Поуката за България – в Хърватия вдигнаха цените преди да влезе еврото, не след това

Поуката за България – в Хърватия вдигнаха цените преди да влезе еврото, не след това

Поуката за България – в Хърватия вдигнаха цените преди да влезе еврото, не след това
"Съветът на Хърватия към България за еврото: Успокойтe се, може да е много по-лошо" - под това заглавие "Политико" разказва днес за процеси около смяната на националната валута с единната европейска, които се приписват на това събитие.
Цените се повишиха, откакто Хърватия прие еврото, но това не надвишава ползите, на които мнозина се радват, казват авторите Кетрин Йочекова, Себ Старчевич и Александър Върбанов. "Всички онези български мрачни предсказатели за еврото трябва да вземат хапче за успокоение", казват те.
Те описват че е вярно че инфлацията в Хърватия е малко по-висока в сравнение с периода преди да се присъедини към еврозоната. Но до голяма степен според цитирани експерти това отразява други процеси, които са се развили добре, а данните показват, че преходът до голяма степен е история на успех и модел, на който България да подражава:
  • Растежът в Хърватия беше сред най-силните в ЕС миналата година - с 3.8%, подпомогнат от туристическия сектор, който се задържа силно, въпреки че индустриалните проблеми на Европа се умножиха.
  • Безработицата е на най-ниското ниво от 1996 г.
  • Средствата по различните фондове на ЕС продължават да постъпват бързо благодарение на правителството, което си върши работата: рейтинговата компания Fitch очаква Загреб да е усвоил до средата на следващата година всички €4.5 млрд по Механизма за възстановяване и устойчивост. (България още не е получила втория транш, първият бе преведен преди повече от 2 години - бел. ред.).
  • Заплатите са се повишили с над 30%, откакто хърватите замениха куните си с еврото.
"Политико" напомня след всичко това, че страната влезе в еврозоната в бурни времена, когато заради пандемията и агресията на Путин срещу Украйна инфлацията се повиши много повече, отколкото в еврозоната - над 13% в Хърватия и близо 19% в България. Затова и потребителите и в двете страни са силно чувствителни към риска от повторение на този шок.
Причините сега инфлацията в Хърватия да остава сред най-лошите в ЕС до голяма степен не са свързани с приемането на еврото.
  • "Хърватия беше единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск", каза Петар Сорич от Факултета по икономика и бизнес в Загребския университет. При такива условия в началото на процеса на приемане, каза Сорич, потребителите трудно са можели да определят какво движи инфлацията. Това е довело до усещането, че тя е много по-висока от това, което твърдят официалните данни.
За да успокои обществеността, хърватското правителство принуди супермаркетите да показват цените и в двете валути в продължение на четири месеца, преди еврото да замени куната през 2023 г., и в продължение на една година след това.
Това не спря търсещите възможности търговци на дребно да притискат клиентите си.
Много хърватски търговци на дребно повишиха цените си преди влизането в сила на правилото, което им позволи да твърдят, че не са ги повишавали по време на периода на двойно показване на цените, казва Фран Галетич, също от Факултета по икономика и бизнес в Загребския университет.
Потребителските цени се повишиха много по-бързо през 18-те месеца около приемането на еврото, отколкото след влизането в еврозоната.
И негодуванието от това се задържа: По-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу покачващите се цени, принуждавайки правителството да разшири редица ценови ограничения, които беше въвело за някои стоки от първа необходимост през 2022 и 2023 г.
"Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като те частично съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите до известна степен вероятно ги възприеха като буфери за инфлация в еврото", каза Сорич.
Той добави, че Хърватия е в по-добра позиция днес, защото: "Сега има много по-спокойни перспективи по отношение на инфлацията, отколкото през 2023 г. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследяват промените в цените и да се санкционират нелоялните практики в търговията на дребно."
Други двигатели на инфлацията е по-трудно да се припишат на еврото дори косвено. Такъв е сезонният туризъм, който представлява около една пета от БВП на Хърватия. През последните три години цените на хърватския туризъм са се повишили с 50% - много повече от 15-20% в Испания или Гърция.
Ана Шабич, директор на отдела за европейски отношения на Хърватската национална банка, нарече приемането на еврото от страната "история на пълен успех". Хърватия се сбогува с таксите за конвертиране на валута (голяма победа за бизнеса и туристите), а премията ѝ за кредитен риск спрямо Германия - отразена в доходността на държавните облигации - почти е изчезнала.
Хърватската национална банка изчислява, че страната сега спестява около €160 млн. годишно само от разходи за обмен и транзакции.
"Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната въпреки факта, че се присъединихме към еврозоната в много трудни времена", казва Шабич. Но "подробното и навременно планиране", както и "ясното разделение на задачите и отговорностите между участващите институции са от съществено значение".