Витамин D се превърна в гореща тема през последните години до голяма степен заради недостига му в организма в резултат на което този дефицит се асоциира с различни болести. По-голямата част от световното население има липси на този микронутриент, показва изследване на National Library of Medicine в САЩ.

От 1930 г., когато химическата му структура е за първи път разгадана, се отбелязва и напредък в изследванията на функциите на витамин D в тялото. Първоначално проучванията се фокусираха върху ролята на това съединени в хомеостазата на калция и в костния метаболизъм.

Вече няма съмнение, че витамин D има роля в регулирането на имунната система, а недостигът му на практика се свързва с инфекции, предизвикани от вируса COVID-19.

Хората могат да набавят нужните количества витамин D чрез синтез на холестерола през кожата след излагане на слънчева светлина. Въпреки това е трудно да се определи колко време трябва да бъде излагането на слънце, тъй като зависи от няколко фактора, включително сезона, времето през деня, географската ширина, възрастта, както и типът кожа.

Експертен панел на испанската общност за изследване на костите и минералния метаболизъм препоръчва на хората с по-светла кожа да се излагат на слънце всеки ден по 15 минути между март и октомври. За по-възрастните хора и пациентите с остеопороза препоръката е седенето на слънце да се увеличи до 30 минути. И в двата случая трябва да се използва слънцезащитен крем с фактор (SPF) между 15 и 30, в зависимост от географската ширина и интензитета на UV (ултравиолетовата) радиация.

Приемането чрез храната също е необходимо. Добрите диетични източници на витамин D включват само риба (особено сьомга и пъстърва), пълномаслени млечни продукти и обогатени зеленчукови напитки.

Някои съвременни здравословни навици може да са причина за нарастващия дефицит на витамин D. Те включват все по-честата употреба на слънцезащитни продукти и намалената консумация на мазни храни.

В момента нивата на витамин D се изчисляват като се определи концентрацията на серума на 25(OH)D, въпреки че резултатите могат да варират в зависимост от използвания аналитичен метод. Като цяло, стойностите над 20 нанограма за милилитър (ng/mL) се смятат за оптимални за хората. Те трябва да бъдат над 30 ng/mL за хората над 65 г., пациентите с проблеми с костите или онези, които преминават през хронични заболявания и терапии с лекарства като кортикостероиди или антиепилептични средства.

Стойностите между 12 и 20 ng/mL се смятат за недостатъчни, а тези под 12 ng/mL за дефицит. Има също така рискове и за наличието на твърде много витамин D в организма, известен като хипервитаминоза D, който е валиден за случаието при серумни нива 25(OH)D над 100 ng/mL.

За хората с адекватни 25(OH)D нива на серума има дискусия дали добавките с витамин D трябва да се предписват за подобряване на имунния отговор.

За да отговори на този въпрос през 2022 г. мета анализ оцени ефектите от добавки при прием на 1000-2000 международни единици (IU) за ден при здрави хора. Анализът заключи, че добавките не водят до значими подобрения на имунните функции, нито предпазват срещу болести като хронични дихателни заболявания, грип или инфекция в резултат на COVID-19.

Въпреки това, други автори отчетоха позитивни ефекти при интервенциите при хора с респираторни заболявания, особено при тези с недостиг на витамин D. Налични са конфликтни резултати за ползите за пациенти с нарушен метаболизъм и невродегенеративни състояния.

Примането на витамин D чрез храна не може да причини проблеми. Същевременно непрекъснатата употреба на добавки от хора, които не страдат от липса, може да доведе до хронична токсичност. Например, назначаването на добавки с витамин D с дози, които надхвърлят 4000 IU/дневно за дълги периоди може да повиши концентрацията на серума 25 (OH)D до стойности над 50 ng/ml. Това води до рискове от превишени нива в тялото, известни като свръхвитаминоза.

Най-честата проява на хипервитаминоза D е хиперкалциемия. Тя се характеризира със стомашно-чревни симптоми (анорексия, гадене, повръщане и запек), наред със слабост и умора. В най-тежките случаи може да причини полиурия (прекомерно производство на урина), полидипсия (по-голяма от обичайната жажда), бъбречна недостатъчност, ектопични калцификати (извън обичайните зони), депресия, объркване, болки по костите, фрактури и бъбречни камъни.