Подобно на своя шеф - президента на Франция Еманюел Макрон, който сам предизвика предсрочни избори след европейския вот, събуждайки продължаваща втора година политическа криза, премиерът Франсоа Байру сам поиска да измери доверието на парламента в себе си. И това ще го свали.

Прогнозите сочат, че това ще му струва не само поста, но и бъдещето на неговото правителство в един от най-решителните моменти от съществуването му - приемането на бюджета.

Байру влезе в двореца "Матиньон" през декември, след като предшественикът му Мишел Барние се спъна в бюджета за 2025 г. Сега той, изглежда, ще повтори участта му с плановете за съкращения на бюджетните разходи за 2026 г., за които търси подкрепа, излизаща извън управляващата коалиция.

Франция се изправи пред неприятната необходимост да съкращава разходи, след като бюджетният й дефицит надхвърли европейските предели, заплашвайки с принудителен мониторинг и дори с глоба.

Страната е в тежка ситуация с държавен дълг 114% от брутния вътрешен продукт при допустими 60% и с очакван бюджетен дефицит 5.4% при изискване от ЕС за максимум 3%. За да закрепи бюджета, правителството предложи програма за икономии за €43.8 млрд., в която освен посрещнатото на нож замразяване на социалните плащания и здравни програми се предлага дори отмяна на два празнични дни в отчаяна надежда да се увеличи производството.

Това е трудно постижимо в условията на политическа нестабилност, която владее Франция от миналата година, и още повече при липсата на политически консенсус за решаването на проблема.

Политиката на Франция става все по-напрегната, откакто президентът Макрон свика предсрочни парламентарни избори през 2024 г., което доведе до силно фрагментиран парламент.

Неговият собствен коалиционен съюз, който вече беше лишен от мнозинство след преизбирането му през 2022 г., отбеляза спад в броя на членовете си, докато крайнодесният "Национален сбор" се очерта като най-голямата партия в събранието.

Контролът на Макрон върху парламента отслабна, тъй като дългът на Франция нарасна, отчасти поради щедростта му по време на пандемията и поскъпналия живот.

Заявявайки, че са необходими трудни решения, Байру, ветеран от центристко-дясното крило и четвърти премиер след преизбирането на Макрон, предизвика възмущението на опозицията с плановете си за икономии.

Това предизвика възмущение от опонентите. Неспособен да види път към приемането му, Байру свика вот на доверие относно фискалната си стратегия, който опозицията определи като политическо самоубийство.

Опозиционните партии ясно заявиха, че ще го отстранят от поста му, и имат повече от достатъчно депутати, за да го направят.

Националното събрание се събира в 16 ч. българско време в понеделник, за да чуе отново премиера Байру.

Всяка от 10-те парламентарни групи ще отговори, след което ще последва гласуване. Резултатът се основава на абсолютно мнозинство от подадените гласове, а не на общия брой места.

Ако, както се очаква, правителството загуби, Байру трябва да подаде оставката си на президента Макрон.

Президентът Макрон вече заяви, че смята да изкара докрай мандата си, изключвайки една от възможностите за търсене на изход от кризата. При това положение той ще избира между назначаването веднага на нов премиер или посочването на Байру като служебен, проточвайки ситуацията.

Бавното темпо изглежда малко вероятно, предвид че синдикатите са обявили стачки и протести от 18 септември.

Макрон вече изключи нови предсрочни избори, които, по-всичко личи, ще дадат още по-добри позиции на крайната десница и на крайнолевите за сметка на неговото либерално семейство. И двете крила вече се обявиха за избори и дори започнаха да стягат партийните си листи.

Сделка между центристките и консервативните партии, които подкрепят правителство, и социалистите изглежда като единствената жизнеспособна опция. Но също така и много скъпа, тъй като Макрон вероятно ще трябва да назначи социалист за премиер - нещо, което категорично отказваше досега.

Министърът на финансите Ерик Ломбард, бившият премиер социалист Бернар Казньов и председателят на Сметната палата Пиер Московиси, също социалист, са сред имената, циркулиращи като възможни кандидати за следващ премиер.

Това изглежда като по-малкото зло в сравнение с завладяването на върха от антисемитски, ислямофобски и расистки крайнодесни политици, които още повече биха изострили нестабилността, потопявайки Франция в икономическа нестабилност.