Решението на Върховния съд на Китай, което забранява на бизнеса и служителите да избягват плащанията за социално осигуряване, разпалва опасения за работните места и оцеляването на малките фирми, принуждавайки Пекин да се изправи пред рисковете от дългообещаната реформа на социалното осигуряване.

Решението, според анализатори и един правителствен съветник, има за цел да попълни изчерпаните пенсионни фондове в застаряващите региони и да положи основите за по-щедро социално подпомагане, помагайки на Китай да премине към модел на растеж, който разчита повече на потребителското търсене и по-малко на инфраструктура и индустриални инвестиции, основани на дълга.

Върховният народен съд заяви този месец, че таксите винаги са били задължителни, но призна неравномерното им прилагане. На практика милиони работници неформално се съгласяват с фабрики, строителни фирми, куриерски услуги, ресторанти и други малки предприятия да не плащат в схемата, за да могат да запазят парите.

Засегнати от по-високите търговски тарифи на САЩ тази година, някои фабрики уволниха щатни служители и ги наеха отново като дневна работна ръка, за да спестят от пенсионни, медицински и други осигуровки.

Анализатори казват, че решението на съда, което влиза в сила на 1 септември, може да доближи Пекин до изпълнението на дългогодишния му ангажимент да засили мрежата за социална сигурност във втората по големина икономика в света, но също така представлява трудно изпитание за по-широките амбиции на правителството за реформи, тъй като създава непосредствени рискове за икономическия растеж, ако предприятията и работниците имат по-малко за харчене.

Джиа Канг, основател и президент на Китайската академия за нова икономика на предлагането, заяви пред "Ройтерс", че решението може да бъде "въпрос на живот или смърт за много малки фирми".

Societe Generale оценява разходите за фирмите и потребителите на около 1% от БВП, ако решението бъде изпълнено.

В момента работниците и предприятията носят тежестта, която подкопава заетостта и потреблението и може да не е устойчива, каза той. Това изисква нови политики, за да се предоставят повече държавни ресурси на системата за социално подпомагане.

Министерството на човешките ресурси и Информационната служба на Държавния съвет, която отговаря на медийни запитвания от името на правителството, не отговориха веднага на искане за коментар.

Вноските за социално осигуряване се различават в различните градове, но обикновено се равняват на около една десета от брутния доход за служителите и приблизително една четвърт за работодателите.

Това е високо по световните стандарти и стимулира неформалните решения, казват икономисти.

Сложната система от заплати също така прави плащанията за социално осигуряване силно регресивни, като работниците с ниски доходи носят по-голяма тежест от тези с най-високи доходи, което не ги насърчава да плащат, установи доклад от 2024 г. на висшия законодателен орган на Китай.

Проучване на повече от 6000 фирми от фирмата за човешки ресурси Zhonghe Group миналата година установи, че само 28.4% от тях са спазвали напълно правилата за социално осигуряване. Официалните данни показват, че 387 млн. служители внасят вноски в градската пенсионна схема на Китай, което е приблизително половината от работната сила.

Мери Дай, на 23 години, сервитьорка в източния град Джинхуа, каза, че шефът ѝ я помолил да приеме намаление на заплатата от 4000 юана на 2500 юана на месец, ако и двамата трябва да плащат вноски.

Цин Синиан, собственик на ресторант в югозападния град Мианян, каза, че е уволнил шестима от 12-те си работници, за да може да си позволи да плаща социално осигуряване от следващия месец. Ресторантът му печели 700 хил. юана годишно, от които 500 хил. отиват за наем, труд и съставки. Социалното осигуряване ще добави 120 хил. юана, оставяйки само 80 хил. юана (11 140 долара) преди данъци.

Потребителите на социалните мрежи също изразиха липса на доверие в начина, по който се управляват техните вноски. Доклад на кабинета от 2024 г. установи, че 13 провинции са отклонили 40.6 млрд. юана от пенсионни фондове към други разходи.

Сяо Цянг, основател на базирания в САЩ тракер за цензура China Digital Times, заяви, че някои публикации по тази тема са били премахнати, включително мнения, че решението непропорционално вреди на най-уязвимите.

Строителна работничка от централната провинция Хубей, предоставяйки само фамилията си Ли за поверителност, каза, че нито тя, нито работодателят ѝ могат да си позволят социално осигуряване с нейната заплата от 3500 юана.

Отмяната на плащанията за социално осигуряване подхранва икономическите дисбаланси на Китай у дома и в чужбина.

Това намалява разходите за труд във фабриките и подобрява конкурентоспособността на износа на Китай. Прави работата по обществената инфраструктура по-евтина, което от своя страна намалява логистичните разходи за производителите и сближава веригите за доставки.

Но със застаряването на Китай пропуснатите плащания представляват рискове за пенсионната система, за която прогнозите са, че ще изчерпи парите си до 2035 г.

Това също така влошава индустриалния свръхкапацитет, като освобождава ресурси за разширяване на фабриките. И принуждава работниците да спестяват за черни дни сами, което е ключова пречка за потребителските разходи.

Съветникът предложи Пекин да увеличи обезщетенията за безработица, преди да затегне прилагането, за да смекчи удара от затварянето на предприятия.

Анализаторите на Societe Generale очакват правителството или да забави прилагането, или да въведе повече стимули, за да компенсира въздействието. "Още един шок за пазара на труда е последното нещо, което политиците биха искали да видят", написаха те в бележка.