На фона на твърда и героична защита, която спря настъпването на Русия към Киев, и сред осъждане по цял свят мотивацията на Владимир Путин за нахлуването е обект на догадки - какво точно се надява да постигне с войната в Украйна?

Някои твърдят, че Путин е реагирал на разширяването на НАТО или е бил воден от непреодолимото чувство за руски национализъм. Други - че е видял възможност да възроди съветското влияние от студената война в Източна Европа. Трети пък твърдят, че той е просто заблуден олигарх, откъснат от реалността.

Но какво ще стане, ако решението на Путин да нахлуе се основава отчасти на общоприетото предположение, че нападателните войни най-често ще доведат до успех?

Струва си да се прецени дали тази война е толкова свързана с местни и регионални въпроси за това кой контролира Донбас в Източна Украйна, колкото с безспорната вяра, че използването на въоръжена сила е най-сигурният път за постигане на политическите цели.

Някои анализатори на външната политика на САЩ като Джон Миършаймър от Чикагския университет твърдят, че американската подкрепа за разширяването на НАТО на изток е също толкова важна за обяснението на настоящата криза в Украйна.

Но като военен историк, който служи в армията на САЩ в продължение на 26 години, вярвам, че по-фундаменталният въпрос е защо политиците, не само в Русия, имат толкова голяма вяра във войната, когато дори малки погрешни изчисления могат да доведат толкова лесно до катастрофа.

Обещанието на войната примамва политически и военни лидери от хилядолетия. Атинският историк Тукидид говори за гръцки градове-държави, мотивирани за война заради чест и печалба - както и страх от враговете си.

Приблизително 2200 години по-късно бащите - основатели на Америка, видяха войната като най-сигурния начин за откъсване от британския имперски контрол, да се създаде нова идентичност, свободна от външно влияние, и да се изгради суверенна нация. Ще е нужна голяма Гражданска война по-малко от 100 години по-късно, за да разреши - макар и със сигурност да не докрай - подобни въпроси за афроамериканците, поробени от същите тези революционери и техните потомци.

Ползите от войната могат да бъдат огромни: независимост, увеличена власт, земя и ресурси.

И все пак срещу всеки военен успех историческите анали ни предлагат достатъчно случаи, които трябва да ни накарат да се замислим. Наполеон например може да е бил на ръба на почти пълен европейски контрол в началото на XIX век. Но същият инструмент от огромна армия, който го изведе до такива висоти, осигури неговото пропадане, когато беше употребен от коалиция от съперничещите си с него континентални сили.

В две световни войни век по-късно германските лидери си представят нов световен ред, постигнат чрез велики военни победи. Резултатите обаче оставиха десетки милиони мъртви по целия свят и два пъти победена Германия, търсеща изкупление и смисъл по време на студената война.

През тези десетилетия след Втората световна война френските военни сили са изправени пред поражение в Индокитай и Алжир, американците - пред подобна съдба в Южен Виетнам, а съветските - в Афганистан. Да се разчита на война очевидно невинаги е било сигурен залог.

Какво прави така, че войната привидно да си струва поемането на тези неизбежни рискове? Може би това е убеждението, че въоръжената победа е окончателното решение на всяка международна политическа арена.

В ерата на студената война съветските лидери от Йосиф Сталин до Леонид Брежнев разчитаха на войната и заплахата от война, за да се конкурират в световен мащаб със Съединените щати. На практика бруталните съветски военни нахлувания в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. изглеждаха най-ефективното средство за задържане на източноевропейските сателити в орбитата на Варшавския договор. Изглежда, че Путин е преценил последните си успехи в Чечения, Грузия и Сирия като предвестник на победата в Украйна.

Но показването на военни мускули си има цена. Поставянето на съветски ракети в Куба в началото на 60-те години на миналия век доведе света до ръба на ядрена война. Разходите за поддържане на огромна армия и флот от студената война отслабват и без това нестабилната съветска икономика. И без съмнение дългата война в Афганистан допринесе за окончателното разпадане на съветската империя, когато самата студена война наближи своя край.

И така, за какво ни говори тази отдаденост на обещанието на войната?

Първо, моралните аспекти на избора на война са от значение. Както твърди философът Майкъл Уолцър, често има тънка граница между настъпателни войни и престъпни актове на агресия. Вярвам, че повече американци трябва да отделят време да помислят къде могат да бъдат начертани тези линии; има голяма морална неграмотност относно причините за войните на Америка и нейното поведение в борбата с тях.

Коментирайки справедливостта на войната на САЩ в Ирак, журналистът Мат Питърсън написа в The Atlantic: "Има едно по-широко чувство за морално объркване относно воденето на войните на Америка." Нападението на Путин срещу Украйна служи като напомняне, че хората трябва да проучат по-задълбочено причините - и посочените оправдания - за започване на война от тяхната страна.

Допускането, че войната е трансформираща сила, която поражда политическа и социална промяна, също невинаги се оказва вярно.

Когато администрацията на Джордж У. Буш реши да нахлуе в Ирак през 2003 г., ключови съветници видяха възможност за трансформиране на управлението и обществото в Ирак. И все пак местните лидери се оказаха много по-устойчиви на външни промени, отколкото тези политици предвиждаха. Какъвто беше и случаят във войните в Афганистан и Виетнам. В Украйна Путин, изглежда, също е преценил погрешно силата на местната опозиция.

Наистина, много съвременни конфликти илюстрират, че победата не се постига бързо и евтино. В края на своето президентство Дуайт Д. Айзенхауер предупреждава за скритите разходи за военнопромишления комплекс, който подхранва трайно състояние на война. Страховете му, изглежда, са се сбъднали. Проектът Costs of War в университета "Браун" изчисли, че Пентагонът е похарчил "над 14 трилиона долара от началото на войната в Афганистан, като една трета до половината от общия брой отива за военни контрагенти". В тази война загинаха най-малко 47 000 афганистански цивилни и повече от 6 хил. американски военнослужещи и частни служители.

Всичко това повдига резонен въпрос дали ползите от тези войни са си стрували огромните финансови и човешки разходи.

Докато светът следва разгръщащата се трагедия в Украйна, смятам, че е важно да се помисли за трайното, но погрешно обещание, което дава войната.

Атинската история може да е добра отправна точка. Както Тукидид предупреждава: "Честа грешка е да се започне война, като се подходи от грешния край - първо да действаш и да очакваш бедствието, а след това да обсъждаш проблема."