За седмица списъкът с признаващи палестинска държава или обещаващи да го направят се удължи едва видимо, но новите имена - на Великобритания, Франция и Канада - изглеждат изписани с големи букви.

Досега 144 от 193 членки на ООН (а това включва и България) са признали независима палестинска държава: по-голямата част от Глобалния юг, Русия, Китай, Индия, редица държави в Източна Европа (включително България), но много по-малко на Запад. Сред очакваните следващи често се споменават Германия (която засега е предпазлива в посланията, но разговаря с палестинското ръководство), Австралия и Япония.

Ако и Франция, и Великобритания направят това, САЩ ще останат единственият постоянен член (с право на вето) на Съвета за сигурност на ООН, който не признава палестинска държава.

До какво ще доведе това? От Западна Европа и арабския свят до Турция и Израел, мнозина са скептични, че подобно признаване ще разреши конфликта, нито дори че ще намали страданието на палестинците. Прозвучават, особено от враждебно настроени към Израел, и обвинения, че двете държави се опитват просто да се освободят от отговорност, без да спрат да подкрепят "израелската военна машина". Цитатът е от ТРТ, независимо че самият президент Реджеп Тайип Ердоган приветства стъпките на западните страни.

Защо обаче тази вълна от решения за признаване е важна, с особена тежест за Великобритания и Франция? Следва обобщение на някои оценки и коментари от последните дни.

Държавата Палестина и в момента е член на ООН, но няма международно признати граници (но е общоприето схващането, че те се простира в Западния бряг и Газа, окупирани през 1967 г., и на практика анексирания Източен Ерусалим), нито столица и армия. Въпреки символичното значение на признаването ѝ то няма да има незабавни преки последици.

Досега Великобритания и Франция говореха за нуждата да се вземе подобно решение, когато моментът е подходящ, вероятно като част от същинския мирен процес. За Лондон например фокусът бе върху опити да се подобри хуманитарната ситуация на терен. На такова мнение бе и Норвегия: тя бе готова да признае като част от дипломатическия процес между Израел и палестинци.

Данните за стотици хиляди обречени на глад и снимките на стопили се от недохранване деца засилиха възмущението и натиска върху правителствата. Вчера Франция остро нападна израелско-американския механизъм за разпределяне на помощи като "скандален" и потвърди, че се присъедини към удължаващия се списък на държави, които спускат помощи по въздух. Норвегия промени мнението си още миналата година.

Над 30 години след споразуменията от Осло, създали Палестинската власт, които трябваше да отворят пътя за преговори за създаване на палестинска държава, диалогът се оказа в застой. Никой, който е "с всичкия си", не би говорил за решаване на конфликта чрез създаване на две държави, каза още в началото на войната израелският президент Ицхак Херцог. Израелският премиер Бенямин Нетаняху повтаря, че от години блокира пътя към създаването на палестинска държава.

В тази ситуация, докато в Ксенета и в правителството се чуват гласове за анексиране на части от Западния бряг и Газа (двете основни палестински територии), а войната на Израел и "Хамас" не спира, се чуват и положителни коментари - включително в Палестинската власт, призната към момента за легитимен представител на палестинския народ. Там заместник-ръководителят на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Хусейн аш Шейх видя възможност да се рестартира дипломатическият разговор в руините на войната в Газа.

Особено след като конференцията за палестинския въпрос в ООН под патронажа на Франция и Саудитска Арабия не даде нов тласък в търсенето на решение.

Част от страните, които не признават палестинска държава, поддържат контакти с нея; нямат обаче пълни дипломатически отношения.

Основна последица от признаването на Държавата Палестина е, че то дава база за пълно преразглеждане на двустранните отношения с Израел, казва за "Ню Йорк таймс" Арди Имсейс от правния факултет на Queens University в Онтарио и бивш служител на ООН.

С други думи, признаването създава база за допълнителен натиск от гражданското общество и законодателите в признаващата държава, за да променят политиките и да ги приведат в съответствие с други изисквания. Това не създава задължение за спиране на търговията с Израел, но например внасяне на селскостопански продукти от ферми, принадлежащи на заселници в окупираните територии, тези споразумения може да подстрекават към неправомерни деяния.

Експерти по международно право отбелязват, че консултативно решение на Международния съд от миналата година заключи наред с други неща, че израелската окупация на палестинските територии нарушава забраната за териториално завладяване.

Конкретно в британския случай също може да се стигне до преглед на отношенията с еврейската държава, но споменатите стоки са съвсем малка част от двустранния обмен.

Според източници на "Ройтерс" възможните британски стъпки включват повишаване на нивото на дипломатическите отношения с палестинците (в Лондон в момента има "палестинска мисия", но не и посолство), възможно е да бъде отворено посолство на Обединеното кралство в Западния бряг. Но голяма въпросителна за Лондон би дошла от ефекта на признаването върху връзките с Тел Авив в сигурността и разузнаването, а и отбраната.

Дори САЩ да не възпрепятстват процеса, при който нови западни държави се включват в списъка на признаващите - в Израел забелязват, че президентът Доналд Тръмп засега не го прави - поддръжниците на палестинска държава смятат, че пълните дипломатически отношения трябва да са само началото на натиска и върху Израел, и върху палестинците.

Френският президент Еманюел Макрон издейства от палестинския си колега Махмуд Аббас ясно осъждане на терористичното нападение на "Хамас" с 1200 жертви на 7 октомври 2023 г. Канада твърди, че признаването на палестинска държава носи със себе си условието да се проведат отлагани общопалестински избори през 2026 г.

Не е известно как може да бъде изпълнена подобна цел в условието на война, след като Аббас кара четиригодишния си мандат вече две десетилетия; конфликт между неговата "Фатах" и "Хамас" преди 17 години остави "Хамас" като управник на Газа, а разговорите за помиряване и нов вот претърпяват провал. Недоверието на палестинците към властта им и корупцията на контролирания от "Фатах" Западен бряг расте; все повече я смятат за нелегитимна.

Газа е опустошена; дори войната да спре, избори догодина може да се окажат предизвикателство. Неизвестно е каква част от Газа ще остане в ръцете на палестинците след войната. Нито от Западния бряг, където има над 160 еврейски селища.

Израел казва, че признаването на Държавата Палестина е подарък за "Хамас". Критиците на еврейската държава посочват задълбочаващата се изолация от последните месеци покрай ужаса в Газа. Може ли обаче ходът на Париж и Лондон да влияе на Тел Авив, ако потвърди и формално, че смята Държавата Палестина за свършен факт, предстои да се види.

Признаването на палестинска държава най-малкото е още един опит за излизане от задънената улица в момент, когато нищо друго не работи.