е интегриран в платформата X, е генерирал обидно съдържание за Ердоган и Ататюрк при задаване на определени въпроси на турски език.
Службата за информационни и комуникационни технологии (BTK) приложи забраната след съдебната заповед.
Юман Акдениз, експерт по киберправо от университета "Билги" в Истанбул, заяви, че властите са идентифицирали около 50 публикации на Grok, които са били в основата на разследването, като съдът е постановил забрана за достъп и премахване на съдържание с цел "защита на обществения ред".
Турция стана първата държава, наложила цензура върху Grok.
През последните години Турция значително засили контрола върху социалните мрежи и онлайн стрийминг платформите, като прие закони, даващи по-големи правомощия на властите върху съдържанието, арестува потребители за постове, започна разследвания срещу компании и ограничи или блокира достъпа до определени сайтове.
Критиците твърдят, че законът често се използва за потискане на инакомислието, докато правителството защитава позицията си с необходимостта да защитава достойнството на институциите.