На пръв поглед Невена 'neffi' Ангелова е момиче като всички останали. Човек ще си каже, че вероятно се интересува от мода, бързи коли, смешни "фешън" очила и други, присъщи на почти всяко 24-годишно момиче неща. Родената в София геймърка завършва специалност "Опазване на околната среда", но в момента не работи по специалността си и никак не съжалява за това. Малкото свободно време посвещава на приятеля си и ангажиментите с женския Counter-Strike отбор Man1a.bGirLs, с който през изминалия уикенд се класира за финалите на тазгодишното издание на Световната купа по електронен спорт (ESWC) в Париж, Франция.

-----------------

Предимно начин за забавление. Много отбори обаче вече забравиха за това.

Всичко започна в едно малко клубче, в което работих. Чудех се как може една игра да буди толкова емоции в хората, докато не започнах и аз да играя. В началото на шега... Клубът се затвори и аз реших да отида в друг - по-голям. Там завързах доста приятелства. Един ден няколко момичета пожелаха да играя с тях в "отбор". Тогава само бях чувала за отборната игра и ми се струваше, че не съм "достойна" за това. Но карта след карта, рунд след рунд започна да ми става адски интересно, пък и тогавашния ни капитан Петя, успя да ме мотивира и да ме накара да мисля за по-големи изяви.

Сега, след три години труд и постигнати успехи, определено да. Аз съм сериозен човек и когато реша да доведа нещо до самия му край, го правя - без значение какво ми струва. Видях , че в България реализация за този спорт няма (поне за сега и поне за женската част), но пък от друга страна възможностите да излезеш от България и да се състезаваш като национален отбор са добри.

Хубав въпрос и доста често задаван. Мисля, че ако си добре организиран човек, би трябвало да имаш време за всичко. Това е като някакъв вид хоби. Дали ще подреждам колекцията си от марки по 2-3 часа на ден или ще играя Counter Strike - мисля, че е все едно. Да не забравяме все пак, че такова събитие като ESWC е веднъж в годината и си струва да се лишиш от някакви лични неща.

Това ми хоби определено не. Не мисля, че бих могла да играя и да си изкарвам парите с това. Но си мисля, че бих могла да се занимавам с нещо, свързано с играта. Напоследък виждам, че в България има бъдеще за киберспорта и това го доказа организацията на националните квалификации за ESWC 2006. Бих могла да бъда нещо като мениджър на някой отбор, "team-spirit" или нещо подобно. Възхищавам се на мениджърката на Virtus.Pro и тайно си мечтая някой ден да бъда като нея.

Не е особено голямо в България, определено. Но за страни като Китай и САЩ то е доста голямо. Ако го сравнявате с мъжкото присъствие - да, значително по-малко е. Да не забравяме все пак, че CS си е мъжка игра и който не е съгласен с това да дойде да поспори с мен.

Защо да се чуствам обидена от това? Определено нещата при жените са много по-различни. Те показват освен игра и визия.Това си е лично мое мнение и не искам да задължавам никой с него. И все пак да не забравяме, че не всичко е шоу - има наградни фондове и за жените.

Нямам никаква идея за това. Като цяло не мога да отговоря за другите жени по света. За себе си мисля, че представлява интерес факта, че играта е отборна.

Индустрията, която обхваща високите технологии на тази страна, като цяло е много по-развита, така че естествено е интерес да будят този вид състезания.

Определено да. Но само ако говорим за бурно развитие. В момента сме на светлинни години от Корея. Бих се радвала ако кибер-състезанията някога представляват интерес и за по-голяма аудитория. Но ако трябва да си говорим откровено, мисля, че това, което се случва сега в Корея, в България ще се случи след поне 5-10 години.

Мисля, че още не сте достигнали до нивото на международните ви колеги. Миналата година имах възможността да видя работата им във Франция и смело мога да кажа, че още като че ли стъпка ви трябва за да ги настигнете. Пък и за една година мисля, че развитието на медиите в тази област е доста голямо. Да не забравяме, че всяко начало е трудно.

Аз и Петя работим. Като работата ни отново е пред компютъра (смее се). Аделина и Елизабет са ученички все още, а Ивелина е студентка. Обичаме да излизаме вечер заедно, да се забавляваме.Заедно ходим по магазините, на кино, на море. Забавно е. Почти всички са ангажирани и с приятелите си.

На първи юни правим 3 години. Естествено, отборът претърпя много промени. Като цяло обаче духът /аз/ на отбора се запази, за което съм много щастлива. Успехи кой знае какви нямаме, тъй като това, че в България има само три женски отбора, ни ограничава доста. Постигнахме много миналата година на турнира в Лариса, Гърция, където спечелихме второ място. ESWC 2005 не ни донесе успех, тъй като групата ни беше доста тежка, но съм много горда, че успяхме да играем срещу най-силните отбори в света. От друга страна ESWC 2005 беше нашето първо по-голямо изпитание и бяхме нещо като "зайци", тази година сме много по-уверени. Успехи имаме и в доста онлайн - турнири, лиги и купи.

Смело можеш да кажеш - най-силния отбор на Балканите. Кое ни помогна? Хмм.. Приятелските отношения в отбора, непрекъснатото желание за постигане на всичко без значение от усилията и не на последно място нашите треньори. Подкрепят ни верига от клубове "Man1a", Sennheiser и Qpad.

Не искам да се задължавам с очаквания и прогнози. Искам обаче да подчертая, че тази година всички сме много по-уверени в себе си. И да кажа на всички, които си мислят, че отиваме само за да си купим картичка от Лувъра, да ядем сладолед под Айфеловата кула и да се разхождаме по Шанзелизе, че са в пълна грешка. Ще дадем всичко от себе си да представим добре България. Пък с малко повече късмет можем да донесем и някой медал. Знае ли човек...

Всеки прави своя избор. И само хората, които не го разбират това могат да се присмиват и да съдят. Всеки сам за себе си решава с какво да се занимава и да се забавлява.