С голямо мнозинство, но и с не напълно положителни за България резултати бе приет доклад за напредъка на Северна Македония в Европейския парламент, от който изчезнаха тревожили българските евродепутати елементи, но не и други, които ще бележат с години отношенията между Скопие и София.

Българските евродепутати изтъкнаха още при първото гласуване на оспорвания текст - заради дебата да се остави ли Европейският парламент да говори за македонски език (който ще е официален език в ЕС) и идентичност - че са постигнали съгласие между големите групи в Европарламента тези смущаващи част от политиците думи да отпаднат. Те действително изобщо не фигурират в крайния резултат, след като българските евродепутати първо опитаха да ги добавят към тях определението "съвременни", а премиерът Християн Мицкоски нарече решенията в ЕП "талибански".

В доклада остана фраза, която насочва внимание към бъдеща промяна на начина на вземане на решения в ЕС (за нея лобират някои страни и партии). А Северна Македония насочи вниманието към "вълната от национализъм" в ЕП като акцент от доклад, който я критикува за неслучили се, макар и обещавани реформи.

Това е първият приет доклад за Северна Македония от 2022 г. насам. Докладчикът, Томас Вайц, обаче бе остро критикуван за необявени срещи с македонската страна. Пресслужбата на Европарламента го цитира с думите, че присъединяването на Скопие към ЕС "е несправедливо блокирано от твърде дълго време поради двустранни спорове", а това "подхранва недоволството и разочарование от стана на обществото спрямо ЕС".

Външното министерство приветства гласуването, с което се избягва "въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация" и вота като потвърждаващ ролята на ЕП на "безпристрастен и независим орган".

Какво е прието и какво е отхвърлено

Текстът "като се има предвид, че ЕС последователно е демонстрирал своето признание на македонския език и идентичност", отпада според гласуването (изменение 20). Подобни промени, заличили фразата "македонския език и идентичност", се заличават съгласно изменения 21-22. Това са поправки, съгласувани от трите основни групи в Европарламента.

Част от отхвърлените изменения засягат искания като замяна на прилагателното "македонски" с фразата "от/на Северна Македония" - искания, които често идват от гръцките евродепутати, на база на клаузи в Преспанския договор, постановяващи как може да се употребява тази част на речта.

Не се прие обаче и изменение, което би заличило призива в доклада да се реформира процесът за вземане на решения, свързани с разширяването, "включително чрез въвеждане на квалифицирано мнозинство по междинните стъпки". Квалифицираното мнозинство би заобиколило правото на вето при одобряване на тези решения.

Отхвърлят се две изменения, предложени от Ивайло Вълчев (8 и 9), които биха вкарали в доклада протокола от второто заседание на българско-македонската междуправителствена комисия и нуждата от "намирането на споделен наратив за общата история" на двете държави. Отхвърлено е и предложение да се призове Скопие да публикува историческите текстове, договорени от съвместната комисия.

Не се приема добавка (15), също от Ивайло Вълчев, на формулировка за справянето с нарушенията на правата на човека: "нарушенията на правата на човека, насочени към българската общност и държава". Отхвърля се и Изменение 15, с което в доклада би се говорило за дискриминацията срещу македонски българи и затварянето на културни клубове, побоя над Християн Пендиков и други.

За сметка на това са приети две изменения (5 и 6), предложени също от гръцки евродепутати, които добавят в списъка на поддържани от Европа стратегически инфраструктурни проекти и жп коридор номер 10, свързващ Гърция и Централна Европа през Сърбия и Северна Македония. В първоначалния вариант фигурираше единствено коридор номер 8, който е от пряк интерес за България. Опитът да се привлекат средства за коридор номер 10 се смята за една от причините, забавили изграждането на македонските участъци, след като правителството на Християн Мицкоски дойде на власт миналата година.

Въпросът за език и идентичност бе знаков в македонското отразяване на темата.

Това отклони вниманието от огромната част от доклада, посветена на проблемите в страната, в която поправки нямаше.

Например:

Не на последно място, сред проблемите, свързани с основните права, ЕП "насърчава Северна Македония да предприеме съдържателни стъпки към признаване и включване на националните малцинства и общности в своята конституция, чрез насърчаване на приобщаването, защита на многообразието и укрепване на социалното сближаване в съответствие с европейските ценности и демократични принципи; призовава Северна Македония да гарантира изцяло равни права и възможности за всички етнически общности в страната".