Млади българи и македонци търсят път към другия, а Франция и Германия помагат
Какво точно мисли български университетски преподавател за спора между София и Скопие? А какво мисли македонски политик? Или български? И има ли значение дали е настоящ или действащ? И защо изобщо е толкова трудно двете страни да се разберат, а не ги разбират докрай и в Европа?
Тези неща на пръв поглед се подразбират в публичните пространства на двете страни, сякаш са познати до втръсване. В действителност най-младите пълнолетни от двете страни на границата, а и връстниците им в Западна Европа тепърва навлизат в темата и откриват, че отговорите, смятани от предшествениците им за даденост, може би са непълни. Помагат им Франция и Германия.
"В известен смисъл е вдъхновено от дълготрайната френско-германска инициатива за приятелство", каза професорът по политически науки в университета "Св. Кирил и Методий" в Скопие Иван Дамяновски на пресконференция във френското посолство, посветена на обменна програма по темата с няколко десетки студенти от двете страни, Франция и Германия. "Затова сме щастливи, че се учим от един от най-успешните модели за градене на мостове между държавите, особено между младите - френско-германското помирение."
За младите в Сърбия няма работа и това подхранва недоволството им
Събитието е част от група европейски студенти от България, Франция, Германия и Северна Македония, за които София бе спирка в обменната програма Rethinking Europe Together: Touring Summer School Berlin-Dijon-Skopje-Sofia. Френско-германското младежко бюро финансира инициативата за втора поредна година, а координацията е на четири висши училища: Хумболтовия университет в Берлин, Нов български университет, кампуса в Дижон на Sciences Po и университета "Св. св. Кирил и Методий" в Скопие.
Общо 16 студенти от София и Скопие и 15 от Дижон и Берлин се включиха в програмата, даваща възможност за диалог и идеи по теми като спора на България и Северна Македония - по които всяко публично пространство има своя истина, но и за това западноевропейците да опознаят по-слабо известни за тях аспекти на Европа така, както гостите им ще видят помирили се преди десетилетия врагове.
"Целта на програмата е да вдъхнови появата на ново поколение обещаващи европейски лидери, които да допринесат за запазване и насърчаване на европейските връзки и взаимното разбиране в близко бъдеще", казват посолствата на Германия и Франция в съвместно изявление.
Впечатления
Преди София, където пристигнаха на 7 юли, участниците бяха в Скопие, където програмата включваше визити на парламента, при бившия президент Стево Пендаровски, срещи с преподаватели, политици и други ангажирани с регионалните проблеми, някои от които изнасят лекции и взаимодействат с тях. В Косово графикът включва посещение с премиера Албин Курти и неправителствения сектор при еднодневно посещение в Прищина.
Кристиан Шмит, върховен представител за Босна: Ако Додик опита да отцепи Република Сръбска, ще трябва да го спра
Балканският етап продължава около седмица (2 - 10 юли), вторият e от 24 до 29 август в Дижон, третият заключителен - от 26 до 31 октомври в Берлин.
Вторият етап от проекта - през август в Дижон, след това - през октомври в Берлин.
Това е "възможност да се обменят идеи, мнения, да се види другата страна на конфликта между нас", каза Теодора Оронова, студент в Софийския университет. "Беше невероятно да се чуе какво мислят студентите в Скопие за конфликта, а за тях - да чуят нашата страна. Постигнахме съгласие, че трябва да имаме по-добро разбиране за проблемите едни на други."
Евгения Илиевска от Правния факултет "Юстиниан първи" в Скопие казва, че кандидатствала, за да чуе "и двете страни" в спора, но и да "научи по непредубеден начин за българската позиция".
Ако сме посветени на това да решаваме проблеми, ще преодолеем спора и ще създадем образа, че Балканите не са разделена територия, а място на сътрудничество за по-добро бъдеще.
Тя казва, че с удоволствие чула от български преподавател "истинското му мнение" за спора. Означава ли това, че студентите са с впечатление от България, че тук много хора имат повече от едно мнение (публично и друго) за проблема и че може би това важи за Северна Македония? Илиевска няма това предвид; но преподавателят Иван Дамяновски добавя: има известна разлика между действащи и бивши политици.
Срещите показват различните гледни точки какво е Европа, каза Матео Тиола, студент в кампуса на Sciences Po в Дижон. "За мен ЕС е нещо естествено, казва той. - А в такива разговори с македонски студенти разбираме, че ЕС не е нещо нормално, а много специално."
Възможност младите да се съберат
Означава ли този обмен, че проблемът е поколенчески: "старите" стоят зад проблемите на Балканите, а "младите", с друга нагласа, могат да ги решат? Проучванията на Балканите сочат, че много респонденти в първите години на пълнолетието си могат да изповядват крайни националистически възгледи, да не са отворени към решения с диалог, да използват същите стереотипи.
Медийната грамотност – задължителен елемент на образованието
В срещите си студентите обаче виждат по-скоро контраста между хора от предишни поколения, отричащи например съществуването на македонска нация, и по-млади, които виждат нюансите. Огледално изглежда на участниците положението на запад от границата.
"През 90-те я имаше илюзията за края на историята: че проблемите ще изчезнат по естествен път, а младите ще са по-отворени", каза директорът на дижонския кампус на Sciences Po Лукаш Мачек. "Беше приятна илюзия, но все пак илюзия... Живеем в период, когато радикализацията е силна, а младите не са имунизирани."
"Нашата извадка не е представителна, но е положително, че тук са представени студенти от различни държави, че ги събираме заедно", продължава той.
Освен това подобни събития помагат и за борбата със стереотипите за Балканите (които понякога самите Балкани споделят): че "регионът е специфичен с насилието си", продължава той.
Вижте Франция и Германия, каква литература, какви книги се използват във Франция преди 50, 60, 80, 100 години, и как се описва Германия. Не се съмнявам, че от германската страна е същото. Омразата след Втората световна война между Франция и Германия е напълно сравнима. За преодоляване на такива стереотипи ви трябват държавници, които виждат голямата картина и имат политически кураж. Това и стана на Запад през 50-те."
Контактът е крайно необходим за младите, за да поставят под въпрос стереотипите, с които са израснали, каза Иван Дамяновски.
"Когато студентите ви нямат подобни възможности от малки като френските и германските, получавате хора, които не знаят нищо за връстниците им от другата страна. Изумително е да се види до каква степен образователните системи в тези (балкански - бел. ред.) страни не дават обективна информация какво става от другата страна на границата."