Турските финансови пазари се готвят за съдебно решение в понеделник, което може да отстрани лидера на основната опозиционна партия след месеци на политически сътресения, засегнали турските акции, облигации и лирата.

Решението от понеделник е последната глава в съдебните репресии срещу основната опозиция на президента Тайип Ердоган, които безпокоят инвеститорите от март. Тогава арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу - основният съперник на Ердоган - предизвика голяма разпродажба на акции.

Сътресенията насочиха отново прожектора към Турция. Развиващата се пазарна икономика преживя през последните две години завръщане на част от чуждестранните инвестиции, изчезнали през предходните години заради неортодоксалните политики на правителството.

На 2 септември съдът отстрани провинциалния ръководител за Истанбул на опозиционната Републиканска народна партия (CHP) в Истанбул, позовавайки се на нередности на местен партиен конгрес.

Пазарите ще следят отблизо решението от понеделник и политическите последици.

Турските акции се сринаха след решението от 2 септември, като истанбулският бенчмарк индекс BIST 100 падна с цели 5% по време на сесията. Това е най-лошото му дневно представяне от около шест месеца. Загубите в банковия индекс BIST Banks (XBANK) бяха още по-големи.

След ареста на Имамоглу бенчмаркът и банковите индекси са намалели съответно с 15% и 10% в доларово изражение.

Спадовете са в рязък контраст с останалите в групата на развиващи се пазари. Индексът MSCI Emerging Markets е спечелил над 23% от началото на годината, в сравнение със загуба от около 8% в турския бенчмарк, представляващ най-ликвидните и водещи акции на страната, към които чуждестранните инвеститори търсят експозиция.

В деня на ареста на Имамоглу лирата отслабна с повече от 2.6% спрямо долара и достигна рекордното ниво от 42.00, като скоростта на движението разпрати сеизмични вълни през пазарите.

Валутата се върна след това към по-плавен темп на обезценяване, въпреки че все още е отслабнала с повече от 9%, което я прави една от най-зле представящите се на развиващите се пазари.

Това се случва на фона на спада на долара с около 10% тази година, напът за най-лошата си година от повече от две десетилетия, което обикновено е благодат за валутите на развиващите се пазари.

Грант Уебстър, портфолио мениджър в Ninety One, каза, че не очаква в понеделник повторение на стръмния спад на лирата, посочвайки по-сдържаната реакция на валутата в началото на септември, като властите са готови да реагират бързо.

Турските валутни резерви отдавна са гореща точка, особено когато властите трябваше да използват средствата им, за да подкрепят лирата.

След ареста на Имамоглу централната банка продаде резерви на стойност $57 млрд. В дните след решението от началото на септември търговците заявиха, че централната банка е продала още $4-5 млрд., което е подкопало усилията ѝ за възстановяване след намаляването на лихвените проценти през март.

Политиката също е повлияла на решенията за лихвените проценти.

Сривът на пазарите през март накара политиците да се откажат от усилията си за облекчаване на лихвите и да повишат лихвения процент с 350 базисни пункта до 46% през април.

След стабилността през юни централната банка възобнови облекчаването през юли, като намали лихвите съответно с 300 и 250 базисни пункта през юли и септември до 40.5%.

Местните облигации се колебаеха тази година, като доходността достигна петмесечни върхове в средата на април и отново се повиши по-рано този месец.

Докато външният дълг също показа големи колебания, дългосрочните доларови облигации се търгуват на най-високите нива от една година.

Суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) - показател за разходите за застраховане на експозицията към външния дълг на дадена държава срещу невъзможността или отказа ѝ да го изплаща - постоянно намаляват и сега не са далеч от нивата отпреди март.

Някои обаче очакват това да се промени в понеделник.