Арменският премиер Никол Пашинян и азербайджанският президент Илхам Алиев обявиха идея да номират американския лидер Доналд Тръмп за Нобелова награда за мир, след като тримата заедно подписаха в Белия дом копия на предварително мирно споразумение, с което Вашингтон твърди, че ще промени Кавказ.

Събитието в Белия дом отваря по-широко вратата за край на един от трайните постсъветски конфликти - дори все още да не гарантира, че е приключил - и свързва азербайджанската територия, разделена на две от Армения, с икономическа полза за САЩ и недвусмислена дипломатическа победа.

Документът повежда враговете в Южен Кавказ към мир след няколко войни, последната от които завърши с тежко поражение за Армения, и военна операция на Азербайджан през 2023, с която тя за дни си върна контрола върху Нагорни Карабах и срещу която Ереван реши да не действа. През 2024 г. непризнатата Нагорно-Карабахска република, която бе населена с етнически арменци и бе международно призната за част от Азербайджан, престана да съществува, а повечето ѝ жители отидоха в Армения.

Алиев и Пашинян също така подписват самостоятелни двустанни споряземения с Тръмп преди голямата мирна церемония. Тръмп също така обяви, че отменя ограниченията върху сътрудничеството в отбраната между Азербайджан и САЩ.

Алиев похвали Тръмп, че с действията си тласка конфликта по-близо към края му. "Ако ги нямаше Тръмп и екипът му, Армения и Азербайджан вероятно днес нямаше да са отново в този процес на преговори. Президентът Тръмп носи мир в Кавказ." Алиев в началото на изявлението си впрочем изтъкна колко се засилва двустранното партньорство на Вашингтон и Баку, а не какво носи това с Ереван.

Резултатът от станалото "променя правилат" и се отваря нова глава на "мир, благоденствие, сигурност и икономическо сътрудничество", каза Пашинян.

Въпросите за прилагането на документа на практика остават (а и предстои да се изглади спор за арменската конституция и наличието на формулировки, говорещи за претенции към Нагорни Карабах), но той свидетелства най-малкото за намаляващото влияние на Русия в региона. Напрежението на Москва и Баку расте, а Ереван все повече гледа на запад.

САЩ смятат, че след 4 десетилетия напрежение днешната среща отваря нова страница. "Нека няма съмнение или подозрение, че която и да било от страните ще направи крачка назад", каза Алиев, добавяйки, че двамата с Пашинян са посветени на идеята да завършат споразумението за мир.

Със споразумението двете страни отстъпват на САЩ правото икономически да развива участъка, известен като Зангезурския коридор, като му даде името Trump Route for International Peace and Prosperity. За отстъпените за 99 години права по-рано съобщи самият американски президент, докато очакваше гостите му да пристигнат във Вашингтон в близките часове.

Този коридор трябва да свърже Азербайджан с ексклава му Нахичеван, който Армения разделя от основната азербайджанска територия. За Нахичеван, разположен между Армения и Турция, се обсъждаха различни варианти, някои от които можеха да изолират Армения, други открито тревожеха Русия и Иран.

Сега САЩ ще разработят коридора с дължина 43 км и ще отговарят за икономическото развитие на зоната. Армения ще запази законовия контрол над територията. Това е пробив в дългогодишния спор кой да контролира маршрута, откъде да минава той и дори как да се нарича.

Двете страни също се изтеглят от Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която съпредседателстват Русия, САЩ и Франция и която опитва да разреши конфликта в Нагорни-Карабах от 1997 г. насам.

САЩ се надяват арменско-азербайджанският мир да подхрани още един разговор - този между Армения и Турция, дори с възможност за отваряне на общата граница.