Броят на потвърдените жертви от руската армия във войната в Украйна надхвърля 50 хиляди. Имената на загиналите са потвърдени от разследване на Би Би Си, осъществено съвместно с руската медийна група "Медиазона" и с доброволци.

Досега Русия само веднъж е огласявала данни за жертвите - през септември 2022 г., като потвърдените от разследването имена ги надвишават осемкратно.

Повече от 27 300 руски войници са загинали през втората година от войната, след като Москва промени тактиката си на фронта, използвайки "стратегията на месомелачката" - безмилостно изпращане на войници, в опит да бъда изтощени украинските сили и да се разкрият позициите им на руската артилерия.

Според разследването действителният брой на руските жертви вероятно е по-голям, тъй като анализът не включва загиналите в окупираните от Русия Донецка и Луганска област в Източна Украйна.

Украйна също рядко коментира мащаба на своите жертви на бойното поле. През февруари президентът Володимир Зеленски каза, че 31 хил. украински войници са били убити, но оценките, базирани на американското разузнаване, предполагат по-големи загуби.

Като пикови моменти по отношение на жертвите, понесени от руската армия, журналистическото проучване посочва януари 2023 г., когато започва широкомащабна офанзива в района на Донецк, през пролетта на същата година - по време на битката за Бахмут, както и сражението за Авдиивка миналата есен.

Трите периода съвпадат с най-голямото увеличение на новите военни гробове в 70-те гробища, наблюдавани чрез разследването.

Докато в началото на войната Русия разчита предимно на професионални войници, Би Би Си изчислява, че за целия период от февруари 2022 г. най-малко двама от всеки пет загинали бойци са хора, които не са имали нищо общо с армията на страната преди инвазията.

Анализът се спира на използването на затворници от частната армия "Вагнер" по време на битката за Бахмут, като посочва, че те са били от решаващо значение за успеха на "месомелачката".

Групата продължи да набира затворници до февруари 2023 г., когато отношенията й с Москва започнаха да се влошават. След това политиката беше поета от руското министерство на отбраната, което продължи да наема затворници.

Разследващите пишат, че могат да се потвърдят имената на 9000 руски затворници, за които е известно, че са убити на фронта. Средната преживяемост на затворниците във "Вагнер" е била три месеца. Вербуваните по-късно от министерството на отбраната са живели средно два месеца след изпращането им на фронта.

Посочва се, че те са играли важна роля в продължилата месеци битка за превземането на Авдиивка - най-голямата стратегическа и символична победа на бойното поле за Путин след Бахмут. Поделенията със затворници носят името "Буря", пише Би Би Си.

Разследването твърди, че докато във "Вагнер" затворниците е трябвало да се бият три месеца преди да бъдат освободени, сега сроковете на службата не са ограничени.

Те преминават повърхностно обучение, което не продължава повече от две седмици, като се цитират и случаи, почерпени от разговори с техни близки, когато те биват изпращани направо на фронта. Понякога без подходящо оборудване, медицински консумативи или дори оръжие.