Законът на Мур е достигнал ръба на възможностите си

Законът на Мур е достигнал ръба на възможностите си

Стотици правоъгълници, всеки с размерите на оризово зърно, покриват лъскава сициева повърхност в изследователски комплекс на компанията "Микрон текнолоджи" (Micron Technology Inc.). Всяка от тези клетки съдържа електрически вериги с ширина от по 50 нанометра, 2000 пъти по-тънки от човешки косъм. Това е максималната засега минимализация на чипа, който същевременно е в състояние да съхранява часове музика и стотици дигитални снимки, посочва Ройтерс.
Производителите на чипове обаче са сериозно обезпокоени от една перспектива, която вече е съвсем близка, когато технологията, базирана върху силициеви чипове ще се сблъска със законите на физиката и по-нататъшното минимализиране ще стане невъзможно. Това от своя страна ще се отрази на цялата електроника, която ни заобикаля. "Когато стигнем до 25-нанометров режим, ще се наложи да търсим изцяло нова структура на чиповата памет", казва Майк Сплинтър, главен изпълнителен директор на "Аплайд матириълс" (Applied Materials Inc.), най-големият доставчик в света на оборудване за производство на микрочипове.
Досега процесът на минимализация на чиповете и процесорите се управляваше от т.нар. Закон на Мур, формулиран от Гордън Мур през 1965 г., три години преди той да основе компанията "Интел". Мур постанови, че броят на транзисторите, които могат да бъдат поставени върху определена зона силиций, ще се удвоява на всеки две години, а по-късно намали този период на 18 месеца. Сега вече краят на действието на този процес се вижда, тъй като минимализацията не може да продължи безкрайно. Краят ще настъпи по-бързо за чиповете, отколкото за процесорите, тъй като те работят на различен принцип. Докато процесорите действат като тръби, насочващи движението на електроните, чиповете ползват "басейни" от натоварени електрони, за да съхраняват данни, а колкото по-малък е броят на електроните, толкова по-трудно става четенето на тези данни.
През последните години концерните изливат стотици милиони долари, за да разработят нови технологии, а алтернативите звучат повече като научна фантастика, отколкото като нещо, което може да се реализира в близко бъдеще - M-RAM (магнитна памет), P-RAM (памет с промяна на състоянието), молекулярна памет, въглеродни нанотръбички. "През следващото десетилетие със сигурност ще ни трябват истински нови технологии", признава шефът на "Микрон" Марк Дъркан.
Върху разработването на алтернативи работят и "Интел", южнокорейската "Хиникс семикъндъктърс", "Инфинеон", "Тошиба", "Хитачи" и "Фуджицу". Засега най-перспективна изглежда технологията P-RAM, при която физическото състояние на германиевото покритие се променя от кристално в аморфно състояние, за да съхранява данни. Подобен принцип се използва при записването на музика на CD. През декември "Интернешън бизнес машинс" постигна сериозен пробив като създаде прототип на чип, който работи 500 пъти по-бързо от сегашната флашпамет и ползва наполовина по-малко енергия.
"На всеки две години някой обявява, че е изобретил по-добра технология за памет, но винаги има някакви технически ограничения и това е принцип от 30 години насам", коментира анализаторът от "Ин-Стат" Джим Макгрегър. "Всички тези технологии са многообещаващи, но докато някои от големите концерни не вложат милиони в тях, те няма да могат да се приложат масово."