В първата зала на изложбата в кметството на Гданск могат да се видят десетки портретни снимки на млади мъже в германски военни униформи: едни се усмихват, други са сериозни или направо тъжни. Всъщност подобни снимки не би трябвало да са нещо необичайно, тъй като между 1939 и 1945 г. във Вермахта са служили общо 17 милиона мъже. Но тези снимки са по-специални: те показват граждани на окупираната от нацистите Полша, облечени в сивата военна униформа на нацистка Германия.

Изложбата под заглавие "Нашите момчета" разглежда една неудобна тема в Полша, която дълго време беше табу: тази за поляците, които са служили в армията на Адолф Хитлер. Десните консервативни кръгове в Полша реагираха с възмущение на откриването на изложбата в средата на юли. Изобразяването на войници от Третия райх като "наши момчета" е "историческа лъжа" и "морална провокация", написа бившият президент Анджей Дуда в платформата X. "Поляците като нация бяха жертви на германската окупация и германския терор, а не извършители или съучастници", подчерта Дуда.

Лидерът на дясноконсервативната партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински пък определи изложбата като "удар по полската държавност, поставящ под съмнение историческите факти". Политици от ПиС пък демонстрираха пред кметството на Гданск при откриването на изложбата и издигнаха плакат с надпис "Предатели". В интернет се надигна вълна от омраза срещу организаторите на изложбата, което наложи да бъдат затегнати мерките за сигурност.

След окупацията на Полша от нацистка Германия през есента на 1939 г. големи части от полската територия са незаконно присъединени към Германския райх - включително Померания с Гданск, Западна Полша с Познан и Лодз, както и Горна Силезия. В тези анексирани територии представителите на полския елит - политици, духовници, държавни служители и учители - са били или ликвидирани, или депортирани в концентрационни лагери.

Десетки хиляди поляци стават жертва на първата вълна на терор. В хода на "германизацията" частите от населението, класифицирани като "излишни", са прогонени. Хората, които германските власти са определили като "подлежащи на германизиране", са включени в т.нар. списък на германския народ в Полша (Deutsche Volksliste).Това е давало известни привилегии, включително германско гражданство, първоначално ограничено до десет години, но също така и някои задължения - и преди всичко задължителна военна служба.

Само германските власти са решавали кого да приемат в "списъка на германския народ", а всички останали са били заплашени от репресии, включително да бъдат изпратени в концентрационен лагер. До края на войната 2,9 милиона души в окупирана Полша са включени във въпросните списъци. Колкото повече се е влошавало положението на фронта за Вермахта - особено след поражението при Сталинград в началото на 1943 г. - толкова по-голяма е била нуждата от ново "пушечно месо".

Привлечените към военна служба е трябвало да направят избор между чумата и холерата: да приемат съдбата си или да откажат да служат и да се укрият, което е водело до най-тежки последици за семействата им, включително депортиране в концентрационен лагер. Дезертьорите, които са били залавяни, обикновено са били екзекутирани. На Западния фронт почти 90 000 полски войници от Вермахта са успели да дезертират при британците и американците и по-късно са се сражавали в полските части на съюзниците срещу нацистка Германия.

След края на войната поляците, чиито имена са включени в германския "народен списък", са смятани за предатели на страната си, а някои от тях са съдени за колаборация с нацистите. Затова бившите полските войници от Вермахта са премълчавали миналото си, криели са уличаващи ги документи или са ги унищожавали.

Преди 20 години сегашният министър-председател на Полша Доналд Туск изпита на собствения си гръб негативното влияние на миналото: когато през 2005 г. се кандидатира за президент, политическият лагер на опонента му Качински изнесе информация, че дядото на Туск е служил във Вермахта. Всъщност истината е следната: Йозеф Туск е бил призован в армията през 1944 г., но само след четири месеца е дезертирал, присъединявайки се към западните съюзници.