Повишаването на минималната заплата в България е едно от най-големите в ЕС напоследък и през 2024 г. е довело до реални 11% повече покупателна способност на хората от тази група. Но като дял от средната (по-често споменавана от политиците) или от медианната (по-реално отразяваща къде е заетият по доходи) заплата в страната тя остава една от най-ниските.

Статистическите данни отчитат, че темпото на повишаването ѝ от 2007 г. насам е почти същото като на средната и медианната заплата.

Но данни от нов доклад на "Юрофонд" показват, че за четвърт век минималната заплата в България в действителност е паднала от 40.4% на 36.26% от средната и от 54.5% на 49.56% от медианната.

Това означава или че има значителен сив сектор на плащания в икономиката, които данъчната и осигурителната системи на държавата не обхващат, или че доста по-бързо са се повишили заплатите в конкретни високи етажи от скалата, а там обикновено са представители на администрацията и държавни дружества. Или се случват и двата процеса едновременно.

Броят на наетите на заплащане около минималната заплата се е увеличил през последните 15 години, като в 13 от обхванатите 21 държави този ръст е с над 50%.

Това не означава задължително, че повече хора работят на минимална заплата, а че вероятно в тази група има повече динамика - работодателите предпочитат да назначават при минимална заплата и след това да я повишават според възможностите си или заслугите на служителя, казват авторите на доклада. В поне четири анализирани държави статистиката потвърждава това.

Важен измерител е покупателната способност на минималната заплата, а тя е различна в отделните страни от ЕС поради националната цена на живота. В тазгодишния доклад на "Юрофонд" авторите изтъкват, че докато през 2024 г. постепенно са намалявали разходите за енергия и някои други по-общи пера, то тези за жилище продължават да растат. При формиране на инфлацията в ЕС тежестта на компонента за купуване на жилище се е повишил миналата година с 4.9%, а за наемите - с 3.2%.

В България малко под 40% от разпологаемия доход на живеещите самостоятелно хора с минимална заплата отиват за жилище и режийни разходи, независимо дали го притежават, или са под наем. За получаващите средна заплата този дял е два пъти по-нисък за собственици и с около една четвърт по-малък за живеещи под наем.

Издържащите се от минимални заплати не могат и да заживеят самостоятелно и значителна част от тях продължават да са под един покрив с родителите си дори когато вече имат семейство с две деца.

Докладът съдържа информация доколко е приложена към средата на настоящата година Директивата на ЕС 2022/2041 за минималната заплата. В този документ се определя цел тя да е поне 60% от медианната или 50% от средната. По първия показател България изостава сериозно.

Авторите са отделили внимание на спора през миналата година, когато правителството предложи и профсъюзите приеха нивото от 1077 лв бруто от 1 януари 2025 г. ,но част от работодателите не се съгласиха. Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че няма действащ механизъм за определяне на минималната заплата, който да съответства на директивата. Последва обжалване на решението на Министерския съвет през Върховния административен съд ,защото то е взета и публикувано без съгласието на всички участници в социалния диалог и съобразяване с повдигнатия проблем.

От АИКБ между другото посочваха, че директивата изисква да има действащ критерий за минимална заплата, в който да е отразена покупателната ѝ способност и разпределението на доходите в страната, а не само да се използва елементарна формула на базата на средната брутна заплата. В нея се сравняват различни и несравними стойности в нарушение на директивата, не се прави реалистична оценка на икономическите условия и това се отразява особено на бизнеса с ниска добавена стойност, допълва описанието на аргументите в доклада на "Юрофонд".

В таблица от документа, представяща как отделните анализирани държави са приложили директивата, срещу България е записано: "Неясно е как са взети предвид (на базата на действащото законодателство) процесите в дългосрочната производителност и покупателната способност на минималните заплати."

Ефектът от така наредената от правителството минимална заплата, казват още от АИКБ, ще бъде намаляване на служителите и ограничаване на новите инвестиции, особено в дребните и средните предприятия в България. "Необоснованото повишаване доходите на работници с малко умения ще е, за съжаление, за сметка на тези със средна квалификация. А това няма да мотивира и двете групи да повишават уменията, условията на труд и производителността си", цитират в доклада позицията на АИКБ.

Проблемът не е само в България. Необходимостта от нов подход и нови консултативни органи при обсъждане и определяне на тези заплати е препоръка за всички страни, където също продължават да прилагат опростена формула да изчисляват минималната като дял от средната заплата.

А този процес би трябвало адекватно да отразява националния контекст и действителните разходи за живот, а не само дали съответната сума е "честна" спрямо останалите служители.

Не само че едва в четири от 21 анализирани страни е постигнато съотношението според директивата спрямо медианна и средна заплата. Минималните заплати по принцип ще стават по-значими икономически, защото относителният им дял се увеличава, казват авторите.