Trump Route for International Peace and Prosperity навярно е необичайно име за път в Южен Кавказ. Лидерите на Армения и Азербайджан обаче нямат нищо против него: с подписи в Белия дом късно снощи те на практика се съгласиха да го дадат на 43-километров коридор като част от цената, за да задълбочат връзките си със САЩ и да вървят към мир. Ако успеят, ползата за региона и за САЩ - но не и за Русия - може да е осезаема.

Междувременно ултиматумът, даден на руския президент Владимир Путин за спиране на войната в Украйна, изтече. Доналд Тръмп заплашваше да накаже Русия, но засега единственият пострадал изглежда Индия, върху която вече оказва натиск и Украйна. Тръмп смени заплахите към Русия с планове за среща с Путин. Докато светът чака разяснение какво има предвид американският лидер, говорейки за "размяна" и "връщане" на територии, Белият дом допуска, че от разговора на двамата може да зависят и санкциите за Русия, и митата за Индия.

Индия впрочем се оказа с удвоени мита, защото купува петрол от Русия, в седмицата, в която новите ставки на Тръмп влязоха в сила за страните, с които няма сделка. Тръмп сключи много по-малко от 10 такива сделки, откакто обяви митата през пролетта, вместо 90 за 90 дни, колкото обещаваше. Остават сделките с Мексико и Китай. Бразилия обяви, че няма да се унижава и да води преговори. Междувременно Тръмп увеличава несигурността с планове за мита за златните кюлчета и чиповете; последното е част от усилието му да върне производството на полупроводници в САЩ, подтикнало го да поиска оставката на шефа на голяма компания, след като получи обещания за инвестиции в САЩ от друга.

Дали това го прави победител в търговската война? Или както отбеляза "Ел Паис", налагането на митата е като пърхане с криле, способно да предизвика урагани, включително в САЩ?

Далеч от Тръмп, в Близкия изток, САЩ единствени сред големите западни страни не възразяват, след като Израел обяви нова офанзива в ивицата Газа, с превземане на главния град на палестинския анклав, въпреки че армията е против. Това означава (повторно) разселване на още стотици хиляди палестинци. Премиерът Бенямин Нетаняху ходи по тънък лед: едновременно опитва да не използва думата "окупация" за Газа (20 години след като Израел започна да се изтегля от ивицата, на 15 август 2005 г.) и да твърди, че операцията е временна и няма да я задържи цялата - и да носи отговорност за нея - и да угоди на крайнодесните във властта, които искат цялата тя да стане еврейска. Нетаняху дори им обещаваше (трайно) овладяване на оставащите 25%, които Израел още не контролира, а този план изглежда под въпрос. Цената на тези сметки и в момента плащат палестинците: нови съобщения за гладна смърт увеличиха броя на починалите от глад, по данни на контролираните от "Хамас" здравни власти, до близо 200, насред продължаваща хуманитарна катастрофа.

На радетелите за мир в Близкия изток друга новина даде надежда: Ливан, под натиск от САЩ, направи крачка към изземане на оръжията на "Хизбула". За пръв път за непостижимото от десетилетия връщане на оръжейния монопол при държавата има пътна карта с конкретни срокове. "Хизбула" я отхвърля, но следващият ход е на армията.

Недалеч от България, избирателната комисия на Босна и Херцеговина реши да лиши един от най-известните националистически лидери на Балканите от поста му. В отговор Милорад Додик попита: "А какво, ако откажа?"

Тръмп не скрива, че желае Нобелова награда за мир, и снощи азербайджанският президент Илхам Алиев му каза в Белия дом, че заедно с арменския премиер Никол Пашинян ще го номинират за нея.

За мир Алиев и Пашинян работят близо две години, след като Азербайджан получи каквото иска и със сила си върна населения (дотогава) с арменци анклав Нагорни Карабах, но се окопаваха в червените си линии; в Ереван фактор бе и общественият натиск. Администрацията на Тръмп също така стъпва на свършено от Джо Байдън за мирния процес. Екипът на Тръмп обаче намери подходящия "морков": сближаване със САЩ и на двете страни поотделно и американско управление на предизвиквал напрежение коридор (тъкмо той ще носи името на Тръмп), който трябва да свърже през Армения Азербайджан и територията му Нахичеван.

Пашинян и Алиев настояват, че пътят към мира след подписаното от тях предварително споразумение е необратим. Мирният им договор е готов от март, но спънка пред подписването му е арменската конституция заради препратка към Нагорни Карабах в нея, а Пашинян едва ли ще я промени преди изборите през пролетта на 2026 г. Въпреки уверенията на Тръмп, нищо не може да гарантира сключването на мир в тази обстановка.

Дори твърдението на Пашинян и Алиев да не е вярно обаче, от срещата им (впрочем не първата в последните две години; много усилия за диалога им положи и Европа, а през юли бяха в Абу Даби) следва най-малкото една промяна: Русия се разделя с мечтата си да е единствен арбитър за Нагорни Карабах. След последната карабахска война през 2020 г. двамата подписаха в Москва. Сега са във Вашингтон, а отношенията им с Русия само се обтягат.

САЩ ще управляват коридор на километри от Иран, по който Русия искаше да разположи граничари от ФСБ и по който, ако Армения постигне нормализиране с Турция и отвори общата граница, ще минават сухопътният участък от т. нар. Среден коридор - маршрут за доставки от Азия до Европа, заобикалящ Русия.

Това е победа и за ЕС и Турция, но следващите стъпки зависят и от това какво ще направят Русия и Иран.

След тази най-малкото символична победа Тръмп се готви за среща, която според него трябва да отвори път към мир и в Украйна. Засега, поне в първите експертни коментари, разговорът е по-вероятно да е път към замразяване, отколкото към край на конфликта.

Сега Русия трябва да се откаже от експанзия в Запорожка и Херсонска област в Украйна срещу предаване на Донбас, според публикация на Си Би Ес. Други американски медии твърдят, че съдбата на двете частично окупирани южноукраински области е неясна. Информацията постави президента Володимир Зеленски в неудобната позиция да види шанс за прекратяване на огъня вечерта и да обяви, че Украйна не предава територия на окупатори - на сутринта.

Зеленски, който според Си Би Ес може да се включи в срещата, преследва различни цели от Путин и Тръмп. Москва иска най-малкото овладяване на Донбас и гаранции за неутралитета на Киев. За Украйна приоритет е да спрат сраженията, след това е готов за решения на високо ниво (дори с Путин), при условие на гаранции за сигурност с участието на САЩ и Европа.

Дори срещата да не доведе до пробив и да се окаже поредната фаза на Тръмп без видими резултати, след седмици на "разочарование" от Русия (а за Путин - само източник на желаната легитимност пред САЩ и света и начин да се спаси от още мита и санкции), свикването ѝ буди тревога в Киев. Сделка за Украйна без Украйна е удар и по легитимността на Зеленски в страната в труден вътрешнополитически момент.

Срещата сбъдва и кошмара на ЕС - най-малкото е поредният опит за решение на важен за континента пробелм без европейците, от каквото Париж, Берлин и (извън блока) Лондон се опасяваха още откакто той се върна на власт.

Междувременно Додик, който преди време пътува чак до Татарстан, за да се впише в програмата на Путин за среща, търси помощ от Русия, САЩ и Сърбия, за да не загуби поста президент на Република Сръбска. Той също така се заканва да бъдат приети още сепаратистки закони в населената със сърби съставна част на Босна и Херцеговина. Седмица след като бе потвърдена присъда за забрана Додик да заема изборни длъжности, избирателната комисия потвърди, че той не може да заема тази длъжност.

С ругатня Додик отказа да признае отстраняването си. Той има възможност да обжалва решението на ЦИК, но законите на Босна и Херцеговина изрично забраняват осъден на над шест месеца затвор (при Додик присъдата е година) да продължи да заема длъжността си.

Додик е във властта под различни форми от 2006 г., след като се превърна в надеждата на Запада за помиряване в Босна и дори използва думата "геноцид" за избиването на мъже и момчета мюсюлмани в Сребреница десетилетие по-рано. След това зави към сръбски национализъм, сближи се с Путин, но и с унгарския премиер Виктор Орбан, заговори за притискане на сърбите в Босна и нуждата от мирен развод, ако страната продължи да не функционира.

Додик казва, че няма да предаде властта. Но не изглежда сигурно, че той ще получи подкрепа от САЩ: Балканите отдавна изгубиха за страната значението, което имаха в края на 20 и началото на 21 в. Ако не разпад на Босна обаче (в Република Сръбска мнозина политици всъщност имат интерес това да не стане), битката му да остане на власт ще създаде напрежение в страната и ще постави Европа на изпитание. В момента дори не е известно кой би го арестувал, ако той упорства.

Това са само средствата, които ще похарчат "Мета", "Майкрософт", "Алфабет" и "Амазон" тази година. По-голямата част от тези 400 млрд. долара е предвидена за инфраструктура за изкуствен интелект. "Морган Стенли" очаква глобалните инвестиции в такива технологии да достигнат 2.9 трлн. долара от тази до 2028 г.

Изкуственият интелект става все по-важен за САЩ, докато водещи технологични компании се надпреварват в интегрирането на езиковите си модели в правителството, Тръмп усилва натиска върху някогашния американски лидер в чиповете (днес изоставащ в надпреварата), а много по-слабо известен играч се превръща в основен софтуерен доставчик на правителството.

Портативните вентилатори и чадърите се оказаха жизненоважни за пишеходците тази седмица - особено във вторник, от когато е снимката и когато Япония обяви последователно два температурни рекорда - 41.6 и 41.8 градуса по Целзий - отчетени в град Исесаи.

Япония е само един от десетки примери за екстремно време. В Испания горещата вълна не спира две седмици. Във Франция се разгоря най-големият пожар от близо 80 години. В Испания горя църква в Кордоба. В полярната зона на Скандинавия седмици температурите са над 30 градуса. В столицата на Иран се стигна до режим на тока, след като в няколко града вече има режим на водата. А в Южното полукълбо, в Австралия отчете невиждан от години снеговалеж.

Връщането на хора в Помпей след изригването е интересно на изследователите и защото дава поглед към моментите, в които нишката на живота в даден град бива прекъсната - съдба, повтаряла се след много кризи и бедствия в историята.

Който се съмнява, че изкуственият интелект се променя по-бързо дори от политиката в ерата "Тръмп", може да зададе въпрос за Помпей с неизвестен отговор на чатбота ChatGPT, превърнал се в символ на новите технологии. Има известна вероятност за пръв път да чуе в отговор: "Не знам."

Представянето на GPT-5, новия модел зад ChatGPT, тази седмица не се прие еднозначно. OpenAI смята, че досегашният GPT-4 е давал усещане като за разговор с колежанин, а GPT-5 първи звучи като експерт с докторска степен. Пише ефикасно код за приложения, има нови теми за персонализиране.

По-критичните виждат друго: скромни подобрения, без революцията, която би подобавала на сегашния лавинообразен ръст в сектора.

Има обаче и една голяма промяна. Досега методите на обучение на моделите предполага, че те са склонни да "лъжат" (включително за да получат "награда"), да ласкаят, да отговарят, без да признават собствените си граници. "Измисля си" е често обвинение към ChatGPT от редовни ползватели. "Хвана ме", отвърна ChatGPT веднъж на автора на този бюлетин, уличен в лъжа преди няколко седмици.

GPT-5 е научил вълшебните думи: "Не знам." Времето ще покаже колко успешно ги употребява.

За другите промени четете тук.