При война италианците по-скоро биха се обявили за пацифисти или дезертирали, сочи проучване
Почти една трета (31%) от италианците вярват, че страната ще бъде пряко въвлечена във война в рамките на пет години, но само 16% от тези във възраст да бъдат призовани в армията биха били готови да се сражават за родината си или за някакъв идеал, показа проучване, публикувано в петък.
Проучването на Центъра за изследвания на социалните инвестиции (CENSIS) показа, че:
- 39% от италианците на възраст между 18 и 45 години биха се обявили за пацифисти, отказващи от военна служба по съвест и протестиращи за мир
- 19% биха се опитали да избегнат военна служба по друг начин
- 26% биха предпочели Италия да плати на професионални войници или чуждестранни наемници.
Адм. Каво Драгоне: Пряката заплаха на Русия за НАТО е съвсем реален проблем
През 2025 г. социолозите регистрират различна чувствителност в отделните групи в обществото: по-слабо образованите оценяват риска на 35%, завършилите висше образование - на 29%, докато по-предпазливите над 65 години - на 25%.
Сред мъжете готови да грабнат оръжието при война, въвлякла Италия, са 21%, а при жените - 12%. За пацифисти биха се обявили 41% от най-младите и физически боеспособни (18-34 години), като това се дължи предимно на тежестта на отговора при жените. В същата група биха дезертирали 22%
"Проучването на Censis за възприятието за война в италианското общество и превъоръжаването рисува картина на страна, която наблюдава глобалния хаос със затаен дъх. Налице е безпокойство, но все още не е достигнато ниво на тревога. Заплахата от разширяващ се конфликт, който би въвлякъл Италия във война, се възприема като възможна, но не и непосредствена", казват авторите.
Италианците са осъзнали, че ерата на мира е приключила.
"С прагматизъм, граничещ с цинизъм, някои предлагат делегиране на отбраната на контингенти от чуждестранни наемници, като по този начин се избягва прякото участие на италиански граждани. Ситуацията се усложнява от демографската криза в страната: намаляващата раждаемост драстично сви броя на младите хора - проблем, който засяга не само пазара на труда, но и националната отбрана", пише още в доклада.
Италианският прагматизъм ясно се проявява в предпочитането на дипломатически неутралитет.
"Независимо дали става въпрос за конфликта между Русия и Украйна или за напрежението в Близкия изток, преобладаващото мнение е, че Италия трябва да стои извън военните зони. Това желание за ненамеса обаче се сблъсква с осъзнаването, че неутралитетът е крехка позиция, несъвместима със задълженията, произтичащи от членството в международни съюзи. (...) Тази амбивалентност е типична за страна, която нито признава епичния героизъм на митологизирано минало, нито е нация, готова да марширува ентусиазирано под знамената. (...) Но съюзите въпреки някои пукнатини се възприемат като незаменима предпазна мрежа."
Когато италианците бъдат попитани кой в момента представлява основната военна заплаха, отговорите им рисуват картина, оформена от последните новинарски репортажи:
- 50% идентифицират Русия като най-осезаемата заплаха
- 31% - ислямските страни (37% сред завършилите колеж)
- 23% изненадващо посочват САЩ като потенциален източник на риск, (27% сред най-образованите)
- 16% - Израел
- 12% - Китай
- 10% - Северна Корея
- 3% - Турция.
След години на ескалация на геополитическото напрежение и две продължаващи войни в близост в Украйна и Близкия изток, Италия се присъедини към други страни от НАТО, обещавайки да увеличи разходите за национална отбрана.
Повечето италианци обаче остават скептични по отношение на превъоръжаването:
- 26% смятат, че военното възпиране е добър начин за осигуряване на мир
- 25% подкрепят увеличаване на военните бюджети, дори ако това означава намаляване на социалните помощи
- 11% биха искали страната да има ядрени оръжия.
През 2024 г. Италия е отделила $35.6 млрд. за отбрана, което се равнява на 1.5% от БВП според оценки на НАТО. Този ангажимент поставя Италия на пето място сред съюзниците по абсолютни разходи (след САЩ, Германия, Обединеното кралство и Франция). Но въпреки 46% увеличение на разходите за отбрана през последното десетилетие разходите на глава от населението през 2024 г. в Италия остават сравнително ниски - $586, се казва в проучването. Това е близо до Чехия ($577) и е по-малко от $686 в Гърция и над $2000 в страни като САЩ или Норвегия. (в България е $289, в Румъния - $366).
Франция, Германия, Италия и Полша правят нов фонд за Украйна
За да се гарантира сигурността на Италия, 49% от всички италианци подкрепят укрепването на НАТО, докато 58% биха искали да видят интегрирана отбранителна система на Европейския съюз с единна армия, под единно командване и съвместно снабдяване с оръжия.
| Друго проучване, публикувано миналия месец от Европейския съвет по външни отношения, показа, че само 17% от италианците подкрепят увеличаване на разходите за отбрана, което е най-ниският показател сред 12 анкетирани европейски страни. |
В "Тръмп-революцията" европейците приемат, че трябва да се подготвят за война
Друг важен аспект е икономическата тежест на отбранителния сектор. През 2024 г. Италия разреши износ на оръжие на стойност €7.7 мрд. (23.6% повече спрямо предходната година). Основните продукти са самолети, военни кораби, ракети и тежка артилерия, предназначени главно за Индонезия, Франция, Нигерия, Обединеното кралство, Германия, Обединените арабски емирства и Египет.
Два национални гиганта, Leonardo (€1.8 млрд. износ) и Fincantieri (€1.5 млрд. износ) заемат над 50% от стойността на износа. При вноса Италия закупи оръжие за €744 млн. - предимно от САЩ (€184 млн.) и Израел (€155 млн.), които заедно представляват 45% от общата сума.
В много случаи обаче данните за въоръженията са обвити в тайна. В Италия през 2022 г. (последни налични данни) секторът за производство на оръжия и боеприпаси е обхващал 133 компании, в които са работили над 6300 души. Производствената структура е била фрагментирана: само четири големи компании са наемали повече от 250 души (3% от всички компании), докато 60% са били малки предприятия с по-малко от 10 служители.