От днес сутринта няколко автобуса са организирани и вече извозват настанените и пренощували в буферния център в Елхово 563 бежанци от Украйна. Два автобуса с 83 души са потеглили за Старозагорски минерални бани. Други около 50 души, предимно майки с деца до 3 г. и възрастни хора, са заминали с друг автобус за Ястребино. Четвърти автобус с майки с деца и домашни любимци заминава за Пампорово, където е осигурена станция и самостоятелни къщи. Така накратко изглежда в числа ситуацията на 1 юни с украинските бежанци в България, които бяха изведени от хотелите по Черноморието и се отправят към вътрешността на страната.

От днес нататък в хотелите по морето има бежанци, които са настанени в хотели по втория етап на програмата за подпомагане на хотелиерите с по 15 лева на бежанец. Програмата включва държавни бази и хотели, като те са предимно 1 и 2 звезди. Остават и тези, които са решили сами да си плащат за престоя. Всички останали вече са се изнесли и са насочени към двата буферни центъра - в Сарафово и в Елхово, обясни пред "Дневник" председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева, която е и началник на щаба, ангажиран с бежанците, към Министерския съвет.

Проблемите обаче не се измерват с числа и са много повече и в многобройни насоки, а усещането за хаос се засили в последните дни на май, когато изтече срокът на правителствената програма, която осигуряваше по 40 лева за три хранения и нощувка на човек за настанилите ги хотели. Допълнително напрежение породи и изявлението на вицепремиера Калина Константинова в понеделник, което също остави впечатлението, че ситуацията е критична.

Един от проблемите, които доведоха до усещането за това, че правителството е изпуснало контрола над ситуацията с бежанците, е свързан с базите, в които бе планирано да се настаняват те след 1 юни. Много от местата за настаняване, които са основно държавни, общински и ведомствени почивни бази, не са били напълно готови в определения срок или са отказали да настаняват бежанци в последния момент.

Друг проблем е свързан с домашните любимци - много хотели или бази за настаняване отказват да приемат животни, а бежанците от своя страна няма как да се разделят с тях и също отказват да бъдат преместени без тях, разказа Мариана Тошева.

Много проблеми са възникнали и с попълването на анкетните карти. Правителството разработи онлайн платформа, в която всеки бежанец, който е получил временна закрила, трябва да попълни, за да има ясна картина колко души имат нужда от транспорт, колко от настаняване, за какъв период от време и какви са намеренията и плановете на бежанците. Такива анкетни карти са били раздадени още в хотелите, но някои бежанци не са разбрали, други изрично са отказали да ги попълват, тъй като нямали доверие и не искали да споделят информация на хора, извън общността им.

Пред БНТ Тошева уточни, че над 40 хил. души са попълнили анкетните карти, като 25 хил. от тях са заявили желание и са се съгласили да бъдат преместени на друго място.

В анкетната карта въпросите са разделени в няколко групи и с тях се установява дали хората имат къде да останат, за какъв период от време планират да пребивават в България като са посочени различни варианти за избор, имат ли намерения след края на военните действия да останат да живеят в страната, както и дали разполагат със собствен транспорт.

Друга група въпроси установява дали бежанците имат работа, дали търсят такава и дали биха работили, с какви знания, умения и образование разполагат и каква заетост искат - постоянна, почасова или дистанционна. Трета група въпроси установява какъв е здравният им статус - дали са под карантина заради коронавирус, дали страдат от хронични заболявания, имат ли степен на инвалидност и т.н. Анкетната карта е на руски и украински език.

Тошева разказа, че е организиран транспорт и едва при транспортирането е установено, че има 18 души от уязвими групи. Идентифициран е и човек, който е със стент на сърцето - той не е попълнил анкетната карта и състоянието му е било установено по-късно, заради което трябва да се организира допълнително транспортиране и логистика. Всички 18 души от уязвими групи със заболявания ще бъдат насочени към други места за настаняване към областен център.

Много от бежанците предпочитат да останат в морските курорти и отказват да се местят във вътрешността на страната по различни причини, а според Тошева това е един от показателите, които са изяснили кои имат действително нужда от помощ и кои имат други планове за пребиваването си в България. Някои отказват, тъй като се притесняват, че няма да имат достъп до денонощни аптеки, медицински услуги и магазини. Други искат помещения с климатик или не желаят да бъдат местени в планинските курорти и предпочитат да останат в морските.

От друга страна, тя разказа, че е имало и случаи, при които в момента, в който бежанците са научили в кои бази ще бъдат настанени, са се организирали с автобуси на украински туроператори, които са пристигнали в България и са ги извозили извън страната. Някои от тях вероятно са се върнали в Украйна, а други са се насочили към други държави от Западна Европа, но няма информация накъде пътуват.

Според данните от 1 юни от официалния портал "България за Украйна" в страната са влезли над 301 211 бежанци от началото на военните действия. Над 80 655 са останали в страната. За сравнение, ден по-рано, на 31 май, данните показваха, че в България са останали 90 365 души - с 10 хил. души по-малко. Данните за настанени бежанци също са намалели драстично само за ден - от 56 130 сега те са намалели на 22,838.

Някои украинци нямат никакви планове, не искат да записват децата си на училище или детска градина и очакват всеки момент войната в Украйна да приключи, за да могат да се върнат в домовете си. Други се опитват да се интегрират, като са започнали работа или са в процес на търсене и биха искали да останат трайно в България.