Разгневило Франция писмо на американския посланик в Париж за борбата с антисемитизма се превърна в най-острия сблъсък между двете страни за войната в Газа, но даде и недвусмислен пример за американски представител, който смята критикуването на Държавата Израел в момента за недопустимо.

Посланик Чарлз Къшнър, баща на зетя на президента на САЩ Доналд Тръмп Джаред Къшнър (женен за Иванка Тръмп), се очаква днес във френското външно министерство, след като в писмо обясни на президента Еманюел Макрон, че Франция не е направила достатъчно, за да спре антисемитското насилие. Къшнър, самият той евреин, всъщност изпраща второто подобно писмо до Елисейския дворец за броени дни след като това направи и израелският премиер Бенямин Нетаняху миналата седмица. В коментарите на Къшнър същевременно се отбелязва:

Къшнър очаквано критикува решението на Франция да признае независима палестинска държава пред Общото събрание на ООН другия месец - такава бе реакцията на САЩ, Канада и (условно) Великобритания след задълбочаването на хуманитарната криза в Газа миналия месец, принудило Израел да промени подхода си към допускането на помощи.

Но позицията на американско длъжностно лице, приравняваща антиционизъм с антисемитизъм и обвързваща с първото понятие всяка критика към еврейската държава, вероятно може да отвори нов разлом между САЩ и голяма част от Европа, чиито най-големи икономики втвърдиха тона към Израел в последните месеци. Дори канцлерът на Германия, която има специално отношение към Израел предвид нацисткото минало и се въздържа от идеята за признаване на палестинската държава, предупреди, че не разбира какво точно цели Израел в Газа в момента.

Критиките на Къшнър последваха и призиви от много европейски страни Израел да се откаже от новата операция в град Газа малко след като подкрепяни от ООН експерти за пръв път обявиха състояние на глад в града и околностите (Тел Авив определи това като поръчка на "Хамас"). Но съображението на Къшнър е, че изявленията на френското правителство за признаване на палестинска държава подхранват антисемитски инциденти във Франция.

Освен намеса в работите на чужда държава и лидер (ясно недопустими според френското външно министерство) писмото представлява и оспорвана интерпретация на дебата какво е антиционизъм и каква е връзката му с антисемитизма.

Макрон публично критикува антисемитизма като противоречащ на френските ценности и засилва сигурността за защита на синагогите и други еврейски центрове в отговор на антисемитски инциденти, свързани с конфликта в Газа.

Но решението му за признаване на палестинска държава раздели Европа, където мнозина (включително Германия) смятат това за контрапродуктивно в момента. Дори в либералната израелска общност се чуват и скептици за това дали с действията си Париж, Отава и Лондон няма да задълбочат кризата. Застъпниците на идеята, обратно, смятат, че превръщането на Държавата Палестина в равнопоставен юридически субект с Държавата Израел, за което отваря врата признаването (от вече над 140 държави), ще допринесе за уреждането на конфликта.

Текстът на писмото, изглежда, е публикуван като мнение от "Уолстрийт джърнъл", същите думи цитират от него и американски медии, получили го от посолството на САЩ в Париж.

То гласи: