Русия подготвя ескалация с "референдуми" за присъединяване на почти цяла окупирана Украйна
След колебания, спекулации и промени в последния момент Русия направи крачката, обявена за червена линия от Украйна: "референдуми" за присъединяване към нея ще има в почти цялата територия на страната, която в момента е под контрола на силите на Москва.
Четири допитвания ще се състоят между 23 и 27 септември, обявени почти едновременно, може би с помощта на руската държава (дори според официалните сигнали). Коментар на президента Владимир Путин се очаква по-късно днес.
"Референдум" имаше през 2014 г. и на Кримския полуостров, преди да бъде анексиран от Русия. Сегашните допитвания се провеждат в още по-кратки срокове от кримския: обявяват се дни преди да се състоят, без възможност за кампания, в условията на военна окупация (а в Донбас - на владение на обширни територии с два ключови украински града, Донецк и Луганск, в продължение на осем години). И през 2014-а Западът, а и много други страни, не признаха референдума за законен. Сега, ако допитванията се проведат, не се очаква да е различно.
В същия ден Русия въведе в Наказателния кодекс понятията "мобилизация" и "военно положение", заедно с член за "доброволно предаване в плен", по който се предвиждат 10 години лишаване от свобода, и "мародерство" (15 години).
Тези стъпки вдигат залога във войната - както в диалога с Украйна (която бе определила "псевдореферендумите) като червени линии, така и в очакванията какъв ще е подходът на Русия. "Мобилизация" е дума, която отеква - макар и с нюанси - в руското публично пространство този месец, откакто украинската контраофанзива изтласка руските сили от почти цялата Харковска област.
И Московската борса отрази това усещане за риск. Котировките на ценни книжа рязко спаднаха след съобщенията - и за референдумите, и за "мобилизацията" и "военното положение".
Всичко това става, докато Украйна води контраофанзива, за да отвоюва територии на изток и юг, а от признаните за независими "народни републики" предупредиха, че армията на Киев е по границите и цели напредък по ключови направления в Донбас. А повечето западни лидери са далеч - в Ню Йорк, където започва годишната сесия на Общото събрание на ООН.
Ситуацията се усложнява от факта, че Русия контролира почти изцяло само Луганска и Херсонска област; от Донецка нейните сили владеят 60%, от Запорожка - още по-малко.
Какво е известно за "референдумите"?
Една след друга
На практика в отрязък от няколко часа "народните републики" и окупационните администрации в Херсонска и Запорожка област обявиха свикването на референдуми.
Властите в "Донецката народна република" (ДНР) и "Луганската народна република" (ЛНР) подписаха решението бързо след гласуването (единодушно) в местните законодателни органи. Гласуваният в Луганск въпрос бе: "Подкрепяте ли влизане на ЛНР в състава на Русия с правата на субект на Русия?" От колегата му в съседната "ДНР" Денис Пушилин коментарът бе: би било добре "републиката" да си запазят името, герба, флага.
Ръководителят на "ЛНР" Леонид Пасечник вече заяви, че ще се обърне към руския президент Владимир Путин с искане "възможно най-бързо да се вземе решение за влизане на ЛНР в състава на Руската федерация" след референдума. С други думи, той предпостави, че отговорът ще е "да".
| Обръщението му към Путин, заедно с това на Пушилин на 23 февруари, бе последната стъпка преди нахлуването на Русия в Украйна; в писма двамата поискаха Москва да защити самопровъзгласените им (но и вече признати от нея) държави. |
Ръководителят на Херсонска област (назначен от окупационната власт) Владимир Салдо обясни, че присъединяването на региона към Русия "ще обезопаси територията ни и ще възстанови историческата справедливост". Нещо повече, Херсон е потърсил помощ от руската страна и други държави "с цел оказване на съдействие за въдворяване на законния конституционен ред на територията на Херсонска област". Заместникът му Кирил Стремоусов спомена по-рано, че в областта започва набор на "доброволчески отряди".
Само частично владяната от Москва Запорожка област избра същите дати, ако се съди по съобщението на ръководителя на окупационната "военно-гражданска" администрация Евгений Балицки. Решението било резултат от "всенароден конгрес" на граждани на областта, обърнали се с това искане към администрацията. Да се отлага, нямало смисъл. И тук бе подписан указ за доброволчески отряди; те вероятно ще са особено важни в охраната на Енергодар, където е най-голямата АЕЦ в Европа.
| Пред "Россия 24" Балицки обяснява, че "бригади" ще обикалят по домовете на жителите в Запорожка област още от петък, 23 септември (първия ден на гласуването). За намерението да се обикаля по жилища като възможен формат на места - вместо гласуване с избирателни секции - се говореше в някои руски медии още преди месеци заради незадоволителните резултати, които отчита Кремъл при предварителни допитвания; особено в южна Украйна. |
В окупираните ѝ части по-рано бяха въведени задължителни пропуски (изготвяни с "писмено заявление") за влизане и излизане от и на територията, подконтролна на Украйна, както съобщи Балицки. Вече действа пълна забрана за влизане от контролирана от Киев територия на автомобили с товари, за да се избегне контрабанда.
Намеса на руската държава
Русия е заявявала, че смята за "суверенно право" на окупираните територии да изберат съдбата си. Едновременно с това тя, изглежда, ще помогне за организацията на въпросното гласуване.
Това следва от думите на заместник-председателя на руската Централна избирателна комисия Николай Булаев, заявил пред РИА "Новости", че че Москва окаже съдействие; ще организира секции; ще изпрати наблюдатели и в четирите области.
Избирателни пунктове, изглежда, ще има, по думите на Булаев, и в самата Русия. Такива може би ще има и в центрове за настаняване на избягали от Донбас.
| Москва е предоставила на Върховния комисарит за бежанците на ООН (ВКБООН) данни за 2.5 млн. украинци, влезли в страната от началото на войната. Данните колко от тях са в подобни центрове и колко са пълнолетни варират. Киев обвинява Москва в отвличане на нейни граждани от окупирани територии. |
Руската служба на Би Би Си обръща внимание, че Булаев не уточнява колко законно или незаконно е подобно действие.
Москва има готовност и да реагира, след като минат петте дни, на книга необходими за обявяване на резултата.
Ръководителят на комисията по контрол в руската Дума Олег Морозов заяви, че руският парламент е готов да се събере на спешно извънредно заседание, на което да "приемат всички необходими решения за приемане на новите територии в Руската федерация".
Реакции
Ръководителят на президентската администрация Андрий Ермак окачестви решението за референдума като "наивен шантаж" и "плашило". По думите му ще трябва със сила да се "реши руският въпрос".
Така изглежда страхът от разгрома. Врагът се бои, примитивно манипулира. Украйна ще реши руския въпрос. Заплахата може да се лихвидира само със сила.
Съветникът му Михайло Подоляк нарече "референдумите" "асиметричен отговор", който дава Русия на украинската контраофанзива.
"Референдумите" нищо не променят, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба. Русия "остава държава агресор, незаконно окупирала част от украинската територия", а Украйна ще продължи да отстоява правото си да "освобождава тези територии" и да "продължи да прави това, каквото и да говорят в Русия".
Според руския външен министър Сергей Лавров жителите на Донбас "искат да са господари на съдбата си". "Съдбата си трябва да решават народите", обяснява министърът. Руската официална позиция е, че допитванията не са по решение на Кремъл, а ако президентството види желание у населението на дадена област да се присъедини към Русия, едва тогава ще вземе решение.
Бившият президент и премиер Дмитрий Медведев от своя страна смята, че референдумите са "възстановяване на историческата справедливост".
