Гигантски ветрени турбини с размерите на джъмбо джет съвсем скоро може да се превърнат в неизменна част от пейзажа на норвежките брегове, както петролните и газовите платформи сега. Поне това е амбицията на норвежките власти и бизнес, които възнамеряват постепенно да се отърсят от петролния си имидж и да заложат по-амбициозно на възобновяемите енергийни източници, предаде Ройтерс.

Те освен това ще използват сериозния си опит в разработването на крайбрежния шелф и ще започнат да изграждат плаващи ветрени паркове. Норвежкото правителство вече е открило процедура по лицензиране на сектори за изграждане на крайбрежни ветрени централи, а петролната компания "Статойлхидро" (StatoilHydro) възнамерява да създаде първата такава недалеч от мястото, където преди 40 години откри първите залежи на петрол в Северно море.

"Ако обичате вятъра, значи сте на най-точното място", казва кметът на Утсира Ярле Нилсен, островче с площ от едва 6 кв.км и население от 210 души, които вече почти изцяло разчитат на възобновяема енергия. "При нас има не повече от един безветрен ден годишно", допълва той и сочи към въртящите се перки на две експериментални плаващи централи, закотвени в морето край острова.

Норвегия разполага с втората по дължина брегова ивица в Европа след Гърция, а ветровете от Атлантика са добра предпоставка за изграждането на ветрени проекти, посочва Ройтерс. Турбините, разположени в открито море, пък са поне два пъти по-мощни от наземните, тъй като ветровете в океана са по-силни и по-постоянни.

Разположени далеч от брега, в тези централи могат да бъдат влагани модифицирани и по-ефикасни турбини, които са неизползваеми на сушата поради проблеми с шума. Технологията обаче все още не е тествана в работни условия и евентуален скъп ремонт може да вдигне разходите по поддръжката й, коментират анализатори. Крайната цена на произведеното електричество пък задълго ще си остане по-скъпа от това, добито на базата на фосилни горива, а държавните субсидии ще играят важна роля.

Ветрените мощности се увеличават в глобален мащаб и през 2008 г. капацитетът им ще надхвърли 100 гигавата. По данни на базирания в Брюксел Глобален съвет по вятърна енергия към 2012 г. капацитетът им ще бъде 240 GW. Целта е в обозримо бъдеще те да се превърнат в реална алтернатива на централите, работещи в газ и въглища. Засега обаче вятърът произвежда под 1% от глобалната енергия, а над 98% идва от наземни турбини.