Безплатните игри, които си струват
Сигурно всички сте чували, че безплатен обяд няма. Навярно е така, но
както знаем - всяко правило си има своите изключения. Вярвате или не,
безплатните игри не само съществуват, ами са често срещано явление.
Подобно на редица софтуерни продукти (безплатни програми в Интернет
колкото щеш), в повечето случаи това са хитри послания към индустрията,
с които шепа ентусиазирани програмисти и дизайнери се опитват да
покажат на света, че съществуват.
Преди да започна с конкретните примери, които са ми направили
впечатление в последните 12 месеца, искам да ви предупредя, че в случая
не говоря за пиратски изпълнения. Това, че в България почти никой не
плаща за игри, филми, музика, порно и софтуер действително радва в
определени моменти, но крие големи опасности. В началото на миналата
седмица от нищото в irc се пръкна някакъв младеж, който на развален
български ме убеждаваше колко добра е идеята да разменяме банери. За
щастие г-н Tapeworm (човекът, с когото поддържаме скромен прогейминг портал) бе така съобразителен и навреме забеляза, че на
споменатия сайт (чието име така и не запомних), се търкалят линкове към
анимационни филмчета от тези дето се пускат по телевизията.
Когато
попитах въпросния тийнейджър дали сайтът му предлага пиратско
съдържание, той гордо ми съобщи, че всичко е безплатно, като основният
аргумент беше: "като цъкнеш и се сваля...". Това е просто забавна
случка, но самият факт говори колко изкривени са вижданията на
подрастващите, които уж са бъдещето на България. ОК, момчето си беше неадекватно, нова това далеч не е изолиран случай, а цяла една култура, отглеждана от съмнителни бизнесмени в продължение на близо 10 години.
Сигурно повечето от вас помнят деня, в който
Counter-Strike (CS) за първи път видя бял свят. Интересът беше огромен. Само
за няколко седмици играта превзе сърцата на стотици хиляди геймъри по
цял свят. Не след дълго създателите на Half-Life, Valve, решиха да купят принципно безплатната
модификация, и започнаха да я продават като част от разширения пакет на безсмъртния фантастичен екшън. По-късно създателят на CS, чието име не мога да си спомня,
беше взет на работа в игралната индустрия и сега сигурно кара скъпи
коли, спи с манекенки от Fashion TV и взима първокачествена дрога.
За щастие някои шефове на игрални компании съвсем не са толкова
хищни, колкото собственика на Valve, Гейб Нюъл, който навремето прекара
няколко години на отговорен пост в Microsoft. Трябва да призная, че там
възпитават много добре.
Освен CS, в Интернет е пълно с оригинални модификации и забавни
безплатни игрици, създавани най-вече заради чистото удоволствие. Пари
никой не отказва, но дълбоко се съмнявам, че това е основният стимул за
всички подобни творци. Прекрасен пример от последните няколко месеца
(или вече години?) е модификацията на WarCraft 3 - DotA-Allstars (DotA).
Хората полудяха по това нещо и ако не се лъжа в Интернет към момeнта се провеждат десетки турнири. Успехът им е съмнителен, но все пак
оставиха добри спомени у не един и двама. За нещастие платформите на
DotA и CS са платени продукти, а този факт автоматично ги изважда от
графата на действително безплатните игри.
Удачни са примерите с продукти, използващи за основа модифицирани версии на лицензирани под GPL
технологии на id Software. В това число спадат енджините на Doom, Doom
II, Quake I, Quake II и близо година - Quake 3 Arena. Може би ще ме
обвините в пристрастност, но истината е, че това е единствената игрална
компания, която не само предлага инструменти за модифициране на
заглавията си, но дори пуска за свободно разпространение оригиналният
програмен код (source code) на всеки свой продукт.
На базата на кода от
Quake игрите са направени стотици любопитни заглавия, но честно казано
едва две-три от тях правят някакво особено впечатление. Добри примери
от все още поддържаните такива са базирания на Q2 енджина екшън с
марсианци, CodeRED и базираното на Q1 енджин мултиплейър ориентирано недоразумение - Nexuiz,
което в графично отношение почти доближава UT'99, но за сметка на това
изобщо не става за игра в истинския смисъл на думата. Крайната цел е била чудесната графика на
базата на технология отпреди десетина години, така че прощаваме
трагичния резултат в другите отношения.
Засега работата ми е свързана само и единствено с игри, а това предполага, че съм ги виждал много. Доскоро поддържах най-големия български сайт за игри,
където всекидневно ми се налагаше да пиша за демота, пачове, трейлъри,
картинки, модификации, сървъри и цели игри, някои от които съвсем
безплатни. Трябва да ви кажа, че поне веднъж в месеца се появяват нови
качествени заглавия като Scorched 3D, различни ММО игри, ролеви
приключения и всякакви други щуротии, изисвакщи от клиентите единствено желание да пробват нещо ново и различно. Те, естествено, се губят на фона
на комерсиналните си братовчеди, но от друга по-интересните от тях се
свалят по около 3-5 хиляди пъти в рамките на една седмица. И това е
само от въпросния сайт,
който е непопулярен защото повечето хора са свикнали да си дърпат
всичко от големите пиратски такива, и нямат нужда от нищо друго след като има толкова
много филми, музика, програми и цели игри, за които не трябва да плащат и стотинка.
Същите тези игри се намират и на www.gamershell.com,
3dgamers.com и други специализирани сайтове, а там броят на свалянията
трябва да бъде умножаван най-малко по 10. Изводът е, че повечето
безплатни игри не се радват на грандиозен успех, но в никакъв случай не остават незабелязани. Напротив, създателите им ги поддържат и разпространяват с огромно желание. Имат си и фенове.
Макар да се водя зарибен геймър, в последните три седмици съм пускал Quake 3, Half-Life, UT2004,
Painkiller и WarCraft 3 само и единствено, за да гледам демота/replays (повторения на мачове).
За сметка на това всяка вечер прекарвам средно между 30 минути и два
часа в компанията на екшъна Warsow.
Това, разбира се, е безплатна игра. Има готина графика в комиксов стил
(като XIII, например), приличен звук, интересен замисъл и не на
последно място - зарибяващ геймплей, взаимстващ елементи от QuakeWorld,
Quake 3 и UT. Играта е все още в стадий на разработка като първата истинска бета
версия предстои до няколко дни. Снимки ще намерите тук.
Ако и вие като мен не давате и пет пари за "убийствена" графика като на игра с
бюджет от $80 милиона, а обръщате внимание на геймплея, то е добре да
почете още съвсем малко. Предлагам ви няколко от най-любопитните безплатни игри на "пазара".
Warsow
Идея:
Мултиплейър екшън в първо лице. Изчистена от безсмислени елементи
смесица между QuakeWorld (QW), Quake 3 и UT 2003/4 игра за любители на
класическия deathmach. Дизайнерите са крали с пълни шепи от
гореизброените игри като крайният резултат е перфектен микс, който с
лекота смазва всичко в жанра. Лично мнение. Оръжия са типични за този тип игри, движението е взаимствано от QW/Q3 Promode с добавка - wall
jump (отблъскване от стени).
Движение:
Движенито е базирано на стандартни подскоци: познатите от
Quake/Half-Life/CS - bunny hopping/circle jump и strafe jump техники, като е
добавена възможността да се отблъсквате от стени, ръбове, стълби,
пилони и други играчи. Резултатът е скоростно придвижване по картата
във всичките три измерения. Ако играчът знае какво точно прави, е
твърде вероятно почти да не загуби от скоростта си дори по време на
битка. Това, разбира се, е трудно постижимо, но не и непосилно.
Разнообразието от трикове и специални движения е просто смазващо. Играя
от три седмици, а всеки път научавам нещо ново за начините за
придвижване по картата и това как да ги използвам, за да спечеля
предимство в определена ситуация и стига до жадуваната победа.
Балистика:
1. Gunblade - нещо като бластерчето от Quake 2, плюс ножове за близък бой
2. RiotGun - най-обикновена пушка
3. PlasmaGun - плазмата няма нужда от представяне
4. Grenade Launcher - гранатомет
5. Rocket Launcher - ракетомет
6. Electrobolt - един вид RailGun
С изключение на първото, за всяко от оръжията са предвидени съотвените
муниции. И точно тук идва най-странното - в Warsow те не изпълняват
стандартните си функции, а реално подсилват/модифицират огневата мощ с
груба сила. Обикновени муниции има, но те вървят само със самите
оръжия. Ето защо авторите на играта са предвили два индикатора за
муниции - обикновените към самото оръжие, и допълнителни. При наличие
на вторите, оръжието автоматично работи с тях. Ето и резултата от
прилагането им:
RiotGun - около 90% увеличение на броя сачми при всеки изстрел
PlasmaGun - нанася двойно по-големи щети
Grenade Launcher - експлозията на гранатите се уголемява с около 5 пъти
Rocket Launcher - експлозията на ракетите се уголемява с около 5 пъти
Electrobolt
- скоростта на лъча се увеличава до тази на светлината - реално от
projectile (осезаемо движещ се), лъча става hitscan (мигновено
придвижване).
За играта могат да се кажат още много неща,
но целта е да я видите, а не просто да прочете за нея и да забравите.
Последните две изречения (както и всичко надолу) чакаха повече от
седмица, за да ги напиша и честно казано, позагубих една голяма част от
ентусиазма си (а исках да напиша още много неща). Ето защо директно ви
давам линк към последната версия на играта, както и няколко аматьорски
филмчета, които направих преди малко повече от седмица. Идеята е просто
да я видите в действие, а не да ви показвам нещо кой-знае какво.
Полезни линкове:
Официален сайт: http://www.warsow.net/
Актуална версия: Warsow v0.1 ще се появи следващата седмица
Филмче: промоционално видео с трикове
Остава да кажа, че противно на очакванията ми, по света играта се
приема добре. Безплатното бижу превзе германските геймъри за по-малко от месец. Главен виновник е изцяло ориентираното към професионалните спортове предаване GIGA. Мини телевизията е част от мрежата на NBC.
America’s Army: Special Forces
America's Army е компютърна игра, даваща шанс на цивилните (как само звучи, а?) да се потопят в твърдата реалност на сухопътните войски от американската армия. Играта представлява ярка и ясна симулация в различните си разновидности: Soldiers, Operations и Special Forces. В първата се набляга на ролевата позиция, а във втората и третата на бруталния екшън от първо лице. В мелетата могат да участват до 32 играча, които виртуално могат да извършват всичко, свързано с работата на сухопътната армия на САЩ. Преди да се впусне в истински битки, всеки новобранец трябва да успешно да премине задължителните тренировъчни.
Да, играта е напълно безплатна. По-любопитен обаче, е фактът, че става въпрос за вътрешен проект на американската армия. В продължение на близо четири години биват добавяни нови режими, мисии, оръжия, длъжности, подобрения в графиката и куп друго глезотии. Към момента America’s Army: Special Forces се намира на завидното пето място в представителната класация на GameSpy за най-играни конвенционални (не MMO) игри.
Wolfenstein: Enemy Territory
Отново говорим за онлайн екшън в първо лице с акцент върху отборна игра. Играта се явява самостоятелно продължение на Return to Castle Wolfenstein (RTCW). Тук историята е малко различна. Продуктът е замислен като официално продължение на RTCW, но след известни проблеми със задължителната соло кампания, id Software и Activision решават да трансформират играта в изцяло мултиплейър ориентирано самостоятелно разширение.
Въпреки ниските очаквания, веднага след излизането си през 2003, Enemy Territory се превръща в абсолютен хит в отборните стрелялки и с лекота изпреварва немалко комерсиални продукции. Критиката от страна на специализираните издания бива компенсирана от факта, че играта е безплатна и на практика всеки може да прецени сам за себе си дали му допада или не без това да му коства нищо. В този късен час общо 7191 сървъра са обитавани от цели 28985 играча, което нарежда играта Wolfenstein: Enemy Territory на престижното четвърто място в споменатата класация на GameSpy. Коментарът е излишен.
TrackMania Nations
Тук историята е подобна. Оригиналната игра и продължението TrackMania Sunrise на френското студио Nadeo, се водят за две от най-оригиналните игри изобщо. Става въпрос за шеметна автомобилна симулация, нямаща нищо общо с реалистичните преживявания. Настанени в принципно нормални на вид коли, играчите обикалят писти, които заради бедния си речник, бих могъл да опиша като шантави. В конкретния случай думите са безсилни, ето защо горещо ви препоръчвам да хвърлите едно око на шепа картинки, даващи далеч по-ясна представа за какво става въпрос.
В края на миналата година Nadeo и сънародниците им Games Services, организиращи Световната купа по електронен спорт (ESWC), успяха да убедят nVidia - спонсориращи безброй турнири по електронни спортове, че почти всички от популярните мултиплейър игри са крайно неподходящи за масовия зрител. Така в началото на тази година на бял свят се появи TrackMania Nations - безплатно продължение на серията. Играта пристига с далеч по-семпла графика от предшествениците си, но за сметка на това предлага по-задълбочен и най-вече подходящ за турнири геймплей.
Продуктът е създаден специално за тазгодишното издание на ESWC, което ще се проведе между 28 юни и 2 юли. Наградният фонд за тази дисциплина ще е 40 000 щатски долара, докато в рамките на целия геймърски форум ще бъдат раздадени общо 400 000 долара за турнири по Quake 4, Counter-Strike 1.6, Warcraft 3 и Pro Evolution Soccer 5.
Само за няколко седмици след премиерата си, от световната мрежа са изтеглени приблизително 5 милиона копия на TrackMania Nations. В официалните сървъри на играта ще намерите немалко българи, някои от които са доста напреднали и се водят за елитни играчи в световен план. Дали това е така ще разберем на финалите през лятото.
*Настоящата статия е твърде необичайна. За съжаление точно преди да я завърша, неочакван токов удар съсипа близо два часа и половина работа, което допълнително влоши качеството и осезаемо намали обема. Въпреки това си струваше.