България е една от петте страни в ЕС с най-застрашена от горски пожари инфраструктура. Това е положението в момента, същото ще остане и в средата на века. Което означава, че вниманието за защитни мерки трябва да се насочи към точно определени места.

Предупреждението е от проучване на от средата на август на екип на XDI (Cross Dependency Initiative) от учени, инженери и програмисти, комбинирали в модел данни за разположението и състоянието на обекти с климатични данни и местния контекст. Така те са оценили рисковете - физически и финансови - за инфраструктурата, идващи от прояви на екстремно време.

Няколко института и публикации от последните седмици обърнаха внимание на още един усилващ бедствието фактор, валиден и за България. Това е обезлюдяването на селата в Южна и Югоизточна Европа. Последиците се най-малко три:

Краткият им доклад бе публикуван в момент, когато ЕС преминава през една от най-тежките години на горски пожари:

От XDI са направили оценка на растящия риск за българската инфраструктура при RCP8.5 - сценарий за високи въглеродни емисии и силен ръст на населението (т.нар. Растеж чрез изкопаеми горива). Може да се спори доколко е валиден за България, при положение, че това е една от водещите в света страни по загуба на население.

Но логиката в приложения модел е ясна и има потвърждения в случващото се тази година - най-големият пожар в Южна Франция от 1949 г. и дял от 80% от всички горски пожари в ЕС на няколко района на Испания и Португалия. Според прогнозата на XDI към 2050 г. рискът от пожари за инфраструктурата (спрямо 2025 г..) ще е най-голям в Калабрия, Лоара и Андалусия е ще се е увеличил до:

България не е в челната петорка по темпо в следващите 25 години, но е в тази група в момента спрямо 1990 г., т.е. за изминалите 30 години:

Подходът на XDI моделира риска на ниво отделен имот или инфраструктурен обект, имайки предвид горската покривка и нейната близост, има ли на повърхността "гориво" за подхранване/затихване на пожара, индекс за ветровитост на района, прогнози за промяна на климата, капацитет на местните пожарни служби и контекст на потушаване на пожарите. Иначе казано, моделира се не само къде могат да възникнат пожари, но и как се държи пожарът на това място и неговото взаимодействие със застроената среда.

XDI призовава политици, застрахователи и собствениците на инфраструктура да използват прецизни данни за климатичния риск, за да насочват инвестициите за адаптиране, да засилят строителните стандарти и да преосмислят развитието във високорискови зони, включително на противопожарните средства и готовност.

Друга група - World Weather Attribution, също публикува в края на лятото своя оценка и твърди, че 40 пъти по-често и 30% по-разрушителни са тазгодишните унищожителни пожари в Европа заради климатичните промени, а не само на обичайни инциденти и естествено възникващи ситуации в природата.

Мащабът на пожарите е "потресаващ", каза Клеър Барнс, един от авторите на доклада и изследовател в Центъра за екологична политика в Импириъл Колидж Лондон. "По-горещите, по-сухи и по-запалими условия стават все по-тежки с изменението на климата и пораждат пожари с безпрецедентна интензивност." Големият мащаб поражда засилващи се поради пожара ветрове на място, без да са предизвикани от по-общите метеоусловия в района.

Предварителният анализ е взел предвид десетте най-горещи последователни дни, регистрирани някога в Испания предшествали пожарите. Заключението е, че изменението на климата е направило испанската гореща вълна с 3 градуса по Целзий по-гореща и 200 пъти по-вероятно да се случи в затоплящата се планета. В свят без изменение на климата, горещи вълни с подобен интензитет биха се очаквали по-рядко - приблизително на всеки 2500 години. Днес обаче - при настоящите нива на затопляне от 1,3°C - те се очакват на всеки 13 години, казват учените.

При все по-притиснати аварийни служби специалистите препоръчват вниманието да се насочи и към превантивни мерки:

Обезлюдяването на селата е проблем за пожарите в Испания, Португалия и Гърция. Те бяха естествено защитени от нивите и градините на хората, както и от стадата им от домашни животни, които изяждат податливата на запалване трева. В испанската провинция Кастиля и Леон фермите с овце и кози са намалели от 34 хил. през 1962 г. на малко над хиляда през 2020 г., посочи "Файненшъл таймс" неотдавна в публикация за горските пожари.

Франсиско Мартин Аскарате, професор по екология в Автономния университет в Мадрид, също е за редовно премахване на храсталаците чрез контролирани пожари, обаче използването им е ограничено от разпоредби:

Проект, сочен за пример и в западни издания, е "От Желязна завеса към Зелен пояс" в Югоизточна България. Целта му е т.нар. ренатурализация или замяна на нехарактерни за района и лесно запалими растения с по-устойчиви видове. Освен това се създават и широки 100 метра "щитове" за прекъсвне на пълзящ горски пожар.

Инициативата за защита на почти девствената - заради непристъпността на Желязната завеса - природа по границата от Балтийско до Черно море, е с европейски обхват. Част от нея може да помогне в пожароопасните райони дори само чрез въвеждане и разпространяване на едри тревопасни диви животни.

Германският лесовъд Йохан Голдамер, директор на Глобалния център за мониторинг на пожарите (GFMC) и един от хората, които знаят най-много за пожарите, каза в интервю за Der Standard: "Трябва да се запитаме как трябва да изглежда гората на бъдещето". Отговорът му е, че тя трябва да бъде "гора, която може да живее в климат като този, който вече имаме в Северна Африка".