Норвежците се отправят към урните в неделя и понеделник, за да изберат нов парламент, в оспорвана надпревара между ляв блок, воден от управляващата Партия на труда, и десен блок, доминиран от антиимигрантската Партия на прогреса и консерваторите.

Лявоцентристките партии - Партията на труда, Социалистическата левица, Комунистите, Центристката партия и Зелените - в момента се очаква да спечелят 87 места, само с две повече от необходимото за осигуряване на мнозинство, според средностатистически данни от анкети, проведени този месец от pollofpolls.no.

Ключови въпроси в предизборната кампания включват разходите за живот, данъчното облагане и обществените услуги, а резултатът може да окаже влияние върху енергийните и енергийните доставки за Европа и управлението на суверенния фонд на Норвегия от 2 трлн. долара.

Но геополитиката също така е необичайно важна за избирателите този път и анализаторите казват, че това може да е от полза за Лейбъристката партия и нейния лидер, премиерът Йонас Гар Стьоре, бивш външен министър, който се представя като сигурен партньор.

Лейбъристката партия също беше подкрепена от решението на Стьоре да върне бившия ръководител на НАТО Йенс Столтенберг като министър на финансите през февруари - ход, наречен "Столтенбек" (завръщане на Столтенберг - бел. ред.) в норвежките медии. Столтенберг, приятел и съюзник на Стьоре, е може би най-популярният политик на Норвегия и премиер с три мандата.

Според средната стойност на pollofpolls.no от този месец, Партията на труда се очаква да спечели около 26.5% от гласовете, което би я направило най-голямата партия.

В десния лагер консерваторите на бившия премиер Ерна Солберг водят кампания за реформа на публичния сектор и премахване на данъка върху богатството в Норвегия, който според тях е несправедливо насочен към собствениците на бизнес.

Но както и в други западни страни, някои избиратели все повече се обръщат към по-популистки десни варианти. Партията на прогреса на Силви Листхауг в момента получава около 22% от гласовете в анкетите, като е удобно пред консерваторите с 14.5%.

Като се има предвид колко оспорвана е избирателната надпревара, крайният резултат би могъл да зависи от представянето на петте по-малки партии - Зелените, Социалистическата левица и Комунистите отляво, и Либералите и Християндемократите отдясно. Това би могло да означава и по-голямо влияние за избирателите със специфични опасения като войната в Газа или изменението на климата.

Норвежкият суверенен фонд от 2 трлн. долара, изграден върху огромни приходи от петрол и газ, позволява на правителствата да харчат много по-свободно от другите европейски страни, въпреки че необходимостта от контрол на инфлацията и лихвените проценти е ограничаващ фактор.

Дебат за инвестициите в Израел зае централно място в началото на кампанията, предизвиквайки необичайно публичен дебат за това как функционира най-големият суверенен фонд в света.

Социалистическата левица миналата седмица заяви, че ще подкрепи бъдещо правителство на Лейбъристката партия само ако то се освободи от всички компании, участващи в това, което тя нарече "незаконна война на Израел в Газа". Лейбъристката партия отхвърли искането, но може да е трудно да се отхвърлят подобни призиви след изборите.

В тази обстановка проучване показва, че Зелените са отбелязали скорошен скок в подкрепата си до 7.1%.

В оспорвана надпревара, изборите биха могли да бъдат решени от малки групи избиратели, мотивирани от специфични проблеми, като например изменението на климата или войната в Газа.