Много коментатори вече развенчаха абсурдното твърдение на руския президент Владимир Путин, че води война, за да "денацифицира" Украйна.

Някои припомниха, че крайната десница получи само 2% от гласовете на парламентарните избори в Украйна през 2019 г. - много по-малко, отколкото в по-голямата част от Европа. Други посочиха, че президентът Володимир Зеленски е евреин и усилията на украинската държава да защити малцинства като кримските татари и ЛГБТК+ хората, които са обект на брутално преследване в Русия.

По-малко отразена обаче бе историята на сътрудничеството на режима на самия Путин с крайнодесни екстремисти. Докато руските дипломати осъждаха "фашистите" в балтийските държави, а пропагандистите на Кремъл критикуваха въображаемите "укронацисти" на власт в Киев, руската държава култивираше нацисти на своя територия.

Тази връзка датира от края на 90-те години, когато Русия беше разтърсена от вълна на расистко насилие, дело на неонацистки скинхед банди. След като Путин стана президент през 2000 г., неговият режим използва това развитие по два начина:

Пропутинската младежка организация "Да вървим заедно", известна с кампанията си срещу постмодернистката литература, направи първия ход, като се обърна към OB88, най-мощната скинхед банда в Русия.

Това сътрудничество се разшири след Оранжевата революция в Украйна от 2004 г. За да изолира Русия от заразата на продемократичните протести, Кремъл трансформира "Да вървим заедно" в по-амбициозен проект, наречен "Наши".

Като част от подготовката си да се противопостави на потенциално демократично въстание в Русия "Наши" привлече членове на футболни банди, чиято субкултура се припокрива с неонацисткия ъндърграунд. През 2005 г. бандитите от "Наши" организираха поредица нападения срещу неодобряващи Путин младежки групи. Най-жестоката атака, пратила четирима леви активисти в болница, доведе до арестуването на нападателите. Те бяха освободени, като в полицейския участник се появи Никита Иванов, функционер на Кремъл, ръководещ лоялните на режима младежки организации.

Както показах в неотдавнашно проучване на отношенията на Кремъл с руските фашисти, тези връзки направиха възможен един смел експеримент за създаване на пропутинско неонацистко движение.

През 2008-2009 г. Кремъл беше застрашен от усилията на Алексей Навални да изгради антипутинска коалиция от демократи и радикални националисти. В отговор Кремъл започна да работи с "Руски образ" - хардкор неонацистка група, най-известна с лъскавото си списание и групата си "Дясно кроше".

С помощта на Кремъл "Руски образ" атакува националистите, изоставили скинхед субкултурата и преминали към антипутинската коалиция на Навални. В замяна тя получи привилегирован достъп до публичното пространство и медиите.

Лидерите ѝ водеха телевизионни дебати с държавни функционери и си сътрудничеха открито с Максим Мишченко, член на парламента от управляващата партия. Може би най-шокиращото е, че "Руски образ" домакинства на концерт на печално известната неонацистка група "Коловрат" на площад "Болотная" в Москва, в близост до Кремъл.

Проблемът на Кремъл беше, че лидерът на "Руски образ" Иля Горячов беше пламенен привърженик на неонацисткия ъндърграунд - скинхедите, извършили стотици расистки убийства през втората половина на 2000-те. Властите си затваряха очите за двучасовия "документален филм" на организацията, озаглавен "Руска съпротива", който прославя тези убийци като патриотични герои и призовава за въоръжена борба срещу режима.

Не можеха обаче да пренебрегнат ареста по обвинение в убийство на Никита Тихонов, бивш скинхед и съосновател на "Руски образ". Тихонов беше лидер на БОРН ("Бойната организация на руските националисти"), терористична група, която извърши поредица от убийства на общественици и антифашисти. Сред жертвите бяха известният адвокат по правата на човека Станислав Маркелов и журналистката Анастасия Бабурова. Тихонов беше осъден за убийствата им през 2011 г.

Полицейско разследване разкри, че Горячов смята БОРН и "Руски образ" за въоръжени и политически платформи за неонацистки бунт по примера на ИРА и "Шин Фейн" в Ирландия и Северна Ирландия.

Съдебните материали показват, че докато Горячов е докладвал в Кремъл, той е съветвал и Тихонов кого да убие. През 2015 г. той бе признат за виновен в поръчката на убийствата на мнозина, включително Маркелов.

Неприятната публичност разби кариерите на някои нацистки пропагандатори в Кремъл, но ветераните от "Руски образ" процъфтяваха в пропагандните институции на все по-автократичния режим на Путин.

Една от тях е Анна Трига, която работеше за Агенцията за интернет изследвания,"фабриката за тролове", която се намеси в президентските избори в САЩ през 2016 г. и се опита да подклажда антимюсюлманска омраза в Австралия. Друг пример е Андрей Гулютин, редактор на уебсайта Ridus, важна платформа на пропутинския руски национализъм.

Не по-малко важна е ролята на неонацистите и други десни фигури в настъплението на Русия срещу Украйна.

През 2014 г. Александър Матюшин от "Руски образ" спомагаше за тероризирането на привържениците на украинската държава в Донецк в навечерието на руската намеса в Източна Украйна. След това стана главен полеви командир. В наши дни Дмитрий Стешин от "Руски образ", прочут военен кореспондент на таблоид с масово разпространение, разпространява лъжи, обвинявайки украинците чрез инсценирани операции за зверства, всъщност извършени от руските сили.

Стратегията на Путин да разчита на неонацисти винаги е била рискова, но не и ирационална. За разлика от умерените националисти, които са склонни да подкрепят идеята за свободни избори, неонацистите отхвърлят демократичните институции и самата идея за човешко равенство. За диктатор, който демонтира демокрацията и изгражда авторитарен режим, те са идеални съучастници.