Негласно примирие между джихадисти заплашва важни за света брегове в Африка

Негласно примирие между джихадисти заплашва важни за света брегове в Африка

Стопкадър от пропаганден видеоклип на местния клон на "Ал Кайда" в Сахел, известен международно със съкращението JNIM.
X @zriboua
Стопкадър от пропаганден видеоклип на местния клон на "Ал Кайда" в Сахел, известен международно със съкращението JNIM.
За контрол на хора, ценни ресурси и търговията с тях се борят не само световни сили - в битката са и въоръжени групировки. Когато най-известните от тях си протегнат ръка с поглед към обширен крайбрежен регион с население стотици милиони жители, богат на всичко от злато, петрол и фосфати до какао, залогът може да засяга международната сигурност и търговията.
Местният западноафрикански клон на "Ал Кайда" (JNIM) и друг на "Ислямска държава в голямата Сахара" (все още далеч по-малко влиятелен) са сключили негласно примирие в обширния регион Сахел и Западна Африка, сочи доклад на аналитично звено към Съвета за сигурност на ООН.
Според текста двете групировки, чиято активност впрочем бе сред факторите за преврати в най-малко 4 страни в региона, споделят обща цел да действат срещу правителствените сили, докато се готвят да разширят операциите си в страните на атлантическото африканско крайбрежие.
Дни след постъпването на доклада посланикът на САЩ в ООН изрази безпокойство от "териториалното разширяване на филиалите на "Ал Кайда"" в Африка и консолидирането на "Ислямска държава" в Нигер и Нигерия.
В Африка според някои оценки няма група освен JNIM, за която да е известно, че може да поддържа рутинни операции с дронове през три национални граници - тези между страни с обща площ над три четвърти от тази на ЕС. Три от четири държави, споделящи тези граници, са с военни хунти, свалили избрани правителства и изгонили силите на Запада и ООН това десетилетие тъкмо защото твърдят, че могат да се борят по-добре с екстремистите.
Двете иначе "враждуващи" структури сега вероятно си подават ръка (дори това да не значи, че се съюзяват), за да се фокусират всяка върху своя набор от цели, от които укрепването по африканското крайбрежие вероятно е дългосрочна цел. Но историята показва, че и такива цели са лесно и по-бързо от очакваното постижими, докато приоритетите на света са други.
Ако Нигерия е богата на петрол, Кот д'Ивоар - и на газ, а всички заедно - на основни ресурси като минерали и фосфати, злато, но и какао и много жизненоважни храни, всеки пробив на джихадистите на юг приближава сценария на риск за регионалната и световната икономика. В него обаче JNIM или "Ислямска държава" ще поучат ползи и суровини за квазидържавните си машини. Всеки пробив е крачка от групировки, готови да играят дългосрочно.

Негласно примирие: какво установява ООН

"Групата за поддръжка на исляма и мюсюлманите" или "Джамаат нусрат ал ислам уал муслимийн" (известна по света с латинските инициали на арабскоезичното съкращение JNIM) е клон на "Ал Кайда" в Сахел, формиран през март 2017 г. За вплитането в местните общности свидетелства издигането до емир на лидера на една от основните влели се в нея групировки. Той е туарег, по-късно осъзнал се като мюсюлманин и тласнал към славата една от най-известните африкански групи. Но неговата история и тази на JNIM само напомнят, че тя не е просто "франчайз": работи с малцинствени групи като фулани, туареги, араби, които овластява.
От години Мали - страната, някога привлякла вниманието на бившия колониален господар Франция и подтикнала я да изпрати хиляди (сега изгонени) военни - не е единствен фокус на въоръжената борба. В Буркина Фасо терористичната активност на JNIM се разрасна с цели 68% за година. Милиони са разселени. Джихадистите държат територии на десети километри от столицата.
  • Миналата година според известен индекс на тероризма на Института за икономика и мир 51% от смъртните случаи, причинени от тероризъм, по света през 2015 г. са в Сахел.
  • Свързваните с групировката смъртни случаи достигнаха шестгодишен рекорд миналата година.
Битката с местния клон на "Ислямска държава" и конкуренцията в последните години само подхраниха стратегията ѝ.
От години JNIM дори да не можеше да завземе големи градове в Мали, Буркина Фасо и Нигер, овладяваше индиректно обширни територии с пактове, нагодени към местните реалности в дадено село или район.
Бойците работят с местната власт, сражават се с чуждите бойци в райони, където действат наемници (години наред основни сили бяха бойците на "Вагнер"). Нападат военни и други обекти, твърдят, че защитават маргинализирани общности и жертви на насилие като етническата група фулани.
Правозащитни организации и армии на засегнатите страни съобщават за избиване на цивилни в отдалечени села, джихадистите опитват да издействат някои от пактовете, като изтощават местните с глад, крадат добитък (8 млн. глави са задигнати от 2017 г. насам според организацията на ООН за прехрана ФАО). Експерти смятат, че местният клон на "Ислямска държава" обаче се характеризира с далеч по-голяма бруталност". JNIM опитва да се вкорени в местното население, да сключва съюзи с местни, например туарегски, групировки в Мали.
Друг проблем, който създава JNIM - непредвидима е. С рязко увеличаване на подконтролните територии в някои райони, с внезапни атаки на конкретни места тя печели в надпреварата с апарата за сигурност, опитващ се да разбере къде ще удари и да осуети атаките в зародиш.
Накратко, в доклада на звеното към се ООН виждат следните проблеми, създавани от двете групировки в региона:
  • Докато JNIM продължава експанзията си, "Ислямска държава в Сахара" възражда дейността си в Сахел, особено по границата между Нигер и Нигерия. Погледът ѝ се насочва към северозападната нигерийска граница все повече от края на 2024 г. насам, като работи с местна групировка.
  • Заплахата от "Ислямска държава" остава локализирана, но примирието с JNIM ѝ помага.
  • "Ислямска държава" може значително да разшири финансите си, ако успее във все по-често прилаганата стратегия да набира средства чрез отвличания. Това може да сближи въпросния клон за Сахара с клона на "Ислямска държава" в Западна Африка, който според някои данни вече наброява между 8 хил. и 12 хил. бойци (включително чужди).
За JNIM в доклада се казва:
  • JNIM от своя страна е постигнала нови нива на оперативни способности за сложни атаки с дронове, импровизирани взривни устройства, акции на големи групи бойци срещу казарми. Тя "все повече се позиционира" като управляващ субект, който опитва да контролира териториите си и да набере местна подкрепа. Посланията ѝ са все по-политически и директни към местното население, особено в Централна и Западна Мали.
  • В Буркина Фасо действа в "повечето от територията" (Буркина Фасо впрочем е няколко пъти по-малка от Нигер и Мали - 274 хил. кв. км). Вече не се задоволява само с атаки по казарми, за да получи оръжия, а временно завзема градчета и напада градски центрове. "Способна е директно да заплашва регионалните столици."
  • JNIM смело напада градски центрове, освобождава затворници, за да набере симпатии.
  • Набирането на бойци често е доброволно, особено сред общности, които се чувстват онеправдани от действия на национални сили.
  • Другата групировка на "Ал Кайда" в широкия регион - "Ал Кайда в ислямския Магреб" - все още има влияние върху нея.
  • Готви се и да "разшири операциите си в Северна Того, Бенин и региона Сокото в Нигерия".
В текста се посочва и основната амбиция на JNIM:
Създаване на емирство, което може да оспори легитимността на военните режими, да ги принуди да отстъпят власт и да въведат шариата.
Примирието може и да не издържи (в откъслечни данни за атаки в оспорвани райони в последните дни се вижда крехкостта му), а и разликите между групировките може да им попречат да координират помежду си. Но да действат само срещу общия враг, а не и към себе си, засега им помага.

Просмукване в местните общности

Тенденцията за засилен интерес към крайбрежието се потвърждава и от много събития извън доклада в последните няколко години. В някои райони JNIM изглежда особено успешна.
Не всички изследователи на радикалния ислям са убедени от паралелите, които правят някои в последните години, между JNIM и "Хайят тахрир аш Шам": тръгнала от "Ал Кайда", отделила се, овладяла Идлиб, консолидирала властта си там, завладяла Дамаск. Ръководителят ѝ Ахмед аш Шараа сега е президент на Сирия.
Успехът на Шараа със сигурност е най-малкото изкушаващ за JNIM независимо от разликите в идеологиите. Ресурсите на управлявани от хунти Нигер, Мали и Буркина Фасо (две от тях - с огромна площ), обтегнати до краен предел, още не дават сериозни резултати в борбата с джихада - един от факторите, даващи им легитимност.
Вече над година обаче, докато присъствието на джихадистите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, и трите без излаз на море, изглежда незаобиколимо, наблюдатели (включително в разговори с "Дневник") са изразявали безпокойство от надвисващата заплаха през границите на тези държави на юг, към поредицата техни съседи с излаз на море: Гвинея (където също се установи военна хунта), Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин и най-апетитната за тях (предвид демографските възможности) Нигерия.
Крайбрежните западноафрикански държави поне до 2022 г. не изглеждаха като устойчива цел на JNIM, но оттогава са извършени стотици атаки в Того, Бенин и Гана.
Мотивация редом с възможностите, които дава на групировката крайбрежието, вероятно е и принудата - борбата на военните хунти с нея все пак оказва натиск върху логистиката ѝ. По-малката територия и сблъсъците с милиция с десетки хиляди души (наричани доброволци) в Буркина Фасо например в комбинация може да я принуждават да прехвърли свои сили и операции на юг, към части от Того и Бенин. Принуда създава и изчерпването на ресурсите - включително възможности за плячкосване - в Сахел.
JNIM не отрича, че "има присъствие" в Кот д'Ивоар. Там и в други части на Западна Африка и Сахел тя опитва да покаже "по-меко" лице, да се вплита в социалната тъкан на общности, да се афишира като борец срещу корупцията.
В страната, както разказва "Ню Йорк таймс" в обширен репортаж, те често се просмукват през границата с Буркина Фасо. Въпреки засиленото военно присъствие джихадисти успяват да се вплетат в местните общности. В селищата често пазаруват (провизии например) в цивилни дрехи, без да носят оръжия на видими места. Набират бойци лесно там, където няма работа (или където има дискриминация - например сред членове на бягащи от Буркина Фасо фулани). Това, че местните жители се събират да обсъждат проблема, невинаги помага.

Какво може да се направи

Казаното не означава, че африканските държави са безпомощни - за част от тях това е все по-малко вярно.
Гана например, една от трайно стабилните държави в региона в последните десетилетия, изглежда костелив орех за джихадистите. На територията ѝ, поне на север, обаче JNIM вероятно има медицински и логистични точки. В Гана се продава и част от задигнатия добитък на север.
Някои държави като Кот д'Ивоар търсят правилния подход със системни усилия: армията се сражава, военното (и разузнавателното) присъствие по границата се засилва, но се създават и икономически възможности за жителите. Обновява се инфраструктура като язовири, за да се подобри напояването там, където сушата вече засяга хиляди. Откъснати райони се сдобиват с електричество. Програми за обучаване на десетки хиляди младежи създават бъдещи земеделци, заварчици или механици (с уловката, че в някои случаи работа няма да се намери веднага).
Проблемът е колко големи са нуждите - над три четвърти от жителите на страната са под 35-годишна възраст.
В Бенин армията работи по социални проекти в опит да държи местните жители далеч от екстремизма - безплатни медицински грижи, ветеринарни услуги за добитък. Хиляди военни участват в проекта, хиляди пациенти хора и животни са получили грижи. Желанието е да се възстанови връзката между местни общности и армията, казва военен лекар, участващ в проектите. Вижда подобни решения като признание за грешките на страните от Алианса на сахелските държави - армията не може да изкорени екстремизма сама и само с груба сила.
Бенин е удобен и защото отваря на JNIM още възможности да навлезе в Нигерия - на една граница разстояние. В най-голямата държава в Западна Африка JNIM вече има партньор в лицето на организация, отцепила се от "Боко харам". На другата, западна граница някои виждат желание да се изгради нещо като буферна зона между Бенин и Того.

Когато Западът си тръгва

Погледът на JNIM към морето е дългосрочен проект. Но дори задачата да стигнат до него да отнеме години, през тях държавите ще трябва да се справят почти сами.
В някои случаи помощта на Запада остава ценна. В конкретни общности в Бенин или Кот д'Ивоар например обучителните програми за занаяти са с френска и друга помощ.
Франция се видя принудена военните ѝ да напуснат Кот д'Ивоар в края на 2024, няколко седмици след като френският пратеник за Сахел защитаваше стратегията си за повторно сближаване с държави като Кот д'Ивоар и нуждата присъствието да се разшири отвъд френските бази (това каза и специалният регионален френски пратеник за "Дневник").
През февруари Париж предаде единствената си база в страната на местната власт.
По това време Доналд Тръмп се бе върнал в Белия дом и бе замразил чуждестранната помощ. Миналата година Кот д'Ивоар получи 65 млн. долара като подкрепа на контратерористичните усилия и за укрепване на граничната сигурност. В страната още има около 50 американски военни. Спряна е обаче подкрепа на САЩ от 20 млн. долара, която помагаше да се набележат ранни признаци на екстремизъм.
САЩ добре виждат опасността, както даде да се разбере ръководителят на Африканското командване на въоръжените сили Майкъл Лангли през май. Не само африканските държави ще са застрашени, каза той, "но това увеличава и възможността заплахи да достигат бреговете на САЩ".
Една от новите цели на терористите е да получат достъп до бреговете на Западна Африка. Ако си осигурят достъп до бреговата линия, те могат да финансират операциите си чрез контрабанда, трафик на хора и търговия с оръжие.
Възможностите им да реагират при сегашната администрация може да са ограничени.
Русия се възползва от това - парламентът ѝ ратифицира споразумение за военно сътрудничество с Того през юли. След като помогна Мали, Нигер и Буркина Фасо да създадат т.нар. Алианс на сахелските държави, Кремъл според Института за изследване на войната вероятно се стреми към достъп до пристанище в Западна Африка, за да подпомогне логистичната си мрежа в Сахел.
"Помощ отвън" не означава само помощ от Запада. С превратите в трите държави на север спря военното сътрудничество с Нигер и Буркина Фасо, което помагаше за сдържане на трансграничните атаки. Това е и една от причините някои гранични територии да са под контрола не на армията, а на въоръжени групи.
Връщане на европейски сили на юг от Буркина Фасо, Мали и Нигер, които те вече напуснаха, не гарантира решаване на проблема: те не се справиха за десетилетие и всъщност улесниха пропагандно Русия, както напомни наскоро и Европейският съвет за външна политика. Но дори ефективна (ако е такава предлаганата от ЕСВП) стратегия на Европа не би била достатъчна. Самото овладяване на кризата накрая винаги ще е в ръцете на самите африканци и ще зависи от техните решения.