EС подписа търговското споразумение, вдъхновило скандалния закон SOPA
Представители на Европейския съюз и 22 страни членки, сред които и на България, ратифицираха международното търговско споразумение за опазване на авторските права Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA). Те направиха това по време на специална церемония в японското външно министерство. Останалите пет страни - членки от ЕС, не присъстваха, но се очаква скоро и те да подпишат международния договор. Същевременно Европейският парламент трябва да гласува неговото приемане през юни, съобщава технологичното списание Wired.
ACTA е противоречиво споразумение, предложено от Япония през октомври миналата година и подписано от САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Япония, Южна Корея, Мароко и Сингапур. То има за цел да изгради международни стандарти относно спазването на авторските права. Споразумението не обхваща само интернет пиратството за разлика от американските проектозакони SOPA и PIPA, но и засяга разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти.
Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че дори сайтове, които имат голяма популярност, но имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност. Поради общия език в споразумението не е напълно ясно дали то важи при споделянето на легално закупени файлове между обикновени потребители, използващи торент сайтове (peer-to-peer технология).
Критиците на ACTA, смятат че този документ ще наруши свободата на общуване и ще подкопае иновативния дух. Също така ще размие разликата между фалшиви стоки и интернет пиратство. Така според критиците под един параграф ще бъдат поставени китайските компании, които произвеждат фалшив аспирин, обувки и DVD плеъри и обикновените потребители, споделящи си файлове.
Покрай бурните протести и общественото недоволство срещу американските PIPA и SOPA, се разбра и за предложения и обсъждано в тайна договор ACTA. Дискусиите около параметрите на международното споразумение бяха проведени при закрити врата в повечето случаи и нямаше голямо публично обсъждане. След излизането му на светло то предизвика противоречива реакция сред защитниците на свободата на споделяне в интернет.