Оптимизмът, обхванал световните фондови пазари след новините за появяващите се и очакваните търговски сделки със САЩ, е неоспорим и разбираем. Но е и озадачаващ.

S&P 500, британският FTSE 100 и индексът MSCI All Country достигнаха нови върхове миналата седмица, а други глобални бенчмаркове не са далеч назад. Анализатори от Goldman Sachs и други големи банки наскоро повишиха прогнозите си за S&P 500 за края на годината с до 10%.

Катализаторът за това е ясен: базовите мита върху вносните стоки в САЩ ще бъдат много по-ниски от нивата, с които президентът Доналд Тръмп заплаши преди това. Върху японските стоки ще бъде 15%, а не 25%, а сделка с Европейския съюз също достигна 15%. Това е половината от ставката, която Тръмп заплаши да наложи.

Изведнъж картината е далеч от мрачната ситуация преди няколко месеца. Икономистите смятат, че окончателната обща ставка за митата на САЩ ще се установи около 15-20%, след като бъдат постигнати споразумения с Брюксел и Пекин. Това е ниво, за което пазарите се обзалагат, че няма да тласне икономиката към рецесия.

Това предполага, че се отплаща привидно хаотичната стратегия на Тръмп: заплашване с взаимно гарантирано икономическо унищожение, извличане на отстъпки и след това отстъпване, за да се ограничат щетите за пазара. Но дали ще е така?

Въпреки пазарната еуфория е факт, че на 31 декември миналата година средното общо мито на САЩ за вносни стоки е било около 2.5%. Така че дори и да се окажем в очаквания диапазон от 15-20%, това все пак ще бъде поне шест пъти по-високо от нивото само преди няколко месеца. И безспорно най-високото ниво от 30-те години на миналия век насам.

Но кой ще плати тази сметка? Американските потребители? Вносителите или задграничните износители? Или смесица от трите?

Вероятно е тя да бъде разделена предимно между американските потребители и компании, което ще намали разходите на домакинствата и корпоративните печалби. Така или иначе е трудно да се види как това няма да е вредно за растежа в САЩ.

Може да не знаем отговора за известно време, тъй като ще са необходими месеци, за да се появят засегнатите стоки по рафтовете на американските магазини, а приходите от митата за тях да бъдат събрани.

Но междувременно инвеститорите в акции, изглежда, игнорират всичко това.

Краткосрочният импулс на пазара е очевиден. S&P 500 затвори над 200-дневната си средна стойност 62 дни подред - най-дългата серия от 1997 г. насам, според Райън Детрик от Carson Group. И манията по "мийм акции" също се завръща, а това е още един знак, че апетитът за поемане на риск може да се откъсва от фундаментите фактори.

Всъщност пазарите са оценени в момента като нещо, приближаващо се до съвършенство.

Консенсусният ръст на печалбите на S&P 500 за следващата година е 14% според LSEG. Това е почти без промяна от 14.5% на 1 април, точно преди митническия залп на Тръмп от "Деня на освобождението". Дори консенсусът за 2025 г. от около 9% не е чак толкова по-нисък от 10.5% на 1 април.

Проучване на "Ройтерс" в края на миналата година показа консенсусна прогноза за S&P 500 за края на 2025 г. за ниво от 6500. Индексът вече е почти там и се търгува на приблизително същия коефициент, както на 31 декември 2024 г.

Могат ли тези високи очаквания да бъдат подкрепени от икономика, чийто темп на растеж през следващата година се очаква да бъде 2% или по-малко? Възможно е.

Но това ще бъде предизвикателство за повечето фирми, с изключение на технологичните гиганти от "Великолепната седморка", чийто размер може би ще ги предпази по-добре от мита или забавяне на растежа.

В крайна сметка всичко това е огромен експеримент, противопоставящ протекционистката търговска политика и митата от ерата на Голямата депресия срещу икономическата ортодоксалност от последните 40 години. И това е още един пример за способността на инвеститорите в акции да намират положителната страна в почти всичко.

Според Браян Джейкъбсън, старши икономист в Annex Wealth Management: "Да казваш "Можеше и да е по-зле" не е най-доброто основание за ръст по борсите."