През февруари Европа се опасяваше от разпад на НАТО, докато американският президент Доналд Тръмп обсипваше руския си колега Владимир Путин с похвали (зад гърба на Украйна и съюзниците). Пет месеца по-късно изразява разочарование от него, говори за доставки на оръжия (зад гърба на Пентагона) и медиите връщат лентата с година, когато обяснил в хода на кампанията си, че някога заплашил Путин с бомбардировки над Москва. Руски сенатор говори за започнала у Тръмп "байдънизация".

Търпението на Тръмп към Путин може и да се изчерпва, казват едни. Рано е да се подхожда с доверие след всичко видяно за половин година, казват други, особено съюзниците в Европа.

За Украйна това е глътка въздух, докато президентът ѝ Володимир Зеленски не е набелязан за виновник за войната, но не решава проблемите на Киев.

Още преди Тръмп да се върне на власт, бе обичайно да се говори за Тръмп и Путин като за две силни личности, между които има химия, обсипват се с похвали, а руският лидер се надява на изборни победи на милиардера (въпреки че Путин изрази предпочитание Байдън да остане президент преди година и половина).

Путин говори "много глупост", казва сега Тръмп. Двамата дълго се обсипваха с любезности, особено от 2017 г. насам, след като за пръв път Тръмп стана президент. Тогава всички наблюдаваха под лупа как ще се развият публичните им отношения покрай започнатите в няколко институции разследвания за руска намеса в изборите. Появиха се дори твърдения, че Путин "държи" Тръмп с компромати, които събира за него.

Руският президент говореше за "талантите" на Тръмп, който често бе любезен; това само подсили контраста с коментарите на Джо Байдън, който седмици след влизането в Белия дом го нарече "убиец" и се усъмни (противно на Джордж Буш-младши), че Путин изобщо имал душа.

Санкциите за анексирането на Крим обаче останаха в сила и в първия мандат на Тръмп, и (засега) във втория. Още в края на този първи мандат впрочем САЩ за пръв път започнаха да пращат оръжия на Украйна, въпреки обтегнатите отношения на Тръмп и президента Володимир Зеленски.

През кампанията Тръмп започна да обвинява Джо Байдън за войната в Украйна, след като съвсем в началото на конфликта видимо заемаше страната на Киев. На вълната на умората сред голяма част от републиканците и други американски избиратели заяви, че ще спре войната за 24 часа, а Украйна ще си плаща за помощта.

Първото му официално обаждане към Путин (във "Война" на Боб Удуърд се говори за поне 7 неофициални) като президент втори мандат прекърши международната изолация на Русия. Последваха още пет обаждания, но резултати от тях във вид на мир така и няма. Както написа наскоро руската служба на Би Би Си, единственият видим резултат е, че разговорите с Путин вече не са табу: и френският президент Еманюел Макрон, след няколко такива разговора на Тръмп с Путин, проведе собствен с Кремъл за пръв път от 2022 г.

Дотолкова, че след последния, шести разговор Путин си спести обичайния положителен разказ за резултатите:

Едва дни по-рано бе изтъкнал "милите" му изявления в отговор на поредни комплименти, които получи от Путин - но с които обичайно вървят ръка за ръка максималистични искания за Украйна (по време на тази задочна размяна на реплики обаче Тръмп вече бе нарекъл "мил" и Зеленски).

В екипа на Тръмп се говореше от самото начало на мандата за сваляне на санкции срещу Русия, но това се обясняваше както с интересите на американския бизнес, така и с идеята САЩ да придърпат Русия по-близо до себе си, за да вбият клин между нея и Китай.

Всеки път Тръмп бързаше да обяви разговорите си с Путин в социалните си мрежи - и почти винаги описваше резултатите от тях по най-положителен начин.

Тръмп и преди се е съмнявал, че Путин иска мир, когато руският президент още изразяваше поддръжка за край на войната, а рупорите на Кремъл обвиняваха европейците, че саботирали мира, защото само те и Украйна не го желаеха. Оттогава обаче руският лидер многократно е изтъквал познатото изречение за нуждата да се отстранят "първопричините" за конфликта и на практика е отклонявал предложенията за примирие и за среща със Зеленски.

В последните дни обаче Тръмп няколко пъти изрази увереност, че Путин не иска да спре войната, отбелязвайки, че той "убива прекалено много хора". Втвърдяването на тона, особено ярко по време на среща на кабинета на 8 юли - шеста за малко над пет месеца - е съпроводено от възможността за нови санкции срещу Русия, които президентът каза, че сериозно обмислял. Законопроект за целта, който би бил насочен и срещу Китай, и срещу купуващите изкопаеми горива от Русия и така финансиращи "военната ѝ машина", (европейците търсят изключение), набира сили в Сената: Тръмп вече подкрепял, според съюзника му сенатор Линдзи Греъм.

Администрацията на Тръмп вече работи със Сената по конкретните санкции, а президентът е разочарован от неотстъпчивостта на Москва, заяви в четвъртък гъвкавият към Русия през първите месеци държавен секретар Марко Рубио.

Преди няколко седмици Тръмп допусна пред Зеленски, че САЩ може да потърсят още ракетни системи "Пейтриът" и прехващачи за тях, ако запасите позволяват. В сряда бе съобщено, че военната помощ за Украйна, спряна заради преглед на Пентагона, се подновява.

Тръмп свари Пентагона неподготвен, след като решение за спиране на оръжейните доставки, обявено внезапно, бе контрирано от Тръмп на 7 юли:

Пентагонът се поправи за часове.

Обявеното по време на вечеря с израелския премиер Бенямин Нетаняху разпореждане злепостави Пентагона и шефа му Пийт Хегсет, който седеше до Тръмп, както и подсекретаря на отбранителното ведомство Елбридж Колби, който настоява отдавна, че САЩ трябва да пренасочат ресурси от Европа и Близкия изток към Азия.

Сп. "Икономист" отбеляза по този повод, че дори приближените на Тръмп невинаги могат да отгатнат следващия му ход. Застъпниците на "Америка на първо място", погрешно настоявали, че основният поток оръжия към Украйна в момента идва от запасите на армията (а не от поточните линии), претърпяха унижение след завоя му.

Да, това е "триумф на здравия разум", продължава списанието. Особено предвид тежките бомбардировки от последните седмици. "Но би било неразумно да се допуска, че Тръмп сега приема каузата на Украйна." Според "Икономист" това е просто връщане към статуквото, при което помощта би трябвало да спре баво, вместо да секне. А и става дума за ангажименти, поети от предишната администрация (част от тях може да се доставят до 2028 г.). Още няма нови ангажименти и на тази администрация (всъщност след анализа на изданието се появи един). Дори заделените в сегашния бюджет на Пентагона средства вероятно ще бъдат орязани в сметките за фискалната 2026 г.

Умора или нова "преговорна тактика, за да постигне Тръмп целта си? Преговорният процес не е спрял, заяви вчера Кремъл след поредните нападки от Тръмп. Обикновено коментарите в подобни моменти в последните месеци са, че Русия прави нагледна отстъпка, за да успокои Тръмп, но тя не води до пробив. Така бе и с преговорите, събрали делегациите на Русия и Украйна в Истанбул.

В европейските столици обаче са объркани от този подход: питат се например кой взема решенията в Пентагона, пише "Политико". Правителствата се готвят за различни сценарии: как се изготвя ясна стратегия за Украйна, ако политиката на Тръмп се променя съгласно моментине му желания? Тръмп може да засили натиска срещу Русия или отново да спре потока към Украйна.

Към тези опасения се добавя страха от неизвестното, докато американските отбранителни позиции в Европа биват преглеждани - процес, който може да направи Европа уязвима. С хаоса от последните дни у някои съюзници се е изпарил краткият оптимизъм от срещата на върха на НАТО, която премина гладко с отстъпки пред Тръмп и дискусия, изцяло нагодена за неговите нужди.

Много съюзници не са били информирани и за спирането на помощта за ПВО, обявено от Пентагона. Комуникацията с Вашингтон се оказва проблемна, не всички виждат надежден събеседник у Хегсет - нито за Украйна, нито за американското военно присъствие в Европа, и дори не знаят колко всъщност участва във вземането на политики, или оставя някои решения на хора като Елбридж Колби.

Това се отнася и за украинците (министърът на отбраната Рустем Умеров опитвал да се свърже с Хегсет дни наред след 1 юли), но и на руснаците се налага да свикнат.

Кремъл първоначално казваше, че е свикнал на смените в настроените на Тръмп и че това не е нищо ново. Но вече има и други тълкувания. Москва се въздържаше от коментари за подновяването на помощта, а някои коментатори обвързваха ставащото с вековен конфликт между западния свят и Русия, тъй като нямало друг начин да се влияе на Москва, а Тръмп искал от Русия да се прости с гаранциите за сигурността си.

В Киев някои, като Ирина Герашченко от опозиционната партия "Европейска солидарност", говорят за "знаци на политическа промяна" (представители на Тръмп контактуваха с тях в началото на годината, за да обсъждат възможността за мир). Други показват в различни коментари, че са предпазливи към промяната у Тръмп. Но тя не може да дойде в по-добър момент, докато Москва ускорява атаките си и се надява с "лятна офанзива" да продължи да притиска страната, която иска да "демилитаризира".

През юни, според украинските военновъздушни сили, Украйна е изстреляла рекордните 5438 дрона, с 25% повече, отколкото през март. Малко под половината са просто дронове примамки, които целят да изтощят украинската противовъздушна отбрана. Не спират атаките на "истинските" боеприпаси по цивилни райони, често се съобщава за жертви.

Тъй като част от дроновете вече леят на голяма височина (няколко км), те се оказват недостъпни за способи, различни от големите зенитно-ракетни системи. Според някои данни ракетите за системите от съветско време свършиха още от 2023 г. Сега зависимостта на Украйна от такава американска техника само расте.

Миналата седмица украинската дипломация се активизира рязко след новината за паузата във военните доставки. Зеленски бързо се свърза с Тръмп и успя да издейства от него ангажимент, че ще се търси как да се помага на Украйна. Бяха издействани разговори между делегации за близките дни, за да се обсъди подробно какво може да получи нападнатата страна - преди всичко с подсилване на противовъздушната отбрана. Спешен приоритет, според военния анализатор Иван Ступак, коментирал пред украинската медия "Телеграф", са ракети като "Стингър", които от известно време не се виждат на фронта.

У други наблюдатели, като президента на Трансатлантическия център за диалог - изследователска група в Киев, остава впечатлението, че Украйна не може да си позволи да разчита повече на оръжия, дарени от САЩ, докато Вашингтон гледа към Близкия изток и Тихоокеанския регион.