Вътрешната политика от години бележи решения, важни за една или много повече държави в ЕВропа - от отложилото се приемане на България в Шенген до свикването на референдума за Брекзит. Сега бе ред на Испания.

Санчес успя три години да удържи порива на крайнолевите си партньори да изостави Украйна и призова през март за обща европейска армия, а няколко месеца по-късно единствен се разбунтува срещу разходите за отбрана - публично, по начин, вбесил американския президент Доналд Тръмп, когото европейските лидери иначе искаха да укротят.

Все повече нарича войната в Газа и действията на израелската армия "геноцид", но води лагера на застъпниците на палестинската кауза вече почти две години.

Зад действията, извикващи въпроси у някои негови европейски колеги, далеч не се крият само идеология и политически възгледи. Вече години Санчес се впуска в сложен танц с коалиционните си партньори, които поставят висока цена, за да са част от мнозинството. Насред корупционните скандали, разтърсващи неговата Испанска социалистическа работническа партия (PSOE), обръчът само може да се затегне.

Когато през юни 2018 г. правителството на консерватора Мариано Рахой падна след вот на недоверие и продължило месеци напрежение покрай каталунската криза и корупционен скандал, Санчес, чиято инициатива бе вотът, оглави правителство на малцинството: с 85 от 350 депутати. Подкрепяха го всички застанали зад вота на недоверие.

Кабинетът лесно бе свален за по-малко от година. Малцинството на Санчес, отишло на избори, не стана мнозинство след тях, но PSOE постигна през 2019 г. първата си изборна победа от 11 години; социалистите бяха в немилост, след като се разрази финансовата криза в еврозоната, свалила кабинета на последния ляв премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. От социалистите с времето се отлюспиха и крайнолеви формации, от които "Подемос" ("Можем") бе най-влиятелната: на вота през 2015 и 2026 г., с над 20%, едва не задмина PSOE.

Бюджетът, социални придобивки, програми за равенство и борба против домашното насилие - това често бяха теми пред Санчес в диалога с коалицията. Но нищо не отекна в Европа така, както реакцията след войната в Украйна.

Планът на държави от НАТО за въоръжаване на Украйна изправи коалицията на ръба. Крайнолевите се противопоставиха на всяко изпращане на оръжейна техника, но и на мисии като разполагането на испански ВВС в България като част от мисиите на Алианса и на фрегати в Източна Европа за сдържане на потенциална агресия от Русия. "Подемос" твърдеше, че PSOE вземала испанците аз "идиоти", за да оправдае ролята на НАТО в геополитическата криза.

Опозиционната Народна партия попита кой изобщо взема решенията в тресящата се коалиция (и използва случая да подкрепи Санчес за Украйна).

Санчес, изглежда, научи урока си. Още дни след терористичната атака на "Хамас", убила 1200 души в Израел на 7 октомври 2023 г., Мадрид започна с предупрежденията за сдържаност, успя да подразни Тел Авив с коментари, възникна дипломатическо напрежение. Санчес започна посещения от египетската страна на грачинния пункт "Рафах". Миналия месец открито нарече действията на Израел в Газа "геноцид" след смъртта на над 57 хил. души (колкото и от тях да са бойци).

И както отбелязва Марио Сааведра в "Ел Периодико", думата "геноцид" малко по малко си проправя път в правителството на Испания по отношение на действията на Израел в Газа. Но както обръща внимание, лидерите па "Подемос" (и бивши министри) Йоне Белара и Ирене Монтеро използваха думата още след първите израелски бомбардировки в Газа (а остри послания идват и от каталунската левица ERC). По-късно и Диас използва известната фраза: "От реката до морето, Палестина ще бъде свободна" (настоя, че "от реката до морето" включвало и Израел).

Санчес все повече повишава тона: "Знаете, че хуманитарната катастрофа, която Нетаняху (израелският премиер - бел. ред.) извършва в Газа и Западния бряг, е позор, който ще бъде записан в учебниците по история като един от най-мрачните епизоди на 21 в." А Европа, по думите му, не прави достатъчно. Когато изрече ова, Санчес вече се бе превърнал в един от двигателите на кауза повече западноевропейски страни да признаят палестинска държава. От началото на миналата година някои го направиха.

Темата обаче е деликатна в десницата, която подкрепя правото на Израел да се защитава. И то въпреки че 82% от испанците (дори 62% от определящите се като десни) смятат, че Израел извършва геноцид, според скорошно проучване. В тази обстановка партньорите на Санчес, включително подкрепящи кабинета му по-малки формации. Парламентарната група на "Сумар" пък поиска Испания да скъса връзки с Израел; "Подемос" - да се въведе оръжейно ембарго.

Санчес подобрява позициите си пред консерваторите в труден момент, след като на последните избори те се върнаха като първа политическа сила. Но Сааведра вижда и още нещо: сплотяване с партньорите в един от най-трудните моменти за коалицията, покрай решението на съд Мадрид да остави под стража високопоставен функционер, секретар на PSOE и някогашен довереник на Санчес - Сантос Сердан.

Поставен пред въпроса колко широк е кръгът на участвалите в корупционни схеми функционери, Санчес говори за дълбока реформа в PSOE. Отказва да подаде оставка, но уверява, че управляващите ще действат решително за всеки подобен случай, а след това е ред на съда да се произнесе. Новината за "превантивния затвор" (както се нарича в Испания) за Сердан свари властта и партията неподготвени, пише "Ел Паис", защото никой не разбираше защо други двама функционери, бившият транспортен министър Хосе Луис Абалос и бившият му съветник Колдо Гарсия, остават на свобода, но за случая на Сердан се взема най-драстичната мярка. Техните имена също се появиха в схемата за възлагане на обществени поръчки с подкупи, в която е разследван Сердан.

Случаят "Колдо" тревожеше Санчес вече година и половина. Колдо Гарсия и съпругата му бяха задържани през февруари 2024 г. заради незаконно взети комисиони при покупки на маски в хода на пандемията. Започна разследване и срещу Абалос за присвояване, корупция, търговия с влияние и дейности, свързани с организирана престъпност.

Критиците на Санчес по-късно напомниха и за проверката за възможни неправомерни действия на съпругата му, Бегоня Гомес, и брат му, подал оставка като диригент, подал оставкка от държавен пост при подозрения, че той е създаден специално за него. "Корумпиран", гласеше огромен плакат на строително скеле в центъра на Мадрид преди два месеца. И бързо бе свален. Плакати и камиони на организацита, която ги разлепя, се разследват от миналия месец.

В случая със Сердан, както бе и с Абалос, той бързо бе изключен от партията и бе помолен да напусне депутатското си място. Но превантивният затвор тежко засегна и имиджа на Санчес заради важната му роля в партията и близкото работно обкръжение на премиера. Миналата седмица полицията нахлу в централата на партията.

Подкрепата за Санчес от крайната левица е особено ценна в такъв момент, за да оцелее при вот на недовериe; бившият премиер Рахой не оцеля през 2018 г., когато Санчес внесе такъв вот за друг корупционен скандал, случая "Гюртел" с "черни каси" на Народната партия.

А седмици наред, преди срещата на върха на НАТО, леви и крайнолеви изглеждаха в обтегнати отношения. Близо 1000 души се включиха в крайноляв протест срещу повишаването на разходите за отбрана (Испания изостава и от досегашната "цел" на НАТО, да заделя 2% от брутния си вътрешен продукт). "Обединена левица", един от левите партньори на Санчес, заплашваше да напусне правителството, ако разходите за отбрана се повишат.

Всъщност от партии като тази зависи и минаването на завишени разходи за отбрана в какъвто и да било бъдещ бюджет. Дори опозицията да реши да протегне ръка към Санчес, това също би било неловко.

Санчес се призоваваше да покаже твърдост въпреки натиска на НАТО, колкото и да го укоряват. Включването на "Сумар" в протеста изуми някои наблюдатели, евродепутатът (и бивш лидер на "Подемос") Ирене Монтеро обвини правителството, че нарушава прогресистките принципи и отваря пътя за орязване на социални разходи и сътресения в образованието. Обществената нагласа по тази тема впрочем изглежда обратната: повече испанци искат увеличаване на разходите за отбрана.

Така Санчес остро застана срещу всички в Хага на среща, замислена така, че да угоди на президента Доналд Тръмп, като каза, че увеличаването на разходите е не само неразумно, а и контрапродуктивно, и че всички задължения на Испания могат да се покрият с разходи, равни на 2.1% от БВП.

Не отстъпи и съобщи за споразумение, според което ще има изключение за Мадрид от целта 3.5% преки разходи в следващото десетилетие и 1.5% за "свързани" (като инфраструктура и киберсигурност). "Политико" разказа как като лидер на съпротивата срещу новата цел за отбранителни разходи, окуражил и словашкия колега Роберт Фицо да се разбунтува против нея, Санчес (заедно с Фицо) трудо извиквал симпатии у колегите си, дори да разбирали, че посланията и на двамата са за вътрешнополитически цели.

Всъщност множество дипломати на срещата на НАТО казваха тогава пред европейски медии, че изключение няма и всички са одобрили плановете (това се появи и в някои испански). Въпреки настояването на Санчес, казват те, само езикът на проектодекларацията - "съюзниците подкрепят" вместо "ние подкрепяме" - е променен.

Говорител на правителството в Мадрид вече каза за някои западни издания, че с орязване на разходи властта се готви да отговори на новите цели (не е известно обаче как точно крайнолевите ще гласуват това).

Испанската опозиция, водеща кампания срещу Санчес и семейството му, е съгласна с този извод. "Ако не можете да го изпълните, защо го подписахте? Това ви прави измамник, което сте вие, както в Испания, така и извън нея", каза още Фейхоо в цитираното в началото послание в парламента.

Към момента, когато промяната в разходите за отбрана на Мадрид ще може да се оцени окончателно спрямо заявените цели (макар този път, за разлика от липсата на контрол за двата процента, заявени през 2014 г.), коалицията обаче може да не е на власт. А Тръмп със сигурност няма да бъде.