Миналият месец няма да бъде като кошмарния юли 2023 г. с температури до 44 градуса, но вероятно ще е сред петте най-топли в метеостатистиката, а заедно с юни изглежда ще се окажат и най-сушавите за 100 години. Спомнете си това през 2027 г., когато може да се окаже, че производството е намаляло с 1-1.5%. Както и през 2029 г., когато проблемът в икономиката не си отива и анализатори продължават да нямат обяснение откъде дойде "това".

Анализ за Европейската централна банка на икономическия ефект от екстремно време - и особено от горещите вълни - даде отговора. И той е с предупреждение, че тепърва ще става по-зле, защото тези прояви на времето почти сигурно ще зачестят и ще са по-продължителни.

При 40 градуса на сянка е логично да изисква временно забавяне или дори спиране на активността, но напоследък изследвания показват, че продължителна жега може да се регистрира след четири години като понижена производителност и производство в цели засегнати райони. Когато става дума за суша производството пада с 3%, почти колкото и след наводнения, и цените на храните се покачват.

Майкъл Паркър, старши икономист в ЕЦБ, пише в блога на банката, че когато има горещи вълни (2 градуса по Целзий над средното за 1991-2020 г.) през пролетта, есента и зимата ефектът е противоположен - хората работят повече и по-добре. Но когато навън е толкова убийствено, че след горещата вълна в Европа са загинали около 70 хил. души (през 2023 г.), има сериозен проблем не само за натоварените болници и спешни отделения.

В същото време се оказва, че има тенденция да значително да се увеличават инвестициите и капиталовите вложения в средносрочен план, особено в относително по-топлите региони. Необичайно по традиционните икономически модели е, че това не води до повече продукция, тъй като производителността на труда спада с до 10% в тези региони. Но обяснението е в климатичната криза - капиталите отиват за адаптиране, климатизация на сгради, укрепване на инфраструктура... А това е като цяло по-малко продуктивен капитал.

От една страна, изглежда, че това е инвестиция в предпазване на най-лошите последици от екстремно време. Но, от друга, цената за това е намаляване на средствата в нови технологии за подобряване на производителността.

И след това трябва да се има предвид, че все по-често горещите вълни се случват на едно и също мисто, а напоследък - по няколко пъти в една година.

Естествено, централните банки се интересуват от това как горещите вълни влияят на инфлационния натиск в икономиката, допълва Майлс Паркър.

Както при производството, ефектът от горещите вълни върху инфлацията се различава според сезона. По-топлите зими например по-ниски цени на енергията. Има силен консенсус, че летните горещи вълни повишават цените на храните. Изследванията на ЕЦБ показват, че екстремните летни горещини през 2022 г. са увеличили цените на храните в Европа с 0.7%. През последните години екстремните метеорологични условия допринесоха за значително поскъпване на масови продукти като зехтин, какао и кафе.

Въпреки това, въздействието на жегата върху инфлацията като цяло е спорно, защото изследванията в тази област са сравнително нови. Това е така, защото климатичните събития не са типичните познати отрицателни шокове в предлагането, които намаляват производството и увеличават цените. Те също така показват елементи на отрицателни шокове в търсенето, които намаляват и производството, и цените. В някои случаи цените на нехранителните стоки, например, могат да бъдат по-ниски след летните горещи вълни.

За икономическия ефект от горещите вълни е от значение не само кога, но къде се случват.

Подвеждащо е допускането, че хората от традиционно топли места се справят по-добре. Тежестта на загубите в производство е много по-голяма в региони, които исторически са били по-горещи, защото там е по-вероятно температурите да преминат критичните прагове за човешка физическа активност. Става непоносимо горещо за обикновена всекидневна дейност - камо ли за работата. А глобалното затопляне означава, че с течение на времето броят на европейските региони в по-засегнатата група ще се увеличи.

Прието е като полезно правило, че най-горещите летни температури в Европа са е много вероятно да се покачват до два пъти спрямо средното за световно увеличение. Целта на Парижкото споразумение за покачване от 1.5°C, т.е. с 3°C по-горещи летни дни.А това може да означава за Европа до 6°C по-горещи от нормата летни дни до края на настоящия век.

Иначе казано, като се вземат предвид прогнозите за бъдещия климат, сам от гореща вълна, еквивалентна на тази през 2022 г., би могло към инфлацията на цените на храните да бъдат добавени към 2060 г. до 1.8 процентни пункта.

Впрочем, старшият икономист на ЕЦБ приключва публикацията си с малко черен хумор: "Междувременно се насладете на лятото си. Забавлявайте се на плажа! Преди всичко, опитайте се да не бъдете мърморковци: с продължаващото глобално затопляне 2025 г. ще бъде едно от най-хладните лета в останалата част от живота ви."