Мир срещу справедливост: Расте пропаст между европейците за войната в Украйна
|
Според авторите на доклада Марк Ленард и Иван Кръстев тази промяна в общественото мнение, отдалечена от случващото се на бойното поле, рискува да наруши единството на европейската позиция по конфликта.
Представянето на доклада в "Дневник" - Между "приключвайте вече" и "накажете Русия"
В новия доклад "Мир срещу справедливост: Предстоящото разединение на европейците около войната в Украйна", базиран на резултатите от социологическо проучване, ЕСВП разкрива, че макар европейците предимно да са съгласни кой е виновен за конфликта в Украйна (73% от анкетираните посочват Русия), съществува разделение между тези, които искат конфликтът да приключи възможно най-скоро (лагер "Мир"), и тези, които смятат, че Русия трябва да бъде наказана и да ѝ бъде потърсена отговорност за нарушенията на международното право (лагер "Справедливост").
Проучването на ЕСВП, проведено от Datapraxis и YouGov между 28 април и 11 май 2022 г. в девет държави - членки на ЕС (Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция), както и във Великобритания, установява, че макар подкрепата за Украйна да остава висока, тревогите на европейците са изместени от събитията на бойното поле към по-широкообхватните последици от конфликта - включително нарушаването на веригите на доставки, скока в цените на енергията и повишаването на инфлацията.
Проучването показа, че много хора в Европа искат войната да приключи възможно най-скоро, дори това да означава териториални загуби за Украйна, и смятат, че последиците за ЕС в резултат на този конфликт ще бъдат по-тежки, отколкото за САЩ и Китай.
Въпреки че в този конфликт Украйна получава почти всеобща подкрепа, проучването установява, че европейците са разделени по въпроса как трябва да приключи войната. Авторите на доклада, Марк Ленард и Иван Кръстев, предупреждават лидерите на ЕС да не заемат "максималистични позиции" по отношение на конфликта и предлагат те да запазят строгия тон към Русия, но да бъдат предпазливи по отношение на опасностите от ескалация.
| Докладът на ЕСВП идентифицира три различни групи граждани по темата за Украйна: тези, които искат мир възможно най-скоро; тези, които искат справедливост чрез възстановяване на териториалната цялост на Украйна; и накрая, тези, които споделят антируските чувства на лагера "Справедливост", но и опасенията от ескалация на лагер "Мир". |
Основните изводи от общоевропейското проучване на ECFR включват:
- Русия е обвинявана повсеместно за започването на конфликта и е считана за най-голямата пречка за постигане на мир. Над 80% от анкетираните смятат, че Русия е отговорна за войната. Подобна е картината и при въпроса за главната пречка пред евентуално мирно споразумение. Във всяка страна повечето граждани смятат, че Русия е основната пречка пред мира, като тази гледна точка е най-ясно изразена във Финландия (87%), Швеция (82%), Великобритания (76%), Полша (74%) и Испания (69%). Позицията е по-слабо застъпена в Румъния (42%) и Италия (39%), но все пак е доминиращото мнение и в двете страни.
- В Европа има силна подкрепа за прекъсване на отношенията с Русия. Мнозинството от анкетираните смятат, че националните правителства трябва да прекъснат икономическите и културните си отношения с Москва. Преобладава и мнението, че страната им трябва да преустанови и дипломатическите си връзки с Русия. Нагласите за скъсване на всички дипломатически връзки са особено силно изразени в Полша (71%), която е приела повече от половината от бежанците, идващи от Украйна.
- Европейците искат ЕС да намали зависимостта си от руския петрол и газ, дори за сметка на целите на съюза в областта на климата. Това е преобладаващото мнение (58%) във всички анкетирани държави и във всеки от лагерите, като то е най-силно изразено във Финландия (77%), която внася по-голямата част от своя газ от Русия. Този резултат свидетелства за обществената подкрепа за шестия пакет санкции на съвета, обявени на 30 май, включително частично ембарго върху руския петрол, съчетано с големи инвестиции във възобновяема енергия като част от енергийната диверсификация на блока.
- Европейците са разделят на такива, които искат "мир", и други, които искат "справедливост" от конфликта. В 10-те изследвани държави 35% са в лагер "Мир", а 22% - в лагера "Справедливост". Други 20% могат да се смятат за колебаещи се. Тази група обединява гражданите, които не могат да изберат между императивите на мира и справедливостта, но все пак като цяло подкрепят действията на ЕС в отговор на руската война срещу Украйна. Лагер "Мир" е най-силно представен от италианците, 52% от които са избрали тази възможност, докато полските респонденти са водещи в подкрепата на лагер "Справедливост", като 41% от тях дават приоритет на наказването на Русия и възстановяването на териториалната цялост на Украйна.
- По-голямата част от европейците искат прекратяване на войната възможно най-скоро, дори ако това означава териториални загуби за Украйна. Въпреки че европейците са солидарни с Украйна, само в Полша е най-популярно мнението, че незабавен приоритет трябва да бъде наказването на Русия за нейната агресия.
- Респондентите, които искат "мир", клонят повече към убеждението, че в края на конфликта Украйна ще бъде в по-тежко положение от Русия. Това показва, че макар и демографски разнообразен, "мирният лагер" е обединен и мотивиран от загрижеността си за последиците от войната.
- Възгледите на европейците за политическия отговор на ЕС се различават в зависимост от това дали търсят мир или справедливост. Докато представителите на лагер "Справедливост" и "Колебаещите се" подкрепят прекъсването на икономическите, дипломатическите и културните отношения с Русия, тези, които искат мир, са предимно против прекратяването на дипломатическите и културните отношения с Русия. Същото разделение се запазва и по въпроса за отбраната: лагер "Мир" се противопоставя на идеята за зона, забранена за полети, и разполагането на войски в Украйна, докато другите групи в повечето случаи биха подкрепили подобна стъпка.
- Преобладава усещането, че правителствата са прекалено съсредоточени върху войната за сметка на други проблеми, с които се сблъскват техните граждани. 42% от анкетираните твърдят, че техните правителства отделят твърде много време за войната в Украйна, докато 36% са доволни от количеството внимание, отделено на конфликта, а 4% твърдят, че вниманието към войната е твърде малко. Двете страни най-близо до фронтовата линия (Полша и Румъния) са единствените сред изследваните страни, в които над половината от респондентите смятат, че техните правителства отделят твърде много внимание на войната в Украйна.
- Най-големите опасения на европейците във връзка с конфликта са увеличените разходи за живот и разполагането на ядрени оръжия от страна на Русия. Макар че безпокойството е налице във всички държави, те се различават по начина, по който приоритизират тези опасения. Респондентите в Германия, Италия и Франция са най-загрижени за въздействието на войната върху разходите за живот и цените на енергията. Шведите, британците, поляците и румънците са по-обезпокоени от заплахата от ядрена война. Страните, разположени най-далеч от Русия - Португалия и Испания, са загрижени от двете заплахи почти еднакво. Същевременно за респондентите във Финландия най-притеснителен е рискът от военни действия на Русия, насочени срещу тях.
- Съществуват значителни различия в мненията на страните, които имат обща сухопътна граница с Украйна. В Полша 83% от анкетираните обвиняват Русия за конфликта, докато в Румъния този процент е само 58. 74% от поляците смятат, че Русия е най-голямата пречка за мира, докато при румънците този процент е 42. Поляците и румънците се различават и по силата на своята солидарност с Украйна. Така например 71% в Полша и 54% в Румъния подкрепят предоставянето на по-голяма икономическа помощ на Украйна. Изпращането на допълнителни оръжия на Украйна се подкрепя от 78% в Полша и само от 46% в Румъния. Двете страни се различават най-значително по отношение на идеята за изпращане на войски в Украйна. Полша е сред малкото страни, в които подкрепата за пряка военна помощ преобладава над противопоставянето (с 46% срещу 30%); в същото време румънците са категорично против изпращането на войски (с 44% срещу 26%). Така че географията не е най-важният фактор, определящ отношението на гражданите към войната.
В анализа на данните Марк Ленард и Иван Кръстев твърдят, че европейското обществено мнение се променя и че "най-тежките дни" на ЕС може би предстоят. Те пишат, че "устойчивостта на европейските демокрации" ще "зависи до голяма степен от способността на правителствата да поддържат подкрепата на гражданите за потенциално вредни политики" като ембаргото върху руския петрол, което би повишило и без това растящите цени на енергията и би оказало сериозно въздействие върху европейските икономики.
Коментирайки проучването, съавторът на доклада и директор на ЕСВП Марк Ленард казва: "Европейците изненадаха Путин и самите себе си с досегашното си единство, но големите напрежения предстоят. Съществуват потенциални разногласия по отношение на разходите за живот, бежанците и ядрената ескалация, но голямото разделение е между тези, които искат войната да приключи възможно най-бързо, и тези, които искат Русия да бъде наказана. При лошо управление пропастта между "лагера на мира" и "лагера на справедливостта" по отношение на Украйна може да се окаже толкова разрушителна, колкото тази между кредиторите и длъжниците по време на кризата в еврозоната."
Иван Кръстев, съавтор и председател на Центъра за либерални стратегии в София, допълва: "Именно европейското обществено мнение доведе до единството на ЕС след нахлуването на Русия в Украйна и сега европейските лидери трябва да поддържат това единство."
