Маргарет Атууд отговори със сатиричен миниразказ на забрана на нейна книга
Канадската писателка Маргарет Атууд публикува нов разказ, който атакува забраната за книги, въведена в канадската провинция Албърта.
Публикуването на разказа идва, след като най-известният ѝ роман - "Историята на прислужницата", беше премахнат от някои рафтове за книги поради новите правила на консервативната провинция, съобщи Би Би Си.
През юли министерството на образованието на Албърта нареди на училищните библиотеки да премахнат до 1 октомври "материали, съдържащи изрично сексуално съдържание".
Атууд каза, че е написала разказ за 17-годишни за две "много, много добри деца" на име Джон и Мери, тъй като нейната наградена книга вече не е подходяща за някои училища в Албърта (вижте пълния текст в края на статията).
Тя продължава с критики към Даниел Смит, премиер на Албърта, която подкрепя забраната за книги, и я сравнява с героите в "Историята на прислужницата" - дистопична история за мрачно бъдеще на Северна Америка, превърната в телевизионен хит с участието на известни актьори. В петък Атууд призова хората да се сдобият с екземпляри, преди "да започнат да горят публично книги".
Някои училища вече са публикували своите списъци със забранени книги. Училищният съвет на Едмънтън обяви миналата седмица, че премахва над 200 заглавия от училищните библиотеки, включително класиката на Атууд. Други класики в списъка са "1984" на Джордж Оруел, "Знам защо пее птицата в клетка" на Мая Анджелоу, "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли и "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин.
Маргарет Атууд написа в неделя в профила си в Х (преводът е на "Дневник"):
"Ето малко литература от мен, подходяща за 17-годишните от училищата на Албърта, за разлика - както ни уведомиха - от "Историята на прислужницата" (сори, хлапета, вашата министърка на образованието мисли, че сте глупави бебета).
Джон и Мери бяха много, много добри деца. Никога не си бъркаха в носа, не си изпразваха съдържанието на червата и нямаха акне. Пораснаха, ожениха се и произведоха пет перфектни деца, без да правят секс. Макар да твърдяха, че са християни, не обръщаха внимание какво е казал всъщност Исус за бедните, за Добрия Самарянин за "Прощавай на враговете си" и подобни; вместо това практикуваха егоистичен, грабителски капитализъм, защото се кланяха на Айн Ранд. (Въпреки че игнорираха сцената в "Изворът", където се пропагандира "приемливо изнасилване", защото кой иска да се спира и задълбочава в неприятни теми, а освен това това би включвало секс и де факто би било порнографско. Е, донякъде е, нали?) О, и никога не умряха, защото кой иска да се спира на мисълта за смъртта, труповете и други подобни? Така че живееха щастливо като в приказка до края на дните си. Но докато правеха това, "Историята на прислужницата" стана реалност и Даниел Смит се озова с хубава нова синя рокля, но без работа. Край."