"Безгранично приятелство"? Путин затрудни Китай с войната в Украйна

"Безгранично приятелство"? Путин затрудни Китай с войната в Украйна

Президентите на Китай и Русия, Владимир Путин и Си Цзинпин
Reuters
Президентите на Китай и Русия, Владимир Путин и Си Цзинпин
Световен конфликт между Запада и руско-китайска ос заради Украйна? На пръв поглед не е напълно невъзможно. Двете държави работят заедно срещу САЩ; Западът често изтъква партньорството им; лидерите имат сходна визия за либералната демокрация, посещават често страните си; президентите Си и Путин са се срещали трийсетина пъти.
Китайските медии хвалят Русия и войната ѝ, социалните мрежи - също. Дни преди инвазията Китай и Русия обявиха "безгранично" приятелство. Позицията им, когато руският президент Владимир Путин бе в Пекин при колегата си Си Цзинпин за откриването на зимните олимпийски игри - три седмици преди войната - изглеждаше като единен фрон: Китай е срещу разширяването на НАТО, срещу западната "идеология от Студената война", няма забранени зони за сътрудничество.
Китай обаче очертава граници. В общото му комюнике с Русия нямаше нищо за Украйна. Той не руши някои бизнес връзки с Русия, но поставя други "на пауза". Не осъжда руската инвазия, но политически показва, че не я подкрепя непременно.
Азиатският гигант ходи по тънък дипломатически лед. Пекин не би се противопоставил пряко на Русия, нито би спрял сътрудничеството с нея срещу САЩ, но дава сигнали, че подкрепата за действията ѝ не е безусловна, както и че от негова гледна точка поражда рискове - особено докато изолацията на Москва на международната сцена се задълбочава.
Какво ще направи Китай? Сигналите, които може да дадат отговора, са много и "Дневник" ги обобщава.
В политиката
Пекин показва, че няма да се противопостави открито на Русия. Изявление на външното министерство в началото на войната, когато Москва и Киев се съгласиха на преговори, посочи, че "Китай подкрепя Русия в решаването на спора чрез преговори с Украйна". Освен това на думи дипломатическата служба на страната "разбира основателните притеснения на Русия по въпросите на сигурността".
Въпреки това азиатският гигант отправя разнопосочни послания, най-малкото в дипломацията. Ето поне четири примера от последните дни:
  • Той още не признава "народните републики" в Донецк и Луганск - хода на Путин, два дни след след който започна войната и, молен за коментар, дава витиевати отговори. Китайският външен министър Ван И по-рано заяви, че макар сигурността на една държава "не бива да е за сметка на сигурността на други, разширяването на военни блокове не може да е инструмент за укрепване на регионалната сигурност, нито санкциите. Решението е само диалог според първия дипломат на Китай.
  • Резолюцията, с която трябваше да бъде осъдена в Съвета за сигурност руската инвазия в Украйна, бе блокирана от Русия. Не и от Китай: Пекин не осъди Москва, но и не я подкрепи, а се въздържа.
  • Китай се въздържа и при гласуването в Общото събрание на ООН, което иначе осъди войната на Русия. Пекин избра да е сред 35-те, които си замълчаха, а не сред петте противопоставили се.
  • И резолюцията в Съвета по правата на човека в ООН, гласувана в петък и включваща съгласие са разследване за потенциални военни престъпления във войната на Русия в Украйна, Китай се въздържа заедно с още 13 страни. "Против" бяха само Русия и Еритрея.
Външният министър на Китай Ван И пред Съвета по правата на човека на ООН
Външният министър на Китай Ван И пред Съвета по правата на човека на ООН
Според източници на "Уолстрийт джърнъл" от сферата на външната политика Китай изобщо не е очаквал, че Русия действително ще нападне Украйна, при изготвянето на съвместната външнополитическа визия от началото февруари (за това може би говори и забавянето на евакуацията на китайски граждани от Украйна, едва ден след началото на войната). Юн Сун, един от директорите на програмата за Източна Азия в центъра "Стимсън" във Вашингтон, отива по-далеч:
"Внимателен преглед на събитията предполага, че Китай всъщност беше изигран."
Британския мозъчен тръст RUSI оспорва тази интерпретация като "малко вероятна": Си и близкият кръг около него можи да са били наясно, но може да са се въздържали да споделят информация, като сметнат конфликта за премерен риск.
В сегашния подход на пръв поглед няма радикална промяна; Китай показа разбиране и за Крим през 2014 г. (за разлика от войната в Грузия през 2008-а). Едновременно с това в момента Китай изпитва неудобство от превръщането на Русия в международен парий за част от света, а и изразява и притеснение от конфликта, което Рафаело Пантучи, авторът на анализа в RUSI, определя като "искрено". Пантучи същевременно обръща внимание, че граници има и самата руска изолация: Индия е силно солидарна с руските позиции, а заедно с Китай представлява над една трета от населението на света.
Има и друг проблем и това са принципите на зачитане суверенитета и ненамесата във вътрешните дела и териториалната цялост на други държави (които Русия всъщност наруши с влизането в Украйна). През тези принципи Китай разбира и отношения с Тайван, който смята за част от територията си.
В бизнеса
Много китайски компании останаха в Русия, докато западните се изтеглят и спират производство ("Шкода") или не предлагат услуги ("Епъл", "Найки", "Нетфликс" или H&M). За момента много фирми изглеждат в позиция на изчакване.
Освен това миналия месец - в деня на войната - китайските митници премахнаха ограниченията за внос на руска пшеница, отрасъл за 7.9 млрд. долара. Нищо не поставя под съмнение засега и подписания също през февруари 30-годишен договор за газови доставки през газопровода "Силата на Сибир".
Имаше и компании, които пожелаха да се изтеглят от Русия, но се отказаха под видим обществен натиск. Това стана и с гиганта Didi - еквивалент на Uber - който обяви, че прекратява услугите си за Русия. Нямаше обяснение защо решението се промени. Под такъв натиск беше и "Леново" - водещата компания в персоналните компютри и силна на руския пазар, която така и не коментира окончателното си решение.
През очите на банковия сектор картината е по-сложна. "Блумбърг" съобщи преди седмица, че няколко държавни банки ограничават финансирането на суровини от Русия заради западните санкции. Такова решение са взели поне две големи, ICBC и Bank of China. Суровините на Русия са важни, докато Пекин утвърждава съюза си с Москва: около 30% от руския петрол и газ в момента се продават на Китай. Според "Блумбърг" мярката, която може да е само временна, е свързана със санкциите и риска двете финансови институции да се окажат без достъп до долара. ICBC е най-голямата банка по размер на активите в света, а Bank of China е най-голямата китайска за търговия с валута. Санкционирани от САЩ в момента са както енергийният гигант "Газпром", така и други, с които китайският бизнес работи.
В четвъртък подкрепяната от Китай Asian Investment Bank обяви, че прекратява бизнес операциите си, свързани с Русия и Беларус. В изявлението ѝ се казваше, че стъпката отговаря на "интересите на банката" и освен че временно спират, дейностите за двете държави "се преглеждат" в момента. Китай е най-големият акционер - с 27% от правата на глас - в тази многонационална финансова институция, създадена през 2016 г. по идея на президента Си. Тя бе замислена като противотежест на Световната банка и Международния валутен фонд, възприемани в Пекин като инструменти за доминация на Запада.
Тим Харкурт, главният икономист на Института за публични политики и управление съм Технологичния университет на Сидни описва за "Ал Джазира" решението като "значимо" въпреки неособено интензивната работа (става въпрос за проекти за 800 млн. долара) на банката:
"То показва, че Китай отстъпва от Русия в "партньорството без граници" между Си и Путин."
За същата медия Питър Люис, бивш инвестиционен банкер и понастоящем консултант в Хонконг, обаче обръща внимание, че банката е длъжна да взима разумни решения независимо от акционерите си. "Пекин ще представи това като независимо решение за целите на финансова стабилност", но със сигурност Пекин все повече се притеснява от станалото в Украйна и има оживени обсъждания във външното министерство. Просто "решението на AIIB не отразява това", обяснява Люис.
В няколко големи медии се споменава, че цитатът за "безграничното" приятелство от руско-китайското комюнике е идея на Пекин.
Reuters
В няколко големи медии се споменава, че цитатът за "безграничното" приятелство от руско-китайското комюнике е идея на Пекин.
Притеснения
Китай и Русия говорят от години за "дедоларизация" и нуждата да се преодолее зависимостта от американската валута в световната икономическа и финансова система. Пекин обаче, изправен пред редица предизвикателства - например забавяща се икономика и назряващ (въпрос на поколение) демографски колапс - няма особен интерес да се окаже откъснат от глобалната търговия, в която доларът все още е водещ. И без фактори като украинската война отношенията между двете водещи държави в света са сложни, а Вашингтон готви нови мерки за противодействие на истинския си икономически съперник. Ключово инвестиционно споразумение с Европейския съюз няма да бъде ратифицирано скоро - европарламентът замрази процеса.
В анализ "Ройтерс" цитира Дан Уан, аналитик в Gavenkal Dragonomics, който в бележка обяснява, че размерът на руския пазар е определящ фактор за нагласите на китайските компании - включително заради потенциални санкции:
"За повечето китайски компании Русия просто е твърде малък пазар, за да рискува да се окажат откъснати от развитите пазари или сами да бъдат санкционирани."
Руският пазар на смартфони например възлиза едва на 31 млн. броя миналата година - едва една десета от китайския вътрешен пазар според изследователската фирма IDC, продължава анализът.
Китайската търговия с Русия за 2021 г. е в размер 146.9 млрд. долара - едва около една десета от тази със САЩ и Европейския съюз, взети заедно.
Така китайски компании може да са в позиция да получат по-голям дял, докато други се изтеглят, но не е известно колко дълго ще могат да продават там: както заради санкции, така и заради експортни ограничения. Част от действащите на пазара играчи в тази ниша разчитат на чипове, които поне отчасти са с технология с американски произход. САЩ вече ограничиха технологичния износ, включително чрез потенциала за вторични санкции (т. нар. Foreign Direct Product Rule) и възможността дадени технологии от САЩ да не могат да се изнасят към забранени страни без съответния лиценз.
Китайските компании, смята Нейтън Буш, специалист по търговско и антитръстово право в Сингапур, вероятно слагат процеси на пауза, за да оценят колко уязвими са веригите им на доставки заради "дяволски сложното" естество на въпросната американска регулация.
Китай просто може и да не избере
Китайската държавна телевизия съобщи тази седмица, че украинският външен министър Дмитро Кулеба помолил колегата си Ван да използва влиянието си за посредничество в конфликта. Пекин твърди, че обаждането било по инициатива на Украйна и че "Украйна желае да укрепи комуникацията си с Китай и очаква Китай да играе посредническа роля". Според същото съобщение Ван заявил, че "съжалява" за началото на конфликта и е "изключително загрижен", че може да пострадат цивилни.
Украйна не е безразлична на Китай. През 2019 г. Пекин измести Москва като водещ търговски партньор на Киев. Година по-късно PowerChina се съгласи да изгради най-големия ветропарк в Европа именно в Украйна - в Донецк, недалеч от "народните републики". Това партньорство може да е много по-важно за Украйна, отколкото за Китай, но страната е важен хъб в мащабната инициатива "Един пояс, един път", свързваща Китай с европейските пазари.
Китай обмисля всеки свой ход, докато се опитва да се позиционира като символ на "възхода на изтока" и "упадъка на Запада"; като донор на развиващите се държави; като лидер на борбата с климатичните промени и значим актьор на международната политическа сцена.
Какво ще направи Пекин сега, зависи силно от обхвата на санкциите на САЩ, но Си ще държи на партньорството си с Путин като най-значим стратегически сътрудник, дори не изрично съюзник, казват външнополитически съветници, цитирани от "Уолстрийт джърнъл". Поддържането на баланс обаче ще е все по-трудно и показва, че сегашната политика на Китай, насочена и към противопоставяне на САЩ, също като взаимодействието с Русия, има граници.
Същевременно е "много съмнително Китай да приоритизира двустранната си търговия и инвестиции в Украйна пред отношенията с Русия" и "също толкова малко вероятно да реши да се присъедини към Запада в осъдителния хор към Москва" според RUSI. Цитираният тук анализ смята, че сегашните действия на Китай не са достатъчен аргумент да се тълкуват бъдещите. От друга страна, оценката на института е, че има много голям шанс Китай да спечели от ситуацията и само да получи надмощие в отношенията с Москва, докато голяма част от света е отчуждена от Путин с действията си.