Президентът Володимир Зеленски съобщи в неделя, че е подписал решението на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна да напусне международното споразумение срещу противопехотните мини. Те често нямат алтернатива за отбрана, а оттеглянето от Отавската конвенция е сигнал към всички партньори по периметъра на границите на Руската федерация, допълни той във вечерното си обръщение.

Това вече направиха няколко държави в района, повечето от които имат обща граница с Русия.

Знаем и трудностите на процедурата по изтегляне, когато това се извършва във военни условия. Предприемаме тази политическа стъпка и по този начин изпращаме сигнал на всички наши партньори върху какво да се съсредоточат. Това се отнася за всички държави, които са разположени по периметъра на руските граници."

Членовете на НАТО Финландия, Полша и трите бивши съветски балтийски държави - Естония, Латвия и Литва - или се оттеглиха от конвенцията, или посочиха, че ще го направят, позовавайки се на засилената военна опасност от съседката си.

Тези действия заплашват да обърнат десетилетия кампании на активисти, които твърдят, че трябва да има глобална забрана на оръжие, което опустошава огромни територии и осакатява и убива цивилни дълго след като конфликтите са отшумели, припомня "Ройтерс".

Държавите, които се оттеглят от договора от 1997 г. - едно от поредица международни споразумения, сключени след края на Студената война за насърчаване на глобалното разоръжаване - ще могат отново да започнат да произвеждат, използват, складират и прехвърлят противопехотни мини.

Всички европейски държави, граничещи с Русия, обявиха планове да се оттеглят от глобалния договор, с изключение на Норвегия, която има само 200 км граница с Русия в отдалечения си север в Арктика, и заявиха, че е важно да се запази негативният образ около противопехотните мини.

Официални лица твърдят, че оттеглянето би поставило страните им в по-равностойно положение с Русия, която не е подписала или ратифицирала договора. Други големи сили, които не са го подписали, са САЩ и Китай.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш изрази в средата на юни сериозна загриженост от последните обявления за оттегляне и призова всички държави да се придържат към съществуващите договори и незабавно да спрат всякакви стъпки към оттеглянето си.

С напускането на конвенцията от държавите глобалните усилия за разминиране също се връщат назад на фона на "осакатяващите" съкращения на финансирането от страна на САЩ при президента Доналд Тръмп, според Международната кампания за забрана на противопехотните мини. Според доклада Landmine Monitor от 2024 г., Вашингтон е предоставял над $300 млн. годишно, или 40% от общата международна подкрепа за премахване на мини.

През март служител на Държавния департамент заяви, че е възобновил някои глобални програми и дейности по хуманитарно разминиране, без да дава подробности. Преди това е изпълнявал големи програми в Ирак, Афганистан и Лаос.

През юни 2025 г. ООН съобщи, че Украйна се е превърнала в най-минираната страна в света. В доклада се казва, че е имало около 800 цивилни жертви поради неизбухнали боеприпаси.