Глобалното унищожаване на влажните зони, които са от ключово значение за риболова, земеделието и контрола на наводненията, може да доведе до загуби от икономически ползи за 39 трлн. долара до 2050 г., сочи доклад на Конвенцията за влажните зони, цитиран от "Ройтерс".

Причините за загубите са свързани с промяна в начина на използване на земята, замърсяването, разширяването на селското стопанство, по-агресивни животински видове и въздействията от климатичните промени. Негативно въздействие оказва и покачването на морското равнище, както и засушаването в света.

Докладът призовава за годишни инвестиции между 275 и 550 млрд. долара за преобръщане на тенденцията и преодоляване на заплахите за останалите влажни зони. Посочва се, че текущото финансиране представлява "значителна липса на финансиране", без да се уточняват конкретни стойности.

Светът е загубил 411 млн. хектара (4.110 млрд. дка) влажни зони, което се равнява на половин милиард футболни игрища. Една четвърт от останалите влажни зони вече са класифицирани като унищожени, се посочва още в документа.

Икономическите ползи от влажните зони включват контрол на наводненията, пречистване на водата и съхранение на въглерод (процесът, при който въглеродният диоксид (CO) се улавя и задържа в естествени или изкуствени резервоари). Последните две са важни заради покачващите се нива във водните басейни и все по-силни тропически бури и урагани в резултат на климатичните промени.

Влажните зони поддържат риболовната и земеделската индустрия.

Сред подписалите са Китай, Русия и Съединените щати, като срещата се провежда на всеки три години, но не е ясно дали всички държави ще изпратят делегации.

Влошаването на състоянието на влажните зони е особено изразено в Африка, Латинска Америка и Карибския регион, но се влошава и в Европа и Северна Америка, сочи докладът.

Започнати са проекти за възстановяване на влажни зони в страни като Замбия, Камбоджа и Китай.