Осемдесет години след Хирошима изследовател още намира останки на загинали

Осемдесет години след Хирошима изследовател още намира останки на загинали

Хора с фенери около запазения Купол на атомната бомба. Те ще участват в будистка церемония в памет на жертвите
Reuters
Хора с фенери около запазения Купол на атомната бомба. Те ще участват в будистка церемония в памет на жертвите
Япония не може да забрави седмицата след 6 август 1945 г., макар че са изминали 80 г. от хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки от САЩ по време на Втората световна война.
Първата атомна бомба е хвърлена на 6 август 1945 г. от американския бомбардировач B-29 "Енола Гей". "Малкото момче" експлодира на около 600 м над земята с мощност, равна на 15 хил. тона тротил. Между 60 и 80 хил. души загиват на място, а другите жертви умират от раните си или от болести в следващите седмици, месеци и години. Общо загиналите са 140 хил. души.
Три дни по-късно САЩ хвърлят втора плутонова бомба над южния град Нагасаки, при което загиват 74 хил. души. Атаките остават единственият случай на използване на атомни бомби. На 15 август Япония е смазана и морално унищожена, при което капитулира и се слага край на Втората световна война.
Броят на регистрираните оцелели след двете атаки пада до 100 хил. души тази година по данни на здравното министерство на Япония, сравнени с над 372 хил. оцелели през 1981 г. Средната им възраст е 86 г. Само един от 78 души е потвърдил, че е бил на 500 метра от хипоцентъра на взрива в Хирошима, който още е жив - това е мъж на 89 г., пише в. "Гардиън".

Изследователят, който още намира останки на загинали

Десетки пъти годишно Ребун Кайо се качва на ферибот към малък остров срещу пристанището на Хирошима в търсене на останките на убити от атомната бомба преди 80 г., пише "Ройтерс".
За 47-годишния изследовател дори и най-малките фрагменти, които изравя на остров Ниношима, са отрезвяващо напомняне, че войната е реалност, която продължава - заровена, забравена и неразрешена.
"Когато умираме, ние биваме погребани в храмове или църкви и изпратени с церемония. Това е достойният начин да си отидеш", казва Кайо, изследовател в Центъра за мир към Университета на Хирошима. Той отделя от личното си време и средства за самостоятелните си разкопки.
Куполът мемориал в чест на загиналите от бомбената атака над Хирошима
Reuters
Куполът мемориал в чест на загиналите от бомбената атака над Хирошима
Ниношима е на около 4 км от епицентъра на падналата атомна бомба, като се превръща в полева болница. В рамките на седмици около 10 хил. жертви - живи и мъртви - са пренесени с ферибот до острова. Много от тях умират скоро след това, а когато кремациите не смогват, телата са погребвани в масови гробове.
Макар че в десетилетията след войната много останки са били изровени, според свидетелски показания има и други, неоткрити гробове. През 2014 г. синът на местен жител посочва на Кайо район на северозападното крайбрежие на острова и четири години по-късно той започва разкопки със собствени средства.

Без край

В изгаряща жега миналия уикенд Кайо си проправя път през гъста растителност до мястото, където е спирал преди три седмици. След час и половина копаене внимателно изравя два костни фрагмента с размер на нокът - допълнение към около 100-те, които е открил до момента.
Всяко откритие за него е напомняне за жестокостта на войната. Най-силно го е поразило, когато тази година открил части от челюст и зъб на малко дете.
Това ме зашемети. Дете е загинало, без да знае нищо за този свят... Трябваше ми време да приема това, но чувството още ме държи.
Когато прави откритието си, Кайо е с дълга бяла риза, подгизнала от пот.
Кайо планира да занесе всички намерени фрагменти в будистки храм, където да бъдат положени с почести.
Мотивацията на Кайо да повтаря този изтощителен труд всяка година е лична. Той е роден в Окинава, където са се водили едни от най-кървавите битки през Втората световна война. Кайо има трима роднини, чиито останки така и не са открити.
Доброволци от цяла Япония продължават да работят в Окинава по разкопки, но заради отровния бръшлян, който предизвиква силна реакция, Кайо е възпрепятстван. Така той решава да "върне жеста", като се съсредоточи върху Ниношима.
Той продължава да търси останки на загинали хора и докато ги намира, войната е осезаема.
"Съвременните хора, които не знаят нищо за войната, наблягат върху възстановяването и забравят за тези хора тук", казва той.
"И накрая ще има такива, които ще казват: дори и да се пусне атомна бомба, след това всичко може да се възстанови. Винаги ще има хора, които се опитват да оправдаят това по начин, който им е изгоден", завършва Кайо.