В средата на март в социалните мрежи се появи видео, на което полицаи заставят посетители на московски бар да припяват песни на "Любе". Ден по-късно събрали се в друг московски клуб са разпръснати с издевателство над тях.

Това са само два примера за "ритуалите на вината и позора", както ги наричат социалните антрополози. Срещат се все по-често при силовите структури, разказва руската служба на Би Би Си.

Описват се различни примери: например за 18-годишния Михаил Сухоручкин, който през 2022 г. прочел за убийствата на цивилни в Буча и решил да остави, в нощта на 6 април, на стена в района на известен паметник в Калининград, където учел, надпис, с който приравнява руския президент Владимир Путин и войната.

Два дни по-късно сили на реда го проснали по очи, започнал обиск в квартирата му, дошли свидетели, образувано било наказателно постановление. Той решил да сътрудничи, когато бил отведен в полицията на Ленинградския район на Калининград, защото не искал да ходи следствения изолатор; мислел, че е възможна сделка със следователите.

Направил се дори че не чете документите, които подписва. Следователят му взел паспорта и излязъл от стаята; влезли други трима, които, след нецензурни заплахи, му нанесли удари (макар да смята, че можело и много по-тежко, ако искали). Сухоручкин решил да повтаря руски пропагандни фрази, няколко пъти се разплакал. Тогава доставили камерата в стаята. "Беше много странно. Нямаше никакви конкретни думи като "Гледай в камерата и говори". Но когато се пречупих и започнах да говоря пропагандни тези, а те донесоха камерата... знаете теорията на обществения договор? Това бе момент на много изкривено взаимно разбиране. Разбрах какво искат от мен".

Записът дори не станал от първия път, отново защото студентът се разплакал; тогава един от силоваците в стаята се направил на "добро ченге" и помолил другите да излязат. Предложил да направят още един опит и отново включил камерата. Видеото е достъпно в "патриотичен" канал в "Телеграм" и на него обяснява, че се разкайва за "вандализма", който извършил заради малкия си жизнен опит и поглъщал инфорвация от "компрометирани и недостоверни източници". Обещава да влезе в патриотични организации и говори в поддръжка на Путин "срещу нацизма" в Украйна.

Пуснали го у дома, но му казали на вземе 13 карамфила със себе си на следващия ден в полицията: вероятно за да ги поднесе пред въпросния паметник и да го карат да повтаря думите, които и казал. Решил, че не може да си позволи повече: същата нощ тръгнал пеша от Калининград (без паспорт не можел да си купи билет) и след три дни стигнал до границата с Полша. Предал се на полските граничари и поискла политическо убежище. Живее във Франция.

Става дума за извънсъдебни действия, с които силовите структури наказват или когато няма за какво, или когато смятат, че полагащото се наказание е недостатъчно. Прието е тази култура да се свързва със Северен Кавказ и особено с Чечения.

Първият нашумял случай е от 2015 г., когато служител на рехабилитационен център отправи критики към лидера Рамзан Кадиров и именно с този жанр поднася извинения.

Подходът се използва от години за различни деяния в Русия: участие в протести, корупция, стрелба по сватби, разпространяване на фалшиви новини за коронавируса, дори за шеги. Законността на тази практика не е оценявана. Според антрополога Александра Архипова:

Тези "ритуали" обаче стават особено чести, откакто Русия нахлу в Украйна, пише Би Би Си. В окупирани украински райони жителка се извинява на руската армия във видеоклип задно с други съграждани и казва, че преминала през курс по "денацификация". В Томска област мъж, хвърлял антивоенни стикери пред кметството, е накаран да се извини и да каже, че "руската войска се бори с фашизма в Украйна и всичко прави правилно". В Крим татуист, изписал по поръчка на клиент фразата "Крим е Украйна", направил същия запис.

Споменатата песен на "Любе" бива изпята под заплаха (според посетители), че в противен случай ще бъде използван електрошок. Посетителка е заставена преди това да напише буква Z на входа на едно от заведенията, най-малко две посетени: баровете Undedog и La Virgen. Собствениците се извиняват. Случаят достига до медии като телевизия "Россия 24", появяват се съобщения, че силовите структури пристигнали в заведенията "по подозрение", че те могат да са "причастни към финансиране от (въоръжените сили на Украйна - бел. ред.)" - държавните телевизии вбесили собствениците, препредавайки тези подозрения.

На презентация на комикс на художничката Саша Скочиленко, която почти година е в изолатор по обвинение за "фалшиви новини за армията", силоваците нахлули и накарали присъстващите били накарани да легнат по очи. Бил отведен в ареста и обиждан Алексей Белозеров, приятел на Скочиленко, одарен от служител, на когото не харесала брадата му; само на нетго съставили административен протокол за търговия с книги без разрешение. Закачени на дъска в помещенията са листовки с надпис: "Украйна е в състава на Русия", "Московската полиция е най-добрата".

Една задача в ритуалите на вината и позора е унижението, а друга - да се получи извинение и то не пред обществото, а пред началството, да се застави индивидът да направи нещо, което сам не би направил: да пее патриотични песни, да се нарича сам идиот, да се възхвалява руската армия, казва Архипова. Добавя: "Ако условно в отделенията на милицията има 10 служители и от тях седем бият, изтезават и унищават задържаните, останалите трима също ще направят това." Особено трудно могат да избягат от тази спирала, ако знаят, че извършваното от тях е ненаказуемо.

Важно е и кадрите да се появят в интернет: публичността е важна част от унижението. Според Архипова Русия просто не разполага с механизми за масови репресии - системата на информационната автокрация е много различна от класическата тоталитарна сталинистка. "Задачата не е тихо да се унищожи по-голяма група хора, както е направил другарят Сталин, а да се изплашат останалите така, че да са тихи."