Египетският върховен съвет по античността ще се откаже от исканията си за връщането в страната на шест известни антики от епохата на фараоните, в това число и Розетския камък, ако чуждестранните музеи, в които те се намират днес, се съгласят временно да ги дадат назаем за откриването на Големия музей в Гиза през 2013 г. Това заяви д-р Захи Хауас, прочут археолог и директор на съвета, цитиран от Би Би Си.

Датиращият от 196 г. пр.Хр. Розетски камък, ключ към разгадаването на смисъла на древноегипетските йероглифи, се намира в Британския музей в Лондон от близо две столетия. Значимостта му се крие в това, че той съдържа един и същ текст, изписан по три различни начина – с йероглифи, на демотично писмо, както и на древногръцки. Именно последният е ключът към разчитането на писмеността, използвана по времето на фараоните, и дава тласък на археологията.

Според говорител на Британския музей Египет не е отправял искане за постоянното връщане на древния артефакт, но все пак са водени преговори за неговото временно преотстъпване и резултатът от тях ще бъде ясен в най-скоро време.

Подобни запитвания са били отправени и към други европейски музеи с мотив, че няма гаранции, че предметите, които имат голяма археологическа стойност за Египет, ще бъдат върнати след изтичането на срока на заема, обяснява д-р Хауас. "Ние не сме карибски пирати а цивилизована страна. Ако се подпиша за нещо, ще го сторя. Имаме право да видим собствените си исторически паметници," заяви египетският археолог.

Сред другите древни предмети, от които се интересува Върховният съвет по старините, са бюст на царица Нефертити, намиращ се в историческия музей в Берлин, статуя на древния архитект Хемуну, построил Хеопсовата пирамида, изрисуван зодиак от храма в Дендера, съхраняван в наши дни в Лувъра.