Китай демонстрира сила с нови ракети и дронове и с близките си приятели Путин и Ким

Китай демонстрира сила с нови ракети и дронове и с близките си приятели Путин и Ким

Над 40 хил. военни участваха в парада на пекинския площад "Тянанмън" - най-големият в историята на Китай
Reuters
Над 40 хил. военни участваха в парада на пекинския площад "Тянанмън" - най-големият в историята на Китай
Нови видове оръжие и впечатляваща военна сила демонстрира Китай в най-големия парад в съвременната си история. Посветен на 80-годишнината от поражението на Япония във Втората световна война, в него участваха над 40 хил. военнослужещи и 500 вида военна техника. 50 хил. зрители бяха допуснати на площад "Тянанмън" в сряда.
Почетен гост на военната демонстрация беше руският президент Владимир Путин. След него китайският лидер Си Цзинпин обърна най-голямо внимание на лидера на Северна Корея Ким Чен-ун. На парада имаше и българска делегация, водена от вицепремиера Атанас Зафиров в партийно качество.

Новите оръжия

Вниманието на чуждестранните наблюдатели беше привлечено от свръхголемите подводни дронове, които според медийни съобщения могат да действат на дълбочина един километър и да се движат със скорост до 190 км в час.
Според Cи Ен ЕН са показани и най-новите междуконтинентални балистични ракети (МБР) DF-61. През площада дефилираха и балистичната ракета JL-1, изстрелвана от подводница МБР JL-3, както и нова версия на наземната МБР DF-31.
Китайската информационна агенция "Синхуа", коментирайки появата на тези ракети на парада, съобщи, че това "е първата демонстрация на стратегическата ядрена мощ на сухопътните, морските и въздушните сили на нашата армия едновременно".
"Това е стратегически коз в защитата на националния суверенитет и националното достойнство", подчерта агенцията.

Политически сигнали

Руският президент Владимир Путин - почетен гост на събитието, и севернокорейският лидер Ким Чен-ун бяха в най-голяма близост до китайския президент Си Цзинпин, посочва "Ройтерс".
Събитието до голяма степен беше отбягнато от западните лидери, докато Путин и Ким - изолирани от Запада, бяха в центъра на вниманието.
Целящ да демонстрира военната мощ и дипломатическото влияние на Китай, парадът се провежда в момент, когато търговските мита и нестабилната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп обтягат отношенията му както със съюзниците, така и със съперниците му, пише "Ройтерс".
На въпрос дали приема парада като предизвикателство към САЩ Тръмп отговори отрицателно и посочи "много добрите си отношения" със Си Цзинпин. "Китай се нуждае от нас много повече, отколкото ние от тях", добави той.
По-късно в публикация в социалната си мрежа Truth Social Тръмп подчерта ролята на САЩ в подпомагането на Китай да осигури свободата си от Япония.
"Моля, предайте най-сърдечните ми поздрави на Владимир Путин и Ким Чен-ун, които заговорничат срещу САЩ", написа Тръмп.
"Днес човечеството е изправено пред избора между мир или война, диалог или конфронтация, печеливша ситуация или нулев резултат", каза Си пред над 50 хил. зрители на площада, добавяйки, че китайският народ "твърдо стои на правилната страна на историята".
Китайският президент Си Цзинпин отдели голямо внимание на почетния си гост - руския президент Владимир Путин, и на севернокорейския лидер Ким. Руските медии коментират, че тримата дълго разговаряли по време на парада
Reuters
Китайският президент Си Цзинпин отдели голямо внимание на почетния си гост - руския президент Владимир Путин, и на севернокорейския лидер Ким. Руските медии коментират, че тримата дълго разговаряли по време на парада
В лимузина кабриолет Си инспектира войските и най-съвременната военна техника като ракети, танкове и дронове, разположени по алеята покрай площада. Хеликоптери с големи банери летяха във формация над тях по време на 70-минутното представление, изпълнено със символика и пропаганда.
Облечен в костюм в стила на неговия предшественик Мао Цзедун, Си по-рано поздрави около двадесет присъстващи предимно незападни лидери, сред които индонезийският президент Прабово Субианто, който се появи изненадващо въпреки протестите у дома.
Единственият лидер на държава от ЕС на площада беше словашкият премиер Роберт Фицо, но Европейската комисия заяви, че той не представлява общността на събитието. Фицо използва случая за нова среща с Путин, който го посъветва да спре газта и електричеството, които Словакия изнася за Украйна.
Българска делегация също беше на "Тянанмън" начело с вицепремиера Атанас Зафиров, в която е и регионалният министър Иван Иванов. Двамата представляват БСП, подчерта премиерът Росен Желязков, който не знаел, че те са в Пекин, тъй като си били взели отпуски.
В понеделник Си представи визията си за нов глобален ред на регионална среща на високо равнище по сигурността, призовавайки за единство срещу "хегемонизма и политиката на силата" - едва прикрит удар по мащабните мита на САЩ и Тръмп, насочени както към приятели, така и към врагове.
Путин вече използва случая, за да сключи енергийни сделки с Китай, а събитието предлага на Ким възможност да получи подкрепа за забранените си ядрени оръжия.
Ким, дебютирайки на първото си голямо международно събитие, е първият севернокорейски лидер, присъствал на китайски военен парад от 66 години насам.
Нищо не е оставено на случайността за юбилейното събиране, коментира "Ройтерс". Местните власти в цялата страна мобилизираха десетки хиляди доброволци и членове на комунистическата партия, за да следят за признаци на потенциални вълнения преди парада, показват оценки, базирани на онлайн обяви за набиране на персонал.
"Президентът Си ще използва тази възможност, за да покаже как военните ясно и категорично го подкрепят. Си е уверен, че нещата се обърнаха. Китай е този, който отново е на шофьорското място", заяви пред "Ройтерс" Уен Ти Сун, сътрудник в Глобалния китайски център на Атлантическия съвет, базиран в Тайван.
"Парадът позволява на Си да съсредоточи вниманието на света върху впечатляващите си крачки в модернизирането на военното си оборудване, като същевременно засенчва упоритите предизвикателства, пред които е изправена Народоосвободителната армия на Китай", коментира Джон Чин, анализатор по външна политика в американския Институт "Брукингс".