САЩ и Германия се разминали на косъм да спасят най-известния противник на Кремъл Алексей Навални и да го освободят от затвора, когато той бе обявен за мъртъв в руска наказателна колония. Обратът дошъл след спешна среща на президентите на двете държави, докато на Мюнхенската конференция по сигурността (чийто първи ден съвпадна с новината за Навални през 2024 г.) западните политици и служби предвкусвали радостта от мига, когато Навални и двама американци ще бъдат спасени срещу излежаващия присъда в Германия убиец Вадим Красиков.

Това разказва "Уолстрийт джърнъл" във втората част на историята за тайния план, в който важна роля изиграл разследващият журналист Христо Грозев. Събитията са важни за "Уолстрийт джърнъл", тъй като размяната на журналиста на вестника Еван Гершкович, както и тази на руски политически затворници, срещу освобождаването на Красиков, все пак се осъществява месеци по-късно. Задържан през март 2023 г. и осъден за шпионаж през юли следващата година, той бе освободен при размяната на 1 август 2024 г., дни след присъдата. Тогава Турция обра лаврите в медиите.

Тримата започнали да разменят с него текстови съобщения (въпреки предишен опит на руснаци да отвлекат Грозев и всички рискове) и изготвили списък за размяна на затворници, а Петлински получил окуражаващи сигнали, но (по версия на Рей), когато дошъл моментът в Моска да се уверят в подкрепата на правителството в САЩ, съветникът по сигурността на Байдън, Джейк Съливан, бил твърде предпазлив (въпреки сигнали и от Германия, засечени от ангажирания с освобождаването на журналиста си Еван Гершкович, че сделка не е немислима), а Вашингтон работел само по идея за размяна на руски шпиони срещу задържани американци.

Затова тримата се спрели на "запленения от Грозев" Роджър Карстънс, "зелената барета" с опит в освобождаване на заложници в Ирак и Афганистан, работил като представител по тези въпроси и на Тръмп, и на Байдън. След като се сблъсквали със стената на мълчанието в Белия дом, Рей предложила алтернатива: Петлински да отлети за Ню Йорк и да се срещне там Карстънс. Но когато денят най-накрая настъпил, Петлински писал, че по мистериозни причини му е попречено да се качи на самолета, а на Карстънс изведнъж му се намерила работа в Израел.

Друг "магьосник на скритите канали" (за какъвто Карстънс смятал Грозев) бил в Тел Авив - руски милиардер, който също можел да предаде съобщение на Путин.

Втората част потвърждава, че това е Роман Абрамович. Изпращането на Карстънс в Израел, през ноември 2023 г. (в разгара на войната в Газа), неочаквано отворило възможност за такъв разговор, какъвто Белият дом два пъти блокирал преди това. Карстънс, който виждал в служители в Белия дом и Държавния департамент, без никакъв боен опит, противници в задачата да осъществи план като освобождаването на Навални, този път уведомил Белия дом в имейл за срещата минути преди тя да се състои.

Предложил на Абрамович да се "разшири" проблемът: Германия да освободи Красиков, ако Русия пусне Навални, а освобождаването от САЩ и европейски съюзници на някои задържани от тях шпиони да е обвързано с това на двама американци, задържани от Русия по обвинения в шпионаж: Гершкович и бившия морски пехотинец Пол Уилан.

Путин няма да пусне Навални, казал тогава Абрамович. Няколко дни по-късно казал на Карстънс, изненадан: Путин ще го направи.

Това станало в седмицата, в която Навални бе преместен в колонията във Владимирска област, където и бе обявен за мъртъв месеци по-късно (тогава над две седмици никой не знаеше местонахождението му).

Няколко седмици по-късно германският канцлер Олаф Шолц разговарял с Байдън: официално - за войната в Украйна, неофициално - за размяната на затворници (със съветници на Шолц малко по-рано се срещнала в Швейцария Ема Тъкър, главен редактор на "Уолстрийт джърнъл", с Байдън - сестрата на Пол Уилън). Шолц отлетял за Германия; не искал да обсъжда по телефона. Заминал, без да каже на кабинета си (единственият самолет, наличен за правителството към момента, не бил за толкова дълги разстояния и трябвало да презареди в Исландия). В Овалния кабинет съобщил на Байдън, че ще освободи Красиков, за да издейства освобождаването на Навални като част от по-мащабната сделка, а и може би така ще помогне на Байдън в предизборната му кампания.

Денят е и моментът на интервюто на Путин с Тъкър Карлсън, който видимо изглеждаше смутен от въпрос за освобождаването на Гершкович.

В Мюнхен, на конференцията по сигурността, Грозев и Певчих чакали в кафе наблизо и бил в комуникация с Рей, която пътувала от Дубай към Украйна след среща с Петлински. Вицепрезидентът Камала Харис, под прикритието на участие за реч във форума, пътувала към Словения, за да преговаря за освобождаване на двама руски шпиони, представящи се за граждани на Аржентина.

Певчих попитала: А ако го убият? Има протокол, уверил я Грозев - методология за размяна на затворници още от времето на Студената война. "Уолстрийт джърнъл" вече имал предварително написани статии за момента, в който Навални ще бъде освободен.

Само ден по-късно ръководителите на ФБР, МИ-6 и германското разузнаване обядвали в Мюнхен и очаквали развръзката. Но изведнъж в телефоните им завалели новини от Русия.

Това е и денят, когато Навални бе обявен за мъртъв в затвора.

Ужасени, те започнали да звънят на правителствата си, на Юлия Навалная. Новината се разпространила бързо, включително на опашката за кафе, където германски дипломат казал, а репортери успели да чуят: "О, не! Работехме, за да го изведем!"

Грозев повел Навалная към среща с държавния секретар Антъни Блинкен. Думите ѝ след това пред шокираната конферентна зала: "Искам Путин, неговото обкръжение, приятелите на Путин и неговото правителство да знаят, че ще платят за това, което са направили на страната ни, на семейството ни и на съпруга ми." Навалная се съгласила на среща с Шолц, който поискал това, при едно условие: "Не пускайте този човек." Има се предвид Красиков.

Тя бе осъществена успешно месеци по-късно, на 1 август. При разговора с "Уолстрийт джърнъл" Съливан обаче решил да не дава фалшиви надежди. Попитан от майката на Гершкович, Ела Милман, дали това не прави по-наложително бързото освобождаване на сина ѝ, отговаря: "Може да го направи. Ще свършим това. Виждам път напред."