CERN: Може би зърнахме "божествената частица"
Два самостоятелни екипа от "ловци на бозони" – термин, който самите те не харесват – обявиха резултатите от работата си на кратък брифинг в лабораториите на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN).
Те съобщиха, че може би са забелязали признаци за съществуването на търсеният от дълго време бозон на Хигс – субатомната частица, която е в центъра на човешките познания за устройството на света.
Учените от двата отделни проекта - Atlas и CMS, все пак не са готови да обявят наблюдението си за пълноправно научно откритие, защото за такова се нуждаят от 100 процентова сигурност.
На техния жаргон, това представлява вероятност от 5 сигма. Както обяснява един от работещите по проекта учени, такава вероятност би била еквивалентна на това откривателя на гравитацията Исак Нютон да седи под ябълковото си дърво, а на главата му да паднат един милион ябълки, без нито една да пропусне целта.
"Вълнуващото е, че независимо един от друг те са получили сходни резултати", коментира Би Би Си.
Спорният бозон на Хигс е наричан "крайъгълният камък на Вселената" и "божествената частица". Смята се, че се е появил при Големия взрив преди 13.7 млрд. години и е нещо като "лепилото", което е събрало летящите из Космоса частици, за да формират галактики, звезди и планети.
Той е ключов компонент от "Стандартния модел" – всеобхватната физична теория за устройството на космоса, построен от елементарни частици и енергии. За първите четири десетилетия, откакто неговото съществуване е предположено, никой не е успял да предостави достоверни доказателства, че го е забелязал.
Ако съобщението на Atlas и CMS получи научно потвърждение, това ще се смята за едно от най-големите научни откритие от 60 години насам.
Бозонът е елементарна частица от особена важност за идеите на Айнщайн за устройството на вселената. Фотонът, преносител на електромагнитното излъчване, е едно от възможните състояния на бозона.
Фабиола Джаноти, учен, отговарящ за експеримента Atlas в Големия адронен колайдер край Женева, обясни, че сигналът от издирваната частица е засечен около 126 GeV (гигаелектронволта). Би Би Си уточнява, че това е около 130 пъти повече от теглото на протон в ядрото на атома.
"Мисля, че би било изключително учтиво от страна на бозона на Хигс да се намира точно там. Но е прекалено рано да окончателни заключения. Необходими са ни още изследвания и данни. Следващите месеци ще са изключително вълнуващи. Не знам до какво ще стигнем."
Някои водещи учени, сред които британецът Стивън Хокинг, се съмняват в съществуването на Хигс бозона, който може да бъде забелязан само като бледа следа върху компютърен екран.
Въпреки това, повечето учени, занимаващи се с пресяването на огромните количества данни, получени от Големия адронен колайдер през последните 20 месеца, вярват че бозонът на Хигс е реален, под една или друга форма. Самият Хигс, който пръв дава идеята за подобен бозон, заявява, че не може да си представи как Стандартният модел може да работи без тази частица. Според него тя придава маса на материята и обяснява действието на гравитацията. Именно притеглянето е сила, която теорията дотогава не може да обясни.