Над две трети (67%) от българите заявяват, че със сигурност високите цени на енергията се отразяват на това какво могат да си купят. Това е най-високият показател в ЕС след Португалия, Гърция и Кипър, но това са и доста по-топли страни, в които отоплителният сезон не продължава по половин година.

Но когато ги попитат (точно преди "Газпром" да спре газа за България и Полша) съгласни ли са, че за да няма прекъсвания следващата зима, газохранилищата в ЕС трябва да бъдат максимално запълнени, българите са последните от Южна Европа, отговарящи с "Да". Зад тях по одобрение в ЕС остават само Финландия, Дания и Швеция, които имат съвсем други източници.

А трябва ли страните от ЕС заедно да купуват газ от други държави в името на по-добри цени? България дава най-ниското одобрение за такъв модел, като 10% са категорично против, още 12% са по-скоро против, а 13% не знаят как да отговорят. Което прави общо една трета.

Това са част от резултатите от допитване "Евробарометър" по поръчка на Европейската комисия, проведено в периода 13 - 20 април сред повече от 26 хиляди европейци (хиляда души в България) и разпространено в четвъртък.

Когато питат анкетираните лично те какво биха предприели в домакинството си за намаляване на сметките за енергия, водещият отговор е "Ще си поставя по-добра топлоизолация". Това са избрали - при възможност да се дадат няколко отговора - 49% от участниците. Водещият избор сред всичките 27 страни от ЕС е "Ще угася осветлението, когато не съм вкъщи" (63% в България) и "Ще изключа от мрежата електрическите устройства, когато не се използват" (55% в България), но от това едва ли се пести много ток.

Надолу изборът на решения според българите изглежда така:

Близки до българските резултати за предпочитане на санирането показват данните предимно от бивши комунистически страни: Хърватия, Унгария, Естония, Румъния, Словения, както и Ирландия, Португалия и Кипър. Средният показател от допитването за ЕС е 31% - колкото са посочили монтирането на термостат.

Според 63% от участниците в национално представителното проучване категорично трябва да се вземат на ниво ЕС мерки за овладяване поскъпването на енергията. Още 26% смятат, че по-скоро трябва да се действа по този начин.

Но от отговорите се оказва, че българите са най-далеч от приоритетите в търсенето на решения, които има Европа.

На въпроса съгласни ли са, че войната в Украйна е направила по-наложително инвестирането във възобновяеми източници, българите са на последно място по съгласие в ЕС. Малко над една трета (35%) са казали, че напълно са съгласни с това твърдение, а 38% - че по-скоро са съгласни. Общо 17% не са съгласни, а други 10% не знаят как да отговорят.

Докато вече усилено се обсъждаше в Европа възможно най-бързото прекратяване на газовата и петролна зависимост от Русия, българите са сред най-големите противници на този подход (след Словакия). Одобрение дават 29%, още 30% са по-скоро склонни да го подкрепят, но 14% категорично избират зависимостта от Русия, 17% са склонни да не одобряват раздялата с руски газ и нефт, а 7% нямат отговор. В Европа средният показател за групата "тотално съгласен" с подобен подход е 56%.

Над 40-50% пълно съгласие със санкциите показват анкетирани във внушително мнозинство от страните в ЕС. Средният показател от допитването е 55% тотално одобрение и 25% склонни да одобрят.