Търсенето на тъмната материя е към края си

Търсенето на тъмната материя е към края си

Потвърждаването на наличието на тъмната материя би дало отговор на въпроса защо Магелановите облаци (необичайни по формата си мини-галактики - на снимката се виждат като светли петна) не могат да избягат от гравитационното влияние на Млечния път<br />
Потвърждаването на наличието на тъмната материя би дало отговор на въпроса защо Магелановите облаци (необичайни по формата си мини-галактики - на снимката се виждат като светли петна) не могат да избягат от гравитационното влияние на Млечния път
Астрономите търсят потвърждение за съществуването й от 80 години и като чели дългото чакане е към края си, благодарение на няколко сложни инструмента, поставени на километър и половина под земята. Лъчът надежда за учените се крие дълбоко в мината "Судан" в щата Минесота, където защитени от външно влияние свърхчувствителни детектори, част от експеримента Cryogenic Dark Matter Search (CDMS), са засекли частици с предполагаемите характеристики на тъмната материя, без обаче да получат 100-процентово потвърждение.
Според резултатите, обявени едновременно от няколко американски лаборатории, подземното оборудване е засякло две отделни частици с очакваните свойства на тъмната материя, макар да има около 25 % вероятност това да не е така.
"Ако тези две събития са наистина сигнал за тъмна материя, то с подобрени детектори ще можем със сигурност да кажем, че сме намерили частици от нея," обясни по време на семинар във Фермилаб в Чикаго нейният ръководител Пиер Одоне.
За първи път се заговаря за тъмната материя още през 1933 г., когато швейцарският астроном Фриц Цвики установява, че далечен облак от галактики би трябвало отдавна да се е разпаднал, ако не е под влиянието на някаква огромна, но и в същото време невидима космическа субстанция. Наименованието тъмна материя пък идва от това, че тя нито отразява, нито поглъща светлината на звездите – нещо което прави невъзможно наблюдението й с телескоп.
Миналата година орбиталният телескоп на НАСА "Хъбъл" предостави индиректно доказателство за наличието на тъмна материя - странен ореол около отдалечена галактика, причинен от гравитационното изкривяване на светлината от звездите при сблъскването й с предполагаема тъмна материя. Година преди това пък британския астроном Ричард Маси от Калтек в Калифорния показа първата 3D карта на тъмната материя, показваща как тя обгражда и ги придържа една към друга.
По всяка вероятност тъмната материя, съставляваща три четвърти от материята, се състои от множество различни частици, чието единствено взеимодействие една с друга е гравитационното им привличане. Някои от тях разяснили мистерията около липсващата маса на Вселената. Други трябва да дадат отговор на въпроси като, например, защо не всички химични елементи са радиоактивни и дори защо времето се движи единствено напред.
Според някои учени тъмната материя ще даде доказателство за т. нар. теория на суперсиметрията, според която всяка частица има по-тежък "близнак". Потвърждаването на последната е една от основните задачи на Големия адронен колайдер в ЦЕРН.